Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 31.08.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3563 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. П.-З. срещу решение № 77 от 19.04.2016 г. по в. гр. д. № 21/2016 г. на Габровския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че в диспозитива на обжалваното решение съдът неправилно е отразил площта на реалната част от имот, по отношение на която е уважил предявения от нея иск по чл.108 ЗС. Ответникът в производството Ж. М. Ж. не изразява становище по жалбата. Третото лице помагач не взема становище. С определение № 479 от 13.10.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали е допустимо в диспозитива на въззивното решение да има противоречие между графичното изображение на описания имот и посочената площ. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Недвижимите имоти се индивидуализират със землището, в което се намират, местността, сигнатурата по регулационния план или ПУП - ако се намират в урбанизирана територия, идентификаторът - ако за съответната територия има изработена кадастрална карта, границите и площта. Постоянна е практиката на ВКС, че площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег – в този смисъл са например решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 1459 16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО. Границите на имота определят и площта, заключена между тях. Понякога действителната площ на имота, определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за собственост. Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или на грешно изчислена площ, когато границите не са били точно установени при съставяне на документа за собственост. Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не отразената в документа за собственост. От това съображение изхожда и разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която разликата между записана в кадастралния регистър площ на имота и площта по документа за собственост не се счита за грешка и не е основание за изменение на кадастралната карта, ако грешката в абсолютното положение на подробните точки на имота и на контролните дължини е в рамките на нормативно допустимото отклонение. Когато в диспозитива на съдебното решение спорният имот е очертан с граници, определени от вещо лице или от влязъл в сила план или кадастрална карта, описаната от съда площ на имота като негов допълнителен индивидуализиращ белег трябва да съответства на площта, определена от границите на имота. Ако отразената в документа за собственост площ е различна, допустимо е в диспозитива да се посочат и двете площи – според границите и според документа за собственост. При такова разминаване съдът не може да посочи само площта по документ за собственост, защото тя не е действителната площ, очертана от границите на имота, които са определящи. При изпълнение на влязло в сила решение по чл.108 ЗС съдебният изпълнител ще въведе взискателя в имота, очертан с границите по диспозитива на влязлото в сила решение и съответно – в площта, очертана от тези граници. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Габровския окръжен съд, след отмяна на решение № 360 от 04.11.2015г. по гр. д. № 1197/2014 г. на Габровския районен съд, е уважил частично предявения иск по чл.108 ЗС - признато за установено по отношение на Ж. М. Ж., че Д. Б. П. - З. е собственик на 1500кв. м. – част от поземлен имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на [населено място], така, както е отразена в комбинирана скица на стр.5 от заключението на вещото лице, намираща се на стр.238 от първоинстанционното производство, която да се счита като неразделна част от решението и ответникът е осъден да предаде владението на тази част. Искът за собственост е отхвърлен за разликата над 1500 кв. м. до 2 799 кв.м. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че наследодателят на ищцата И. Д. П. е бил собственик на нива в местността „Ц. б.” с площ от 1500 кв. м., за която през 1955 г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Неговият син Б. И. П. през 1987 г. е предприел действия за попълване на кадастралната основа, в резултат на което в кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1987 г. е нанесен имот пл. № 3022а. Като се е позовал на техническата експертиза по делото въззивният съд е приел, че имот пл. № 3022а е идентичен с имота по нотариалния акт на И. П. от 1955 г. Прието е за установено също, че имот пл. № 3022а се включва изцяло в процесния имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на [населено място] с площ от 2799 кв. м. Ответникът Ж. Ж. е закупил този по-голям имот с нотариален акт от 27.01.2011 г. Продавачът Я. М. от своя страна е закупил имота през 2010 г. от наследниците на И. Н., на които имотът е възстановен в стари реални граници с решение на ОСЗ Г. от 17.06.2010 г. Прието е също, че бившият имот на И. Н., който е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, се е намирал в друга местност и не съвпада с процесния имот. При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че ищцата, в качеството си на наследник на И. Д. П., е собственик на онази част от спорния имот с идентификатор 14218.121.558, която съвпада с имот пл. № 3022а по плана от 1987 г., очертан в синьо съобразно скицата към заключението на вещото лице. Ответникът не може да се легитимира като собственик на този имот, тъй като решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността на неговите непреки праводатели е материално незаконосъобразно. Предявеният иск по чл.108 ЗС е уважен, като в диспозитива на съдебното решение съдът признава за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1500 кв. м. - част от поземлен имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на [населено място], така, както е отразена в комбинирана скица на стр.5 от заключението на вещото лице, намираща се на стр.238 от първоинстанционното производство; осъжда ответника да предаде владението на тази част и отхвърля иска за разликата над 1500 кв. м. до 2 799 кв.м. Решението е неправилно. След като с постановения диспозитив по чл.108 ЗС съдът индивидуализира имота със скицата на вещото лице, към която препраща, то и описаната в диспозитива площ следва да съответства на тази скица. Според заключението на вещото лице бившият имот № 3022а е с площ по графични данни от 1870 кв. м. Именно за тази площ искът за собственост следва да бъде уважен, независимо от това, че по документ за собственост на наследодателя на ищцата площта на притежавания от него имот е 1500 кв. м. Недопустимо е в диспозитива на съдебното решение да се съдържа противоречие между графичната част на имота, за който искът е уважен /бивш имот № 3022а, включен изцяло в процесния имот с идентификатор 14218.121.558/ и площта на този имот. Искът за собственост следва да бъде уважен за площта 1870 кв. м. и отхвърлен за разликата до 2799 кв. м., представляваща площ в рамките на процесния имот с идентификатор 14218.121.558 , но извън площта на бившия имот 3022а, за който съдът е приел, че искът е основателен. Това налага отмяна на въззивното решение и постановяване на диспозитив, в който площта на имота да съответства на графичната част, към която решението препраща. При този изход на делото на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 2095 лв., от които 2040 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.10.2017 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 77 от 19.04.2016 г. по в. гр. д. № 21/2016 г. на Габровския окръжен съд и решение № 36. от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1197/2014 г. на Габровския районен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на Ж. М. Ж. от [населено място], [улица], вх.Д, ет.2, ап.6, че Д. Б. П. - З. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1, е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на [населено място], отразена в син цвят и с пл. № 3022а в комбинирана скица на стр. 5 от заключението на вещото лице, намираща се на стр. 238 по гр.д. № 1197/2014 г. на Габровския районен съд, подписана от съда, която да се счита неразделна част от настоящото решение, с площ на реалната част по графични данни от 1870 кв. м., и осъжда Ж. М. Ж. да предаде на Д. Б. П. – З. посочената реална част от поземлен имот. ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 за разликата до пълната площ от 2799 кв. м. от имот с идентификатор 14218.121.558 по КК и КР на [населено място]. ОСЪЖДА Ж. М. Ж. да заплати на Д. Б. П. – З. сумата от 2040 лв. разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: