Р Е Ш Е Н И Е № 145 С., 17.11.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова Евгений Стайков при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№981/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.307 ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „Консорциум Реми Груп“ АД” – [населено място], от 14.02.2020г. (допълнена с молба от 13.03.2020г.), за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на решение №265 от 16.11.2018г., постановено по в.т.д.№333/2018г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №146/26.02.2018г. по т.д.№88/2017г. на Варненски окръжен съд. Въпреки, че молителят поддържа искане за отмяна и на първоинстанционното решение, доколкото последното е било обжалвано пред въззивен съд, предмет на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е единствено въззивното решение – т.13 от ТР №7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г. на ВКС, СОГТК. В молбата за отмяна от 14.02.2020г. се поддържа, че атакуваното въззивно решение, с което е потвърдено решението на Варненски ОС за осъждането на „Консорциум Реми Груп“ АД” да заплати на „Факторът“ ЕООД сумата от 94 672.38лв. – главници по договори за изработка по издадени 8 бр. фактури, както и сумата от 28 116.06лв. - мораторни лихви за всяка една от фактурите за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г., подлежи на отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК с оглед новооткрити факти и нови писмени доказателства. Твърди се, че молителят е узнал на 20.11.2019г. за създадени нови писмени доказателства на 19.11.2019г., а именно: нотариално заверена декларация от Е. С. М., изготвена в качеството му на управител на цедента „Аква Виа“ ЕООД и нотариално заверено пълномощно от Е. С. М. за Д. Р. Х.. Твърди се, че новите писмени доказателства са от значение за правния спор, по който е постановено въззивното решение и в частност – че са от значение за неуваженото възражение на „Консорциум Реми Груп“ АД за погасяване чрез прихващане на процесните вземания на цесионера „Факторът“ ЕООД. Сочи се, че от представените с молбата за отмяна писмени доказателства се установява, че „Аква Виа“ ЕООД е получило уведомлението за цедираното вземане от „Реми Ауто“ ЕООД на „Консорциум Реми Груп“ АД” за неустойка, дължима от „Аква Виа“ ЕООД и за извършено извънсъдебно прихващане на вземания със задължения на „Консорциум Реми Груп“ АД, от което следва, че към датата на завеждането на исковата молба на „Факторът“ ЕООД, процесните вземания са били изцяло погасени. С допълнителната молба от 13.03.2020г. молителят „Консорциум Реми Груп“ АД” се позовава на допълнително създадени (в срока за отстраняване на недостатъците на молбата за отмяна) писмени доказателства: нотариална покана от Д. Р. Х. от 21.02.2020г. до настоящия управител на „Факторът“ ЕООД – И. Х., разписка от И. Х. от 24.02.2020г. за получената нотариална покана, пълномощно от Е. С. М. за Д. Р. Х. с дата 26.02.2020г., нотариално заверен на 05.03.2020г. отговор от И. Х., нотариална покана от Р. И. Х. от 04.03.2020г. до „Факторът“ ЕООД с 4 броя уведомления за разваляне на четири договора с 4 броя уведомления за разваляне на четири договора за цесия от 07.01.2014 и разписка за получаването й от И. Х. на 05.03.2020г. В срока по чл.306, ал.2 ГПК ответното по молбата за отмяна дружество „Факторът“ ЕООД – [населено място], е депозирало писмен отговор на 26.05.2020г., с който оспорва молбите на „Консорциум Реми Груп“ АД” като поддържа, че в случая не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че молителят не сочи нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната да не е могла да се снабди своевременно. Същевременно излага съображения за неоснователността на възражението за прихващане като представя 2 броя приемо-предавателни протоколи от 10.12.2015г. и 2 броя декларации от 22.11.2019г. Претендира разноски за настоящото производство. В проведеното открито съдебно заседание на 21.10.2020г. процесуалният представител на „Консорциум Реми Груп“ АД” поддържа молбата за отмяна по съображенията, изложени в основната и допълнителната молба, и в депозирано по делото писмено становище. Твърди, че по време на исковото производство молителят не е разполагал с цялата счетоводната документация, намираща се в бившия управител на „Аква Виа“ ЕООД и настоящ управител на „Факторът“ ЕООД, поради което експертизите по делото са били изготвени изцяло на базата на представени от „Факторът“ ЕООД данни. Сочи, че липсата на доказателства за факти, които са съществували, но не са били известни на „Консорциум Реми Груп“ АД, са обусловили неуважаването на направеното възражение за прихващане по в.т.д.№333/2018г. на Варненски АС. Претендират се разноски. В откритото съдебно заседание не се явява представител на ответното по молбата за отмяна дружество - „Факторът“ ЕООД. ВКС, търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди данните по делото и доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна на „Консорциум Реми Груп“ АД” от 14.02.2020г е процесуално допустима като подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Решението (чиято отмяна се иска) - №265/16.11.2018г., постановено по в.т.д.№333/2018г. на Варненски АС, е влязло в сила на 20.01.2020г., когато е обявено определението по т.д.№562/2019г. на ВКС, ІІ т.о, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителят твърди, че е узнал за новооткрити факти и новите писмени доказателства на 20.11.2019г. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С влязлото в сила решение №265/16.11.2018г., по в.т.д.№333/2018г. на Варненски АС е потвърдено решение №146/26.02.2018г. по т.д.№88/2017г. на Варненски ОС, с което „Консорциум Реми Груп“ АД” е осъдено да заплати на „Факторът“ ЕООД сумата 94 672.38лв., представляваща сбор от дължими главници по договори за изработка, сключени между „Аква Виа“ ЕООД като изпълнител и „Консорциум Реми Груп“ АД” като възложител, по издадени 8 бр. фактури, което вземане е цедирано на „Факторът“ ЕООД с четири договора за цесия от 07.01.2014 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на завеждане на иска на 27.01.2017г., както и сумата 28 116.06лв., представляваща сбор от мораторните лихви, изчислени върху главницата по всяка една фактура за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г. За да потвърди първоинстанционното решение, на базата на събраните по делото доказателства и в частност на приетите основно и две допълнителни заключения по ССЕ, извършена от М.Я. и на заключението по повторната ССЕ, извършена от А.Т., въззивният съд е приел, че след извършеното извънсъдебно прихващане в размер на 9 259.27лв., за цедента „Аква Виа“ ЕООД е останало вземане към „Консорциум Реми Груп“ АД” общо в размер на сумата от 94 672.38лв., която сума е предмет на цесиите. Произнасяйки се по същество по възражението на „Консорциум Реми Груп“ АД”, направено с отговора на исковата молба, че задължението е погасено поради извършени извънсъдебни прихващания в общ размер от 130 186.92лв., въззивният състав е посочил, че за доказване на извършеното прихващане „Консорциум Реми Груп“ АД е представил уведомления до „Аква виа“ ЕООД за извършено прихващане на взаимно дължими суми в общ размер от 130 186,92лв. като сбор на суми по договор за цесия, сключен между „Консорциум Реми Груп“ АД и „Реми Ауто“ ЕООД за сумата от 31 966.63лв. и за вземане за неустойка по договор за комплексна дейност в размер на 98 220.29лв. Съдът е отразил, че във връзка с направеното от пълномощника на ищеца оспорване на представените от ответника уведомления, е била допусната СГЕ, като от заключението на вещото лице Ц. и от заключението на в.л.А. по изготвената повторна СГЕ се е установило, че подписите за управител на „Аква виа“ ЕООД, не са изпълнени от Е. С. М., от което следва извод, че цедентът „Аква виа“ ООД не е бил редовно уведомен за извършеното прихващане и за извършената цесия на 04.04.2016г., което от своя страна обуславя неоснователност на направеното възражение за прихващане. Според чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Представената от молителя с молбата за отмяна от 14.02.2020г. нотариално заверена декларация на 19.11.21019г. от Е. С. М., в която същият в качеството му на собственик и управител на „Аква Виа“ ЕООД декларира, че на 07.04.2016г. е получил уведомление за извършено прихващане на вземане със задължения от „Консорциум Реми Груп“ АД, уведомление за извършена цесия от „Реми Ауто“ ЕООД и сметка за неустойка №[ЕГН] от 04.04.2016г., няма характеристиката на ново писмено доказателство, респ. не представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. На първо място представената декларация не е новооткрито доказателство, тъй като същата не е съществувала по време на разглеждане на правния спор между страните, а е създадена след това.. На второ място, декларацията на управителя на „Аква Виа“ ЕООД Е. С. М. от 19.11.2019г. не опровергава заключенията на вещите лица, установили по несъмнен начин, че подписите на представените от „Консорциум Реми Груп“ АД уведомления за извършени прихващания и цесия не са положени от Е. М.. Молителят не твърди, а и от приложената декларация не се установява различен начин (извън оспорените уведомления) на съобщаване на управителя Е. М. като ново обстоятелство от значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. На последно място следва да се има предвид, че по своята правна същност изготвената на 19.11.2019г. декларация представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ единствено, че изявленията в него са направени от автора му Е. М. на датата 19.11.2019г. Същевременно от съдържанието на декларацията като свидетелстващ документ следва извода, че ответникът „Консорциум Реми Груп“ АД” (с оглед възражението на „Факторът“ ЕООД, че цедента „Аква Виа“ ЕООД не е получила посочените уведомления), е могъл своевременно да поиска по делото да бъде разпитан като свидетел Е. М. Представените от молителя писмени доказателства: нотариално заверено на 19.11.2019г. пълномощно от Е. М. за Д. Х., с което последният е упълномощен да получи от И. Х. цялата документация на „Аква Виа“ ЕООД; нотариална покана от Д. Х. от 21.02.2020г. до И. Х. с искане за предаване на документацията на Аква Виа“ ЕООД; разписка от И. Х. от 24.02.2020г., удостоверяваща получаването от него на нотариална покана; пълномощно от Е. М. за Д. Х. с дата 26.02.2020г. за представителство на „Аква Виа“ ЕООД; нотариално заверен на 05.03.2020г. отговор от И. Х., не могат да обосноват отмяна на въззивното решение на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК, тъй като те нито са новооткрити обстоятелства, нито представляват нови писмени доказателства, от значение за правния спор. Фактът, дали „Аква Виа“ ЕООД е била уведомена за извършеното извънсъдебно прихващане през 2016г., обоснован от молителя с твърдение, че И. Х. не е предал цялата документация на Е. М., не се установява с посочените по-горе новосъздадените писмени документи, които (и доколкото липсва признание от страна на ответника), единствено удостоверяват разменената след 21.02.2020г. кореспонденция между пълномощника на молителя и управителя на „Факторът“ ЕООД. С допълнителната молба са представени също: нотариална покана от Р. Х. от 04.03.2020г. до „Факторът“ ЕООД за разваляне на четири договора за цесия от 09.01.2020г., към която са приложени четирите уведомления и разписка за получаването им от И. Х. на 05.03.2020г. Посочените документи касаят новонастъпили обстоятелства, поради което не са от значение за правния спор, по който е постановено влязлото в сила решение. Атакуваното въззивно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спор между страните, свързан или произтичащ от новонастъпили обстоятелства. С оглед липсата на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваното влязло в сила въззивно решение, молбата на „Консорциум Реми Груп“ АД” следва да бъде оставена без уважение. Молителят дължи на „Факторът“ ЕООД направените разноски за настоящото производство в размер на 4 508лв. - заплатен адвокатски хонорар за правна защита. Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС, търговска колегия, второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Консорциум Реми Груп“ АД” от 14.02.2020г. (допълнена с молба от 13.03.2020г.), за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на решение №265 от 16.11.2018г., постановено по в.т.д.№333/2018г. на Варненски апелативен съд. ОСЪЖДА „Консорциум Реми Груп“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], ул.“Д-р Ж.“ №42 Б да заплати на „Факторът“ ЕООД – ЕИК[ЕИК] от [населено място],[жк]ул.“Г. Б. №4, ет.2, ап.17 сумата 4 508лв. /четири хиляди петстотин и осем лева/- разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: