Ключови фрази


- 8 -
РЕШЕНИЕ

№ 266

гр. София 18.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.12.2020 (девети декември две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 247 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 16 905/03.10.2018 година, подадена от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място], против решение № 141/20.11.2019 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 147/2019 година.
С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 12/21.01.2019 година на Районен съд Дулово, постановено по гр. д. № 485/2018 година като е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] против Р. Х. Т. и О. Б. И. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за обявяване на относително недействителен по отношение на кооперацията на договор за продажба от 09.05.2018 година, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 395/2018 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който Р. Х. Т., в качеството му на продавач е продал на О. Б. И., в качеството му на купувач поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18.51/31.08.2007 година на изпълнителния директор на АГКК [населено място], с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до 10.00 метра), с площ от 542.00 м2, заедно с построените в него двуетажна, еднофамилна, масивна жилищна страда с идентификатор № ..., със застроена площ от 78.00 м2 и едноетажна, селскостопанска сграда с идентификатор № ..., със застроена площ от 50.00 м2.
В подадената от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение на Окръжен съд Силистра е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] против Р. Х. Т. и О. Б. И. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да бъде уважен.
Ответниците по касационната жалба Р. Х. Т. и О. Б. И. са подали отговори на същата с вх. № 21 191/29.11.2018 година и с вх. № 11 383/07.08.2019 година, с които са изразили становище, че жалбата е неоснователна като е поискано оставянето й без уважение вследствие на което се потвърди атакуваното с нея решение.
Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 03.09.2018 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 16 905/03.10.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 503/01.07.2020 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това въз основа на какви доказателства може да се приеме знанието на третото лице за увреждането на кредитора и представлява ли такова доказателство признанието на длъжника, че третото лице е знаело за увреждането преди сключването на разпоредителната сделка.
По така поставения правен въпрос съдът намира, че знанието на третото лице, приобретател, с което длъжникът се е договарял за увреждането на кредитора, в случаите по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, е факт който подлежи на доказване в производството като доказателствената тежест за него се носи от кредитора-ищец по отменителния иск. Затова доказването на това знание трябва да бъде определено като главно, а оттам и като пълно доказване. Същевременно в зависимост от това дали с доказването се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Такова ограничение не съществува по отношение на знанието на третото лице, приобретател, с което длъжникът се е договарял за увреждането на кредитора, в случаите по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, поради което то може да бъде доказвано и чрез косвено доказване. В тази връзка признанието на длъжника, че третото лице е знаело за увреждането преди сключването на разпоредителната сделка, независимо дали е направено извънсъдебно или съдебно, или пък е възпроизведено в изходящ от длъжника документ може да бъде косвено доказателство, от което да бъде направен извод за съществуването или не на знанието на третото лице. Това признание не е абсолютно доказателство за правнорелевантния факт, като наред с това не обвързва третото лице, което се е договаряло с длъжника, поради което трябва да бъде преценявано с оглед на всички събрани по делото доказателства, които имат връзка и от който може да бъде установено евентуалното знание на третото лице, приобретател, с което длъжникът се е договарял за увреждането на кредитора, в случаите по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Силистра е неправилно по следните съображения:
Съставът на Окръжен съд Силистра е приел, че Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] се легитимира като кредитор на Р. Х. Т. по силата на три договора за заем-от 04.02.2014 година за сумата 6000.00 лева, от 12.02.2015 година за сумата от 8800.00 лева и от 30.10.2015 година за сумата от 5500.00 лева. От представените три броя РКО и три договора за заем било видно, че заетите суми за тези дати са 6000.00 лева, 8000.00 лева и 5000.00 лева, а дължимите се за връщане с такси и лихви са 6600.00 лева, 8800.00 лева и 5500.00 лева. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че в счетоводната документация на кооперацията липсват ПКО за погасяване на тези суми, но липсвали и регистри за водене на сключените договори за заем, за да се направел извод дали към конкретните дати са договорите за заем са действително налични и дали сумите по тях са действително дължими се. Ставало ясно, че договорите на Р. Х. Т. с Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] били неправилно водени в счетоводството й. От изявленията на ставало ясно, че той бил подписвал представените по делото документи за получаване на процесните думи, твърдейки че всъщност не е получавал реално посочените в тях суми. Т. признавал, че не разбирал нищо от това, което са му обяснявали „хората на К.“ за заемите, за които се е подписвал. Заявявал, че те го били намерили в гората и му били казали да подпише представените му документи и той се бил подписал, защото се изплашил. Също така твърдял, че не е вземал най-голямата сума от 3000.00 лева от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] и след изплащане на последните заеми преди три години не бил вземал заем от кооперацията. След като обаче по надлежен ред не била оборена доказателствената сила на представените първични счетоводни документи-РКО за предоставяне от страна на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] на процесните суми на Р. Х. Т. и не били доказани твърденията на последния във връзка с тяхното подписване, то трябвало да се приеме, че кооперацията има качеството на кредитор спрямо Т.. От представената по делото справка по партидата на Р. Х. Т. се установявало, че към 04.07.2018 година той не притежавал други недвижими имоти освен този, с който се бил разпоредил.
Въззивният съд е посочил, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждането винаги било налице, когато длъжникът се лишавал от свое имущество, намалявал го или по какъвто и да е начин затруднявал удовлетворението на кредитора. В случая увреждането било налице, тъй като освен, че Р. Х. Т. се лишил от процесния имот, то видно било от справката от СлВП, че към 04.07.2018 година той не притежавал други недвижими имоти, освен този, с който се бил разпоредил.
Съставът на Окръжен съд Силистра е изложил съображения, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора, т. е. когато знае, че има кредитор, както било в настоящия случай. Когато увреждащото действие било възмездно, както било в случая, правно релевантно било дали и лицето, с което длъжникът се е договарял-втория ответник, също е знаело за увреждането. В тежест на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] било да докаже знанието от страна на О. Б. И., а доказателства в тази насока липсвали. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знанието на третото лице била неприложима, тъй като О. Б. И. не бил съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника Р. Х. Т.. Несъстоятелни били доводите на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място], че И. бил заявил, че е знаел за дълга на Т. и с процесния договор е целял да уведи кооперацията-кредитор, както и че продажната цена по договора на практика не била платена. Такива изявления от страна на О. Б. И. по делото не съществували, а и доказателства в подкрепа на тези твърдения на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] също не били налице. Нещо повече, в съдебно заседание И. изрично заявявал, че не знае както за делото, така и за дълговете на Р. Х. Т.. Всичко това налагало извода за неоснователност на предявения иск поради липсата на всички кумулативни предпоставки за неговото уважаване.
В случая правилно съставът на Окръжен съд Силистра правилно е приела, че иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД може да бъде предявен само от кредитор ва разпоредилия се с имуществото си длъжник. По отношение на това как ищецът се легитимира като кредитор и установява това си качество е налице установена съдебна практика, която е намерила израз в мотивите към т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 година, постановено по тълк. д. № 2/2017 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените там разяснения по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти (предмет на делото по чл. от 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)). Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В случая твърдените от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] вземания не са отречени със сила на пресъдено нещо, а твърдените в исковата молба факти и представените в тяхна подкрепа доказателства за предоставени на Р. Х. Т. заеми легитимират касатора като кредитор на Т. съгласно изискванията на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. В производството по този иск съдът не проверява съществуването на твърдяното от ищеца вземане, освен ако този въпрос не е въведен като предмет на делото-било от ищеца, чрез съединяването на отменителния иск с иск за съществуване на вземането, било от ответника, чрез предявяването на насрещен иск. Поради това наведените от страна на Р. Х. Т. и О. Б. И. твърдения и доводи свързани с оспорването на твърдените от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] вземания не подлежат на разглеждане в настоящето производство. Липсват данни твърдените от касатора вземания да са били оспорени в самостоятелно производство, като в случай, че производството е висящо към момента на разглеждането на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД би било приложимо тълкуването по т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 година, постановено по тълк. д. № 2/2017 година на ОСГТК на ВКС, а в случай, че оспорването е било уважено с влязло в сила решение отменителният иск би бил неоснователен. С оглед на това правилно е прието от състава на Окръжен съд Силистра правилно е приел, че Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] се легитимира като кредитор на Р. Х. Т. в производството по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Както се посочи в производство по чл. 135 от ЗЗД е достатъчно качеството на кредитор за ищеца да следва от твърденията по исковата молба и фактите по делото. Ако впоследствие се окаже, че ищецът не е притежавал качеството на кредитор, то обявената по реда на чл. 135 от ЗЗД недействителност не би го ползвала и няма да има правно значение. В такъв случай ищецът не би могъл да предприеме действия по принудително изпълнение и да насочи същото върху вещта, предмет на обявената за относително недействителна сделка. Относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД е само по отношение на ищеца, но не и на третите лица. При това тази относителна недействителност не може да придаде на ищеца качеството на кредитор, ако той не притежава такова. Затова ако се установи, че ищецът не е притежавал качеството на кредитор, той не може да се ползва от постановената в негова полза относителна недействителност и последиците от същата ще отпаднат.
Също така правилно въззивният съд е приел, че извършеното от Р. Х. Т. с договор за продажба от 09.05.2018 година, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 395/2018 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, разпореждане с притежавания от него недвижим имот уврежда кредитора Кооперация „Кредитмакс“ [населено място]. По силата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Всеки един от кредиторите има право и възможност да избира върху кое от имуществената на длъжника да насочи изпълнението. Това важи и в случаите когато кредиторът разполага с предоставено от длъжника реално обезпечение на вземането като залог и ипотека. Кредиторът не е задължен да събере вземането си само от предоставеното като обезпечение имущество, а може да насочи изпълнението и към друго принадлежащо на длъжника такова. Затова всяко едно разпореждане с част от имуществото на длъжника или обременяването на същото с тежести уврежда кредиторите, тъй като намалява обема на предоставеното им от закона общо обезпечение на техните вземания. Това важи и за случаите когато разпореждането е възмездно и длъжникът придобива насрещна престация срещу извършеното от него разпореждане, тъй като в този случай се дава възможност на длъжника да избира с кое имущество да изпълни задължението си, което противоречи на правилото на чл. 133 от ЗЗД.
Наред с горното правилно съставът на Окръжен съд Силистра е приел, че О. Б. И. е знаел, че с извършеното от него разпореждане уврежда кредитора, тъй като е извършено след възникване на твърдените от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] вземания. Също така правилно е прието, че тъй като разпореждането е възмездно по силата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е необходимо и насрещната страна по договора, в случая О. Б. И., да е знаела за увреждането, както и че страните по договора се намират в степен на родство, която прави неприложима установената в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция. Неправилно обаче е прието, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват, че О. Б. И. е знаел за увреждането на кредитора. Р. Х. Т. е подал отговор на исковата молба, в който е заявил, че действително дължи сумите на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] и не е изплатил никаква част от тях. Когато споделил с племенника си (сина на сестра му) той му предложил да прехвърли имота на негово име, за да не може никой да изявява претенции по отношение на него. Казал му, че тъй като няма никакво друго имущество, ако му прехвърли процесния имот, може да бъде спокоен, че никой нищо не може да му вземе, за каквото и да било задължение. Той се съгласил и му прехвърлил имота, макар и да имал намерение го използва и да приключи със задълженията си. Без значение е дали отговорът е подаден преди Р. Х. Т. да е бил уведомен за образуваното против него производство по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД или след това. И в двата случая се касае до документ, чиито автор се явява Р. Х. Т., доколкото не е установено, че подписът под документа не е положен от него. Установено е, че Т. е можел да се подписва, като е полагал подпис както под предварителен договор от 12.08.2010 година (нотариална заверка на подписа с рег. № ****/12.08.2010 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара), така и под нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 395/2018 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара. Тази му възможност не може да се счете за оборена с оглед на представената по делото декларация с рег. № ****/07.03.2019 година на Н. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Силистра, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, в която е посочено, че поради невъзможността на Р. Х. Т. да се подпише и изпише трите си имена, произтичащи от неграмотност нотариусът е прочел декларацията и след като Т. се е съгласил със съдържанието й е положил отпечатък от палеца на дясната си ръка върху документа. Касае се до декларация съставена след образуване на производството по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и в хода на същото. Със същата се цели да бъде установена поддържаната от Р. Х. Т. и О. Б. И. теза за неграмотност на Т., а оттам и за невъзможността му да подписва документи. С нея обаче не може да бъдат оборени подписите на Р. Х. Т. върху посочените по-горе документи, като освен това и разпитаната по делото свидетелка Д. А. Г., сестра на прехвърлителя, е заявила, че брат и може да полага саморъчен подпис, чрез изписване на имената си. Поради това авторството на отговора на исковата молба не е оборено по надлежния ред и се касае до изхождащ от Р. Х. Т. частен документ. Същевременно не е установено по надлежен ред и това, че волята на Т. при изготвяне на документа е била опорочена и поради това изразените в този документ твърдения не следва да бъдат възприемани. Касае се до документ, с който издателят му, признава неизгодни за себе си факти. Това признание обаче не обвързва О. Б. И., поради което съгласно чл. 217 от ГПК следва да се преценяват с оглед на всички доказателства по делото. Разпитаната по делото свидетелка Д. А. Г., която е сестра на Р. Х. Т. и майка на О. Б. И., твърди, че тя е закупила имота, предмет на оспорваната разпоредителна сделка, като е накарала Т. да се подпише под предварителния договор от 12.08.2010 година за продажбата на имота, тъй като тя била във Федерална Република Германия. Тези нейни твърдения са налични и в мотивите към решение № 149/15.07.2016 година на Районен съд Дулово, постановено по гр. д. № 250/2015 година. С това решение по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е бил обявен за окончателен сключения на 12.08.2010 година, между П. Д. С. и В. Д. Х., от една страна, и Р. Х. Т., от друга страна, за продажба на имота. Според свидетелката тя не е присъствала при подписването на предварителния договор. Последният е бил подписан от Р. Х. Т., но с него е имало придружител, който е можел да чете. При подписването на договора за продажба от 09.05.2018 година, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 395/2018 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, е присъствала самата свидетелка, като според нейните твърдения чрез този договор се е целяло да се уредят отношенията със закупения от нея имот, като той е бил прехвърлен не на нея, а на сина й О. Б. И., тъй като тя е искала да го надари и е целяла спестяването на една сделка. Наред с това свидетелката е била в течение относно отношенията на Р. Х. Т. и Кооперация „Кредитмакс“ [населено място], в смисъл, че кооперацията предявява претенции за парични вземания по отношение на брат й. С оглед на това може да бъде направен обоснован извод, че твърдяното от свидетелката уреждане на отношенията е предприето именно в оглед на тези претенции на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място], за да се избегне евентуалното принудително изпълнение върху имота. Същевременно от съществуващите между Д. А. Г. и О. Б. И. родствени отношения и от присъствието на свидетелката при сключване на оспорвания договор може да бъде направен извод, че И. също е бил в течение относно отношенията на Р. Х. Т. с касатора, а прехвърлянето на имота на него, а не на майка му е извършено с цел избягването на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. В отношенията между Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] и Р. Х. Т. имотът предмет на договора за продажба от 09.05.2018 година, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 395/2018 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара е собственост на Т., като в настоящето производство не може да се разглежда въпросът дали той е бил само подставено лице при придобиването му. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Въз основа на разпоредбата е налице установена практика съгласно, която дори да е налице относителна симулация, тя не може да бъде противопоставена на трети добросъвестни лица (включително на кредитора, който е предявил иска си по чл. 135 от ЗЗД, преди длъжникът или третото лице да впишат исковата молба за разкриване на симулацията), ако са налице условията на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Симулацията може да бъде противопоставена на третите добросъвестни лица само ако вписването на исковата молба за установяването й, предхожда придобиването на правата от третото лице, а в случай на предявен иск по чл. 135 от ЗЗД предхожда вписването на исковата молба за обявяване на относителната недействителност. С оглед на всичко това трябва да бъде прието за доказано, че О. Б. И. също е знаел за увреждането на кредитора Кооперация „Кредитмакс“ [населено място].
Предвид на горното са налице предпоставките за уважаване на предявения от Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] против Р. Х. Т. и О. Б. И. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност на договора за продажба от 09.05.2018 година, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 395/2018 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара. С оглед на това обжалваното решение на Окръжен съд Силистра трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен.
По силата на чл. 115, ал. 2 от ЗС на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] следва да бъде даден шестмесечен срок считано от влизане на решението в сила за вписване на същото, като й се укаже че ако това не бъде направено в този срок вписването на исковата молба губи действието си.
С оглед изхода на спора Р. Х. Т. и О. Б. И. ще следва да заплати на Кооперация „Кредитмакс“ [населено място] сумата от 2994.78 лева разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 141/20.11.2019 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 147/2019 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо „КРЕДИТМАКС“ [населено място], [улица], по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „КРЕДИТМАКС“ [населено място], [улица] против Р. Х. Т. с ЕГН [ЕГН] и О. Б. И. с ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място], [улица] адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Б., договор за продажба от 09.05.2018 година, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 395/2018 година на К. Г. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Дулово, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който Р. Х. Т., в качеството му на продавач е продал на О. Б. И., в качеството му на купувач поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18.51/31.08.2007 година на изпълнителния директор на АГКК [населено място], с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до 10.00 метра), с площ от 542.00 м2, заедно с построените в него двуетажна, еднофамилна, масивна жилищна страда с идентификатор № ..., със застроена площ от 78.00 м2 и едноетажна, селскостопанска сграда с идентификатор № ..., със застроена площ от 50.00 м2.
ДАВА на „КРЕДИТМАКС“ [населено място], [улица] шестмесечен срок считано от влизане на решението в сила за вписване на същото, като й УКАЗВА, че ако това не бъде направено в този срок вписването на исковата молба губи действието си.
ОСЪЖДА Р. Х. Т. с ЕГН [ЕГН] и О. Б. И. с ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място], [улица] адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Б. да заплатят на Кооперация КРЕДИТМАКС“ [населено място], [улица] сумата от 2994.78 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.