Р Е Ш Е Н И Е № 64 С о ф и я 22 февруари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 ф е в р у а р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 738/2010 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от осъдения С. А. И. от К се атакува влязлото в сила определение № 151/04.10.2010 г., постановено по НОХД № 1588/2009 г. от районен съд-Кюстендил с оплаквания на наличие на основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и с искане за “възобновяване на наказателното дело”. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането. Осъденият И. поддържа искането си в производството пред ВКС с помощта на защитника си адв.А. К. от АК-К.. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение № 151 от 04.10.2010 г., постановено по НОХД № 1588/2009 г. на районен съд-Кюстендил е одобрено споразумението, постигнато между прокурор от районна прокуратура-К. и защитника на подс.С. А. И. от К. адв.А. от АК-К., с което И. се е признал за виновен в извършването на 20.03.2008 г. в К., в съучастие с другите трима подсъдими по делото, на престъпление по чл.216, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 04.10.2010 г. С последващо определение от същата дата и по същото дело на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното общо най-тежко наказание от 3 месеца лишаване от свобода за предишни три осъждания на И., като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Второто определение е било обжалвано пред Окръжен съд-Кюстендил, но жалбата е била оттеглена от осъдения и производството по ВЧНД № 498/2010 г. по описа на окръжен съд-Кюстендил е било прекратено. Това определение е влязло в законна сила на 22.11.2010 г. В искането осъденият И. навежда като основание за възобновяване на делото нарушението на материалния закон при определянето и явната несправедливост на наложеното му наказание, като настоява за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет неподлежащо на обжалване определение за прекратяване на наказателното производство поради приключването му по споразумение между прокурора и защитника на осъдения, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не по изложените в него съображения: Определението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. При решаване на наказателното дело със споразумение, страните по него – прокурорът и защитникът на подсъдимия предлагат на съда за одобрение обобщеното им виждане за разрешаване на посочените в чл.381, ал.5 от НПК въпроси, третиращи противоправността на деянието, правната му квалификация, авторството и вината за извършването му, както и какво по вид и размер наказание и как да се изтърпи, за което обвиняемият/подсъдимият следва да изрази съгласието си и да декларира, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Законът не изисква писмено или устно пред съда да бъдат изложени съображенията на споразумяващите се и на подсъдимия, като им е дал свободата наказанието да определят в рамките на предвиденото за съответното престъпление или да преминат при хипотезите на чл.55 от НК към друго по-леко по вид наказание, дори и да не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства. При одобряване на споразумението съдът дължи извод, че доказателствената маса в достатъчна степен подкрепя предлаганото разрешаване на съществените въпроси относно отговорността на подсъдимия, включително доколко наказанието е законосъобразно и ще допринесе за постигане на целите на чл.36 от НК, формулирано от законодателя - споразумението да “не противоречи на закона и морала”. Всяко отклонение от тези изисквания налага намесата на съда за внасяне на промени в него, като неотстраняването им има за последица отказ то да бъде одобрено, съответно делото решено по този начин. Или, и в процедурата по глава 29 от НПК съдът запазва качеството си на арбитър и е длъжен да осъществи правомощията си за постигане в максимална степен на установените в чл.1 от НПК цели на процеса. В настоящия случай, за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, за участие в извършване на каквото, в съучастие с другите трима подсъдими (сключили в този смисъл споразумения за осъждането им), осъденият И. се е признал за виновен, законът предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода и чрез защитника си е сключил споразумение с прокурора да изтърпи наказание от 3 месеца лишаване от свобода, но като в него изрично е посочено, че наказанието се определя при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Този законов текст позволява определянето му под законовия минимум на предвиденото за съответното престъпление наказание, какъвто за горното престъпление няма, а предложеното и одобрено от съда наказание на осъдения И. е на долната граница на наказанието лишаване от свобода въобще. Ако в действителност волята на споразумяващите се е била наказанието му да бъде определено при условията на чл.55 от НК, било и в хипотезата на чл.381, ал.4 от НПК, то приложима е била разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.1-во от НК за преминаване към друго по вид наказание - пробация. Не може да се ползва като аргумент, в негова вреда, че се касае за техническа грешка при изготвяне и възпроизвеждане на споразумението в определението на съда, тъй като видно от сключените споразумения от съучастниците му, при единия от тях е постигнато съгласие за приложението на чл.55 от НК, дало възможност да му се наложи именно наказание пробация, а при останалите, без да се посочва приложимата разпоредба за определяне на наказанията (което не е съществен пропуск), са им наложени наказания от по 3 месеца лишаване от свобода. В случая не е ясна волята на споразумяващите се, още повече, че при това по вид и начин на изтърпяване наказание задължителна последица е изтърпяването на предишно “условно” наказание на И., с което той очевидно не е бил съгласен, след като, макар и неуспешно, го е жалил пред въззивната инстанция. Поради това ВКС приема, че в случая не се касае за неправилно приложение на материалния закон, а за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при одобряване от съда на постигнатото между прокурора и защитника на осъдения И. споразумение за прекратяване на наказателното производство за инкриминираното деяние, с което последният да се е съгласил. Определението следва да бъде отменено по реда за възобновяване на наказателни дела и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд било по общия ред, било за приключването му със споразумение по реда на чл.384 от НПК, съобразно действителната воля на сключващите го. Следва да се прецени и дали при промяна на позицията на И. по доказаността на обвинението и виновността му и разглеждане на делото по общия ред адв.А.К. би могъл да му бъде защитник, тъй като е бил такъв на съучастника му Б. И., с когото И. е имал противоречиви интереси – ограничението на чл.91, ал.3, т.1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила определение № 151/04.10.2010 г., постановено по НОХД № 1588/2009 г. от районен съд-Кюстендил, с което е одобрено споразумението, постигнато между прокурор от районна прокуратура-Кюстендил и защитника на подс.С. А. И. от К. адв.А. от АК-К. за осъждането му за престъпление по чл.216, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :