Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. София, 04.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2011 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Д. Б. Г. за възобновяване на ВНОХД № 1639/2014 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 1005/16.10.2014 г., с което е била потвърдена присъда от 15.03.2013 г. Софийски районен съд, НО, 12-ти състав по НОХД № 7953/2011 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. Б. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 216 ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 4 от НК за това, че на 10.02.2011 г., около 22.30 ч., в [населено място], на [улица], пред № .., като непълнолетен, в съучастие като съизвършител с П. Д., унищожил и повредил чужди движими вещи на обща стойност 550 лв. - предно панорамно стъкло, чистачки и преден капак на л. а. „Ф. П.” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на И. К. и Б. Д., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наложеното му наказание от 3 месеца лишаване от свобода по споразумение по НОХД № 522/2010 г. Постановено е било посочените наказания да бъдат изтърпяни при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимите е било присъдено заплащане на направените по делото разноски. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС от упълномощения защитник на осъдения, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Претендира се отмяна на решението и при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане или налагане на наказание пробация при условията на чл. 55 от НК. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на касационна проверка. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Възраженията за основаване на заключенията за авторството на деянието върху недостатъчни по обем и годност доказателства са неоснователни. Твърдението за допуснато нарушение по чл. 281 ал. 8 от НПК – основаване на присъдата само върху показанията на св. Н. И. и В. П. (дадени на ДП и приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК) не се подкрепя от материалите по делото. И двамата свидетели са били подробно разпитани от първоинстанционния съд, като след прочитане на показанията им от ДП св. И. изцяло е потвърдил заявеното пред дознателя, че осъдения Г. е лицето с прякор „Ж.”, който е удрял автомобила с метална палка, а другия осъден П. Д. е скачал върху капака. Заявените от този свидетел обстоятелства са кореспондирали с откритата върху капака трасологична следа, която при проведеното експертно изследване е съвпадала с маратонката на Д.. Тези данни са обусловили и извода на съдебните инстанции да кредитират показанията на св. П. от ДП, които той не е потвърдил при разпита си в с. з. Проведените разпознавания с участие на тези свидетели, при които те положително са идентифицирали двамата осъдени, не са били без значение (поради познанство с осъдените), доколкото групата от пияни младежи, извършавала вандалски актове в района е била около 10 човека и проверката за идентичността на онези от тях, които са скачали и чупели автомобила, е била необходима. Комплексната и логическа оценка на установените данни правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 216 ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по който въпрос не се излагат никакви възражения. Неоснователен е довода за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание. То е било определено съобразно правилата за редукцията му по чл. 63 ал. 1, т. 4 от НК в предела до 2 години лишаване от свобода. При отмерването му на 1 година лишаване от свобода правилно е била оценена индивидуалната тежест на извършеното деяние с оглед неговата специфика и данните за личността на дееца, които са очертавали обществената му опасност в по-висока норма (поради наличието на две предходни осъждания, извършване на деянието в изпитателния срок по последната от тях, за което е бил приложен и чл. 68 от НК, както и наличие на висящи наказателни производства). Непълнолетието на осъдения, преценено заедно с данните за невисока стойност на повреденото и унищожено имущество, както и алкохолното повлияване като улесняващ деянието фактор не обуславят извод за необходимост от смекчаване на наказанието, като правилно е преценено и че отсъстват предпоставките по чл. 55 от НК. По делото не се установяват данни за влошено здравословно състояние, което да изисква допълнително съобразяване. Трайната престъпна проявеност на осъдения демонстрира, че налаганите по-леки наказания по предходните две присъди не са довели до положителна промяна, което индицира за необходимост от по строга репресия за постигане на целите по чл. 36 от НК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Б. Г. за възобновяване на ВНОХД № 1639/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 13-ти въззивен състав и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 1005/16.10.2014 г., с което е била потвърдена присъда от 15.03.2013 г. по НОХД № 7953/2011 г. на СРС, НО, 12-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.