Р Е Ш Е Н И Е № 101 [населено място], 26.07.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 657 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], представлявано от управителя С. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 131/30.04.2015 год. по в.т.д.№ 153/2015 год. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 54/02.12.2014г. по т.д.№ 72/2014г. на Търговищки окръжен съд, 10 състав в частта, с която е уважен искът на [община] срещу молителя на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД и е развален сключеният между тях договор за продажба на общинска собственост чрез публично оповестен конкурс по реда на чл.32, ал.3, т.2 от ЗПСК на 07.05.2009г. поради неизпълнение. Молителят твърди, че въззивната инстанция е направила извод, че неизпълнението по процесния договор от страна на купувача не се дължи на неизпълнение на поети в договора задължения от продавача, а именно съществуващото по ЗУТ законово задължение за общината да одобри и да съдейства за утвърждаване на инвестиционните проекти и разрешения за строителство. След утвърждаване на същите книжа според молителя започва да тече двугодишният срок за реализиране на инвестиции в размер на 500 000 лв., уговорени в процесния договор. След приключване на съдебното производство пред въззивния съд и влизането на решението в сила на молителя е станало известно, че в собствената на дружеството служба „Д.“ след извършена инвентаризация на база Заповед № 1/05.01.2017г. за инвентаризация на документооборота за периода 2011г.- 2016г. е открито писмо-покана от [фирма] до [община] с изх.№1/15.05.2014г. за утвърждаване на представените инвестиционни проекти и съдействие по договора. Тези нови доказателства молителят счита за релевантни за спора относно предпоставките за разваляне на сключения с общината договор. Поради изложеното иска отмяна на решението на ВнАС и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата [община] оспорва в писмения си отговор основателността на молбата. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Спорът между страните е бил по повод на искова молба от [община] за разваляне на договор от 07.05.2009г. за продажба на недвижим имот, представляващ общинска собственост. Направена е констатация, че страните са уговорили задължение за купувача да извърши инвестиции в размер на 500 000лв., представляващи реконструкция и ново строителство като срокът за изпълнение е две години след изготвяне и одобряване на съответни проекти, от датата на издаване на разрешение за строеж. След обсъждане на доказателства решаващият съд е заключил, че дружеството носи отговорност за това, че в продължение на пет години не е било извършено надлежно проектиране и в резултат на това не е било издадено разрешение за строеж с цел преустройство на сградата от ресторант в База за временно настаняване. Въззивният съд е споделил мотивите на ТОС, че общината като продавач по приватизационния договор няма други задължения след прехвърляне на правото на собственост. Приел е, че административните функции на нейните органи по ЗУТ не са пряко относими към договора, за да се позовава длъжника на съдействие на кредитора. Освен това само в случай, че купувачът представи пълна проектна документация / а в процеса по чл.87, ал.3 ЗЗД такава липсва/ и административните органи са отказали да я разгледат, одобрят или издадат дължими актове, би могъл да се осъжда въпросът за недобросъвестно препятстване изпълнението на задълженията на дружеството. Съгласно ТР № 138/1967г. по гр.д. № 106/67г. на ОСГК на ВС отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231,б.“а“ ГПК / отм./ , сега чл.303, ал.1, т.1 ГПК, може да се допусне, когато се касае до новооткрити писмени доказателства, подкрепящи твърдения на страната относно обстоятелства, останали недоказани поради липса на доказателства. В този случай се изисква писмените доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но страната да не е могла да ги представи / тъй като не са й били известни или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях / въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Така също тези документи следва да разкриват обстоятелства от значение за спора. В случая не се установява твърдението на молителя, че новите писмени доказателства : не са били известни на страната и тя не е могла да се снабди с тях при полагане на нормално дължимата грижа. Заповедта за инвентаризация е новосъздадено писмено доказателство относно нововъзникнало обстоятелство. Тя е диспозитивен документ насочен към определена правна последица – да предизвика извършване в бъдеще, след постановяването й, на инвентаризация на документооборота. Откритото писмо с изх. №1/28.03.2014г. се е намирало в управляван от самото дружество архив – служба „ Д.“. Предприемането на действия за издирване на този документ по време на висящността на спора по чл.87, ал.3 ЗЗД, а не след приключване на процеса с влязло в сила съдебно решение, е било изцяло обективно възможно за страната, която е автор на документа и в чието държание е бил той. Константната съдебна практика е категорична по въпроса, че разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Освен това горепосоченото писмо изхожда от страната, която се позовава на него и представлява по същността си покана общината незабавно да одобри предложените от дружеството проекти. Следователно съдържа твърдение за изгоден по отношение на страната факт – че е изготвила нужната проектна документация за преустройството, за което се е задължила, а органи на общината възпрепятстват одобрението й. Поканата повтаря защитната теза на купувача-длъжник, а не представлява доказателство, че действително той е изготвил необходимите проекти, още по-малко че те са били внесени в общината за разглеждане. Ето защо представеното от молителя ново доказателство не установява обстоятелството, което да е от значение за спора по чл.87, ал.3 ЗЗД. Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна . В полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 2330 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма], представлявано от управителя С. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 131/30.04.2015 год. по в.т.д.№ 153/2015 год. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 54/02.12.2014г. по т.д.№ 72/2014г. на Търговищки окръжен съд, 10 състав в частта по иска с правно осн. чл.87, ал.3 ЗЗД. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на ОБЩИНА П. сумата от 2330лв., представляваща сторените от последната разноски за настоящата инстанция, на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: