Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 10.12.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 822/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на адв. Д. Д. - защитник на подс. М. М., адв. И. И. - защитник на подс. М. и подс. М. М., както и по жалба на адв. Д. - защитник на подс. Х. И. срещу решение № 20 от 17.08.2020 г. на Военно-апелативен съд, постановено по ВНОХД № 62/2019 г.. С описаното решение е изменена присъда № 9/04.07.2019 г. на Военен съд - Пловдив като са увеличени наложените наказания на подсъдимите М. и И. на по шест години лишаване от свобода, определен е първоначален строг режим на изтърпяването му; отменено е приложението на чл. 66 НК и за двамата и са им възложени направените пред въззивната инстанция разноски. В жалбата на подс. М. и адв. И. е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК. Твърди се необсъждане на всички доказателства и доказателствени средства. Оспорват се ценения в доказателствената съвкупност иззет от хотел запис от събитията през инкриминираната нощ и начина на излагане на съображенията на второинстанционния съд. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд. В жалбата на адв. Д. са релевирани всички касационни основания. Твърди, че приобщаването на записите от видеокамерите към доказателствения материал по делото е станало не по предвидения в НПК начин. Относно наложеното наказание намира, че смекчаващите отговорността обстоятелства за подс. М. са силно подценени, а едновременно с това не била отчетена трудовата му ангажираност. Смята, че като отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия били взети предвид съставомерните признаци на престъплението. Пренебрегнато било, че в нанасянето на телесните повреди са участвали и други лица, както и че не било установено подс. М. да е нанесъл телесни повреди на повече от едно лице. Претендира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или намаляване размера на наложеното наказание на М. с прилагане на института на условното осъждане. В жалбата на адв. Д. също се навеждат трите касационни основания. Счита разглеждането на делото спрямо подзащитния му И. от военните съдилища за нарушение на правото на разглеждане на делото от безпристрастен съд. Твърди нарушени чл. 13, чл. 14 и чл. 303 НПК. Оспорва наличието на доказателства за участието на подс. И. в деянието, от където извежда и нарушение на материалния закон. При индивидуализиране на наказанието смята, че не били отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни за подсъдимия, излизането на другите фенове от микробуса с бухалки и метални пръчки и насочването им към феновете на футболен клуб Б., трудовата ангажираност на И. и липсата на тежки последици за пострадалия Д.. Наказанието било определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, каквито по делото липсвали. Иска отмяна постановения акт и оправдаване на подс. Х. И. или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Защитниците на двамата подсъдими в съдебно заседание поддържат жалбите и пледират за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от Военно-апелативния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита обжалвания съдебен акт за постановен при липса на мотиви и пледира да бъде отменен, а делото върнато на Военно-апелативния съд за ново разглеждане. Относно възражението на адв. Д. за некомпетентност на военните съдилища да се произнесат относно обвинението срещу подс. И., намира, че разпоредбата на чл. 396, ал. 2 НПК е категорична и тя предоставя компетентност на военните съдилища да разгледат и решат казуса, още повече, че естеството на обвинението предполага съвместното разглеждане на делото. Процесуалният представител на частния обвинител пледира за потвърждаване на акта на Военно - апелативния съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 9/04.07.2019 г. на Военен съд – Пловдив подс. М. И. М. и Х. И. И. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 201 ал. 2 от НК като им е наложено наказание от по три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с пет годишен изпитателен срок. На двамата подсъдими са възложени разноските по делото. Произнасяне има и за веществените доказателства. С решение № 20 от 17.08.2020 г. на Военно - апелативния съд е изменена присъда № 9/04.07.2019 г. на Военен съд - Пловдив като са увеличени наложените наказания на подсъдимите М. и И. на шест години лишаване от свобода, определен е първоначален строг режим на изтърпяването на същото; отменено е приложението на чл. 66 НК и на подсъдимите са възложени направените пред въззивната инстанция разноски. Касационните жалби са основателни. Първо следва да бъде даден отговор на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици от констатирането на тяхното допускане – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Основателни са доводите на защитниците за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е некачествено изпълнение на задълженията на въззивната инстанция, изразяващо се в повърхностно проучване на част от доказателствата по делото и некоректно интерпретиране на съдържанието на други. За да потвърди атакувания пред него съдебен акт на Военния съд в гр. Пловдив, Военно-апелативният съд е използвал формулировки, включващи изброяване на подкрепящите обвинителната теза доказателствени материали, а именно показанията на свид. Е., Г., У. и С. Д., както и записите от видеокамерите на хотел „Х. ин“ в [населено място]. Въззивният съд не е държал сметка, че показанията на свид. Е. наистина са пряк източник на информация, но приобщени като доказателствени материали по делото са само показанията на свидетеля, дадени пред съдия, находящи се в т. 1 от досъдебното производство на л. 101 и следващите, а не и тези от л. 89 и следващите от същия том. Така извън вниманието му е останала информацията, съдържаща се в протокола за разпит на този свидетел, който е далеч по-подробен и конкретен. Този пропуск в дейността на въззивния съд е довел до бланкетен и общ анализ на доказателствата, срещу който защитата с основание възразява. Не са намерили отговор във въззивното решение и доводите на защитниците отсносно неподкрепения от събраните по делото доказателства механизъм на причиняване на телесните повреди на пострадалия Д.. Констатира се напълно идентичен механизъм с този, приет от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите към присъдата. Горното не е проблем, стига доказателствените материали да позволяват направата на подобен извод. В коментирания случай обаче тъкмо върху това обстоятелство са възразили защитниците, а тези техни доводи не са намерили конкретен отговор в проверявания съдебен акт. Несъмнено въззивният съд е дължал отговор на поставените от защитата въпроси, наред с това, че той поначало дължи служебна проверка на присъдата в нейната цялост. В решението бланкетно е препратено към мотивите на първата инстанция. Независимо от обемността на проверяваното съдебно решение в него на практика липсва отговор на поставените въпроси, макар поначало тезата на втората инстанция да е ясна. Само, за да отговори на всички доводи, изложени в жалбите, следва да се посочи, че е основателен упрекът на защитата за превратен прочит от апелативния съд на събраните до този момент доказателствени източници - показанията на свид. Г. Г. и Й. Р. относно приобщаването на записите от видеокамерите от хотел „Х. ин“ в [населено място], без оглед на факта, че последните не са манипулирани. В мотивите си второинстанционният съд е приел, че „не са установени нарушения на нормите на НПК по приемането и предаването на съответните дискове“. Обективният прочит на посочените свидетелски показания говори за обратното. Следователно, неизяснен е механизмът на приобщаване по делото на диска със записа от процесната дата от камерите на хотела. В този смисъл, напълно основателни са възраженията на защитниците за приобщаването на въпросния първи запис като доказателствен материал по делото, макар на практика въззивният съд да не е основал решаващите си изводи за участието на двамата подсъдими в деянието на него, видно от съдържанието на мотивите към решението. Второинстанционният съд, поради наличие на идентични моменти във втория запис, макар и манипулиран, със записа от камерите на хотел „Х. ин“ в [населено място], не е съзрял проблем и го е приел също за годен доказателствен източник. Действително, съдът е свободен да определя самостоятелно процесуалната стойност на доказателствените материали, но този процес следва да е подчинен на правилата, уредени в НПК и на база задълбочен анализ на всички относими към предмета на доказване доказателствени източници. В случая оценъчната дейност на контролирания съд е сведена до бланкетно позоваване на инкорпорираните от първия съд доказателствени средства и пълно игнориране на доказателствени материали, събрани в хода на проведеното от самия него въззивно съдебно следствие. Следвало е да се извърши истинно фактическо установяване чрез анализ и оценка на всички относими доказателсвени източници поотделно и в съвкупност без игнориране или фаворизиране на някой от тях. Всичко това обуславя наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и предопределя отмяна на постановеното от въззивния съд решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд. При повторното разглеждане на делото следва да бъде извършена преценка дали са приобщени всички доказателствени материали от значение за правилното решаване на делото, да бъде отговорено на оплакванията на страните, в това число и относно компетентността на военните съдилища да разгледат и решат делото – довод, направен за първи път пред Върховния касационен съд, предвид постановеното решение на ЕСПЧ „Мустафа срещу България“. На посоченото възражение този състав не може да даде отговор в настоящото решение, защото касационният съд е изправен пред негоден акт на предходната инстанция, който се отменя на това основание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 20 от 17.08.2020 г. по ВНОХД № 62/2019 г. на Военно - апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.