5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 31.10. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 24.10. две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело № 899 /2012 година Производството по делото е образувано по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение №962 от 11.06.2012 г. по т.д.№2504/2011 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, с което след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, са уважени предявените от А/ срещу касатора иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.25, ал.3,т.4 и ал.4 ЗППДОбП, отм. за сумата 25 654.42 лв., неизплатената част от цена по сключена на 03.02.1999 г. от касатора, като купувач, и Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, като продавач, приватизационна сделка за продажба на 70% от капитала на [фирма] [населено място], представляващ 17 500 дяла от капитала на дружеството, ведно със законната лихва от 05.10.2010 г., както и обективно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1ЗЗД за сумата 12 513 лв., мораторна лихва за забавено плащане по главницата за периода от 27.01.2007 до 05.10.2010 г. Ищецът А е подържал, че със сключените от ответното дружество на 13.07.2005 г. три броя договори за продажба, преди изтичането на 10 годишния срок за разсрочено плащане, дружеството-купувач е нарушило разпоредбите на чл.25, ал.3, т.4 от ЗППДОбП, съгласно която до окончателното плащане на цената, купувачът не може да прехвърля акции или дялове от приватизираното търговско дружество, без разрешение на продавача. Дружеството е загубило правото си на разсрочено плащане, поради което целият остатък от цената по приватизационния договор е станала изискуема. За да отхвърли така предявените искове, Софийският градски съд е приел, че с разпоредбата на чл.4.3 от сключения приватизационен договор, с която е уговорена забрана за срок от 5 години от датата на сключване на приватизационния договор да не се прехвърля собствеността върху придобитите дружествени дялове, продавачът-Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, е дал предварително разрешение по смисъла на чл.25, ал.3,т.4 ЗППДОбП, отм. за прехвърляне на дяловете от приватизираното дружество- [фирма] [населено място]. С обжаваното решение Софийският апелативен съд също е приел, че такова разрешение е налице, но за разлика от Софийския градски съд, е обосновал отпадането на правото на купувача на разсрочено плащане с нормата на чл.25, ал.4 ЗППДОбП, отм. с прехвърлянето на лица извън тези по чл.5, ал.2 от ЗППДОбП, отм. на повече от 1/3 от дяловете на юридическото лице по алинея 3 от същия закон, като за такова Софийският апелативен съд е приел юридическото лице на приватизираното търговско дружество. Касаторът подържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на чл.25, ал.4 ЗППДОбП, отм., тъй като отпадането на правото на разсрочено плащане в тази хипотеза не е свързано с прехвърляне от купувача по приватизационната сделка на трети лица, извън тези по чл.5, ал.2 ЗППДОбП, на повече от 1/3 от дялове или акции на приватизираното дружество, в случая дялове от [фирма], [населено място], а с прехвърляне на повече от 1/3 от дялове или акции на дружеството-купувач- [фирма]. Ответникът оспорва основателността на касационната жалба по съображения, че нормите на чл.25, ал.3 и ал.4 ЗППДОбП , отм. не уреждат различни хипотези, а взаимно се допълват. С процесните три сделки от 13.07.2005 г. са прехвърлени повече от 1/3 от дяловете на юридическото лице по чл.25, ал.3, поради което се прекратява правото на разсрочено плащане. Касационната жалба е основателна. С определение №633 от 12.07.2013 г. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК за произнасяне по следния значим за изхода на делото правен въпрос.: „Прекратяването на правото на разсрочено плащане по чл.25, ал.4 ЗППДОбП, отм., поради прехвърляне на лица извън тези по чл.5, ал.2 от същия закон на повече от 1/3 от дяловете или акциите на юридическото лице по ал.3 за кое юридическо лице се отнася: за приватизираното търговско дружество, или за дружеството- купувач по приватизационната сделка” С нормата на чл.5, ал.2 ЗППДОбП, отм., с оглед социална справедливост на лицата с особени качества в приватизиращото се предприятие, като работници и служители в него, или такива с прекратени трудови правоотношение с приватизиращото се предприятие, е създадена привилегия за преференциално участие в приватизацията. В чл.25, ал.3 ЗППДОбП , отм., е определено юридическото лице-купувач, което с оглед по-особения си персонален субстрат, включително и лица по чл.5, ал. 2 от същия закон, има право да придобие акции или дялове от приватизиращото се търговско дружество при разсрочено плащане. С разпоредбата на чл.25, ал.3,т.4, нова/ДВ бр.39/1998 г./ е прокламирана забраната за дружеството-купувач до окончателното изплащане на цената по приватизационната сделка да прехвърля акции или дялове от приватизираното предприятие, без разрешението на продавача. В чл.25, ал.4,нова /ДВ бр.45 от 1996 г., изм. Бр.89 от 1997 г., бр.39 от 1998 г./ е уредена друга санкционна последица, а именно прекратяване на правото на разсрочено плащане, когато повече от 1/3 от дялове или акции на юридическото лице по ал.3 бъдат прехвърлени на лица, извън тези по чл.5, ал.2 ЗППДОбП, отм.. В този случай при дефиниране на предпоставките за прилагане на тази санкция, законът препраща към прехвърляне на определена част от дяловете или акциите на юридическото лице по чл.25, ал.3, ЗППДОбП, отм. И тъй като в тази правна норма законът изрично урежда привилегированото право на разсрочено плащане за дружеството- купувач с оглед неговия по-особен персонален състав, от което следва, че в хипотезата на чл.25, ал.4 ЗППДОбП, при прехвърляна на повече от 1/3 от дяловете или акциите на юридическото лице по ал.3, законът има пред вид прехвърляне на повече от посочените дялове или акции от юридическото лице на дружеството-купувач по приватизационната сделка. Този извод следва и от историческото тълкуване на нормата на чл.25, ал.4 ЗППДОбП, отм. Тя е създадена за първи път с новата алинея четвърта на същата правна норма в редакцията, направена с ДВ бр.45/1996 г. В нея условията за приложение на разсроченото плащане по чл.25, ал.3 ЗППДОбП, са свързани с особения персонален състав на приватизиращото се предприятие, както и балансовата стойност на дълготрайните му материални активи. Със същото изменение на закона е създадена и новата алинея четвърта на чл.25 ЗППДОбП, съгласно която разсроченото плащане се прилага при условие, че в юридическото лице по ал.3 към момента на учредяването му участват най-малко 50% от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие. Създаването на новата разпоредба на чл.25, ал.3,т.4 ЗППДОбП, отм. в редакцията на ДВ бр.39/1998 г., съгласно която се прогласява забраната за прехвърляне на акции или дялове от приватизираното търговско дружество, без разрешението на купувача, съвпада с редакцията на чл.25, ал.4,ЗППДОбП/ДВ бр.39/1998 г., съгласно която правото на разсрочено плащане се прекратява от момента, в който повече от 1/3 от дяловете или акциите на юридическото лице по ал. 3 бъдат прехвърлени на лица извън тези по чл.5, ал.2. Следователно с правни норми, влезли в сила по едно и също време, до окончателното плащане на цената по приватизационната сделка веднъж се забранява прехвърляне на акции или дялове от приватизираното дружество, а като друга санкция се предвижда прекратяване на правото на разсрочено плащане при прехвърляне на повече от 1/3 от дяловете или акциите на дружеството по ал.3, което е дружеството-купувач по приватизационната сделка. Или на поставения правен въпрос следва да се отговори „ Прекратяването на правото на разсрочено плащане по чл.25, ал.4 ЗППДОбП, поради прехвърляне на лица извън тези по чл.5, ал.2 от същия закон на повече от 1/3 от дяловете или акциите на юридическото лице по ал.3, се отнася до юридичското лице на дружество купувач по приватизационната сделка” Софийският апелативен съд правилно е приел, че с т. 4.3 от приватизационният договор фактически е дадено предварително разрешение от продавача за сключване на сделки с дяловете от приватизираното търговско дружество, както и че не се доказва продажбите да са извършени на лица, изрично посочени в чл.25, ал.4 ЗППДОбП, отм. като имащи право на преференционално участие. Неправилно, обаче, е прието, че санкционото прекратяване на правото на разсрочено плащане е свързано с продажба на повече от 1/3 от дялови или акции на юридическото лице на приватизираното дружество, а не на дружеството- купувач по приватизационната сделка. Нормата съдържа санкционна последица, въвеждаща изключение от общия ред на приватизационни продажби, поради което не може да се тълкува разширително. С оглед изложеното дотук и на основание чл.291, ал.2 ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено. И тъй като не се налага събиране на нови доказателства, спорът ще следва да бъде решен по същество в настоящето производство. С продажбите, извършени с трите договора от 13.07.2005 г. касаторът, купувач по приватизационната сделка, [фирма] е прехвърлил в повече от 1/3 от закупените дружествени дялове от приватизираното дружество, но законът забранява прехвърляне на повече от 1/3 от дяловете или акциите на дружеството-купувач по приватизационната сделка. Нормата на чл.25, ал.4 ЗППДОбП. , отм. не е нарушена, поради което Софийският апелативен съд неправилно се е позовал на нея. Извършените от [фирма] продажби на 13.07.1998 г., са след изтичане на даденото разрешение след изтичане на петгодишния срок от сключване на сделката-03.02.1999 г. и без с тях да е нарушено условието на чл.25, ал.4 ЗППДОбП, отм., поради което правото на разсрочено плащане не е прекратено и не се дължи претендираната от А. останала част от цената в размер на 25 654.42 лв. Съобразно изложеното дотук предявеният от А. иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.25, ал.3 и ал.4 ЗППДОбП,отм. за главницата в размер на 25 654.42 лв. е неоснователен, което обуславя и неоснователността на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.1, във вр. с чл.80 ГПК в полза на касатора ще следва да се присъди сумата 1 452 лв. изплатен адвокатски хонорар, както и сумата 795.55 лв. внесена държавна такса, или общо сумата 2247.55 лв. разноски по делото. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №962 от 11.06.2012 г. по т.д.№2504/2011 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.25, ал.3 и ал.4 ЗППДОбП, отм. за сумата 25 654.42 лв., представляваща неизплатен остатък от цена по Договор за приватизационна продажба на 70% от капитала на [фирма], [населено място], сключен на 03.02.1999г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-05.10.2010 г., както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 12 513.25 лв., мораторна лихва за периода от 27.01.2007 г. до 05.10.2010 г. ОСЪЖДА А ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] сумата 2 247.55 лв. разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: