Р Е Ш Е Н И Е № 502 София, 08.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 06 декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 995 /2011 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№.18789/13.07.2011 г., подадена от Е. С. П., С. П. Г. и Д. П. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК на влязлото в сила решение № 628 от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 389/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3808 от 17.11.2010г. по гр.д.№ 4486/2008г. на варненски РС, VІІ гр.с. С последното е отхвърлен иска, предявен от молителите да се признае за установено по отношение на [община], че те са собственици на основание давностно владение в периода 1990 – 23.06.2008г. на недвижим имот, находящ се з землището на [населено място], м. “Я. поляна”, съставляващ парцел № 287 с площ 600 кв.м., а по скица 560 кв.м. Ответникът по молбата [община] оспорва допустимостта й поради това, че не е обосновано наведеното основание за отмяна и за неоснователност, тъй като не са налице предпоставките на чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 13.05.2011г. в срок е, поради което съдът я преценява като допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съдът е приел, че предявеният положителен установителен иск за собственост от молителите е неоснователен, тъй като имота попада в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ, безспорно е, че Е. С. П. и съпругът й П. П. Г., починал на 09.07.2008г. не са плащали предоставеният им с решение № 1828.04.1981г. терен по П. № 26/1987г., за който не се установява идентичност с процесния имот. За него е действала забраната на чл. 86 от ЗС, чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и пар.1 от ЗДЗС за придобиване по давност.. Пред въззивната инстанция с жалбата молителите, представлявани от И. Е. са поискали събиране на доказателства - допускане на свидетелски показания и издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго за имената на бившите ползуватели, но с определение от 10.03.2011г. исканията са оставени без уважение на основание чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК. С молба от 13.04.2011г. адвокат Е. е поискал отлагане на делото, насрочено за 14-04.2011г. поради внезапното му заболяване – астма с преобладаващ алергичен компонент. Приложил е болничен лист за периода 13-15 април 2011г., в който освен посочената диагноза е отбелязано, че е определен домашен-стаен режим на лечение. Съдът е отказал да уважи молбата поради това че в болничния лист няма изрично отбелязване, че лицето не може да се яви пред съда, съгласно изискването на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. В молбата за отмяна са развити доводи за нарушение на процесуалните правила, довели до това, че молителите не са били представлявани от пълномощника си пред въззивната инстанция. Основанието по чл. 303, т.5 от ГПК е насочено към отмяна на решение, в производството по постановяването на което са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието на страната лично, или чрез представител. Съгласно чл. 142, ал.2 от ГПК, съдът отлага делото ако страната и пълномощника й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Текстът изисква комулативно страната и пълномощника й да са възпрепятствани от особено непредвидено обстоятелство. Молителите, като страна във въззивното производство не са посочили причина, поради която не са се явили и не доказват особено непредвидено обстоятелство, което да им е попречило. Представеният болничен лист установява заболяване на пълномощника им, но това не е достатъчно, за да се приеме, че той е възпрепятстван за се яви по делото. Болничният лист не се съдържа отбелязване, че той не може да се яви пред органите на съдебната власт, в какъвто смисъл е чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г., изм., бр. 96 от 30.11.2005 г., в сила от 1.12.2005 г., изм. и доп., бр. 23 от 16.03.2007 г., отм., бр. 36 от 14.05.2010 г. / Следователно като е дал ход на делото, въззивният съд не е нарушил процесуалното правило на чл. 142, ал.2 от ГПК. Отделно от изложеното, в това съдебно заседание не са проведени процесуални действия по събиране на доказателства, а доводите срещу решението на РС са изложени от молителите още във въззивната жалба. Затова не е нарушено правото им на защита. По изложените съображения, молбата се явява неоснователна. Поради което Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.18789/13.07.2011 г., подадена от Е. С. П., С. П. Г. и Д. П. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК на влязлото в сила решение № 628 от 13.05.2011 г. по гр.д.№ 389/2011г. на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ