3 Р Е Ш Е Н И Е №203 гр. София,25.01.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА НИКОЛАЙ МАРКОВ при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 647 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма] молба от 23.08.2016г. за отмяна на влязло в сила решение № 4096 / 07.06.2016г. по т.д. № 3009/ 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърденото решение № 238 / 07.01.2016г. по гр.д. № 56240/2015г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от [фирма] срещу молителя иск по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД за заплащане на сумата 7468,02 лева, представляваща заплатена временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от м.09.2012г. до м.04.2013г., ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от 17.09.2015г. до окончателното изплащане на главницата. Молителят твърди, че даденото разрешение от въззивния съд се основава на решение № Ц-6 от 13.03.2014г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, с което са утвърдени, считано от 13.03.2014г., окончателни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма], в което цената за достъп е 0,00 лева. Сочи, че по жалба на молителя този индивидуален административен акт е отменен с решение на АССГ, потвърдено с окончателно решение № 7278/ 16.06.2016г. по адм.д. № 12287/ 2015г. на ВАС. Въз основа на това, се поддържа, че решението на въззивния съд е било обусловено от отменения след влизането му в сила индивидуален административен акт, ползващ се с предварително изпълнение, поради което е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на осъдителното решение. Ответникът, [фирма], счита молбата за неоснователна, тъй като разрешението, дадено в решението, чиято отмяна се търси, не се основава на решение № Ц-6/2014г. на ДКЕВР. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което се уважават исковете, Софийски градски съд е приел, че задължението на производителите на електрическа енергия възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент- договор за достъп и пренос, и административен елемент- решение на ДКЕВР за определяне на временна или окончателна цена на достъп. Изрично е посочено, че липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване от ответника на цена за достъп/пренос. С оглед на това е счетен за неоснователен доводът на дружеството - настоящ молител, че единствено сключения между страните договор е достатъчно основание за определяне на вида и размера на дължимата от ползвателя на мрежата престация. Изложени са съображения, че основанието за дължимост на цена за достъп не произтича и от чл.84, ал.2 и ал.3, чл.104 ЗЕ и пар. 197 от ЗИДЗЕ от 2012г., тъй като посочените разпоредби не предвиждат задължение за заплащане на цена за достъп, а такова за сключване на договор за достъп, като дали срещу този достъп, ползвателят дължи цена и в какъв размер, зависи от това, дали такава е определена от ДКЕВР. В случая регулаторът е определил нулев размер на тази цена т.е. такава въобще не се дължи, съобразно решение № Ц-6/ 13.03.2014г. за определяне на окончателни цени за достъп, което не е отменено към момента на произнасянето на въззивния съд. Молбата е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя решението, чиято отмяна се търси да е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Отмененият акт трябва пряко да обуславя конкретния изход на спора по исковото производство т.е. ако актът не съществуваше, дадено от исковия съд разрешение на правния спор, съобразно изложените от него мотиви, би било друго. В настоящия случай, въпреки, че въззивната инстанция се е позовала на отменения впоследствие индивидуален административен акт, с който се определя окончателна цена за достъп до електроразпределителната мрежа „0.00” лева, тези мотиви на съда не се явяват решаващи за крайния изход на спора, тъй като съдът е направил генералния извод, че при липса определяне на цена за достъп/пренос от регулаторния орган, такава не се дължи и липсва основание за плащането й. Отмяната на решението на ДКЕВР от административните съдилища за определяне на окончателна „нулева” цена на достъп до електроразпределителната мрежа не води до определяне на нова цена от ДКЕВР /сега КЕВР/, поради което според мотивите на въззивното решение, отмяната на административния акт за окончателните цени не би довела до различен изход на спора по делото. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че не е налице соченото от молителя основание за отмяна, поради което молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] от 23.08.2016г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязло в сила решение № 4096 / 07.06.2016г. по т.д. № 3009/ 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърденото решение № 238 / 07.01.2016г. по гр.д. № 56240/2015г. на Софийски районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.