Р Е Ш Е Н И Е
№
345
гр.София, 06 октомври 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
със секретар Лилия
Гаврилова
при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 376/2009 година
Производството пред ВКС е образувано по искане на адвоката И. С. , упълномощен от осъдения К. А. С., за възобновяване на нохд № 228/2005 год. на Санданския районен съд и внохд № 375/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, отмяна на постановените по тях присъда № 90 от 5.ІІІ.2008 год. и решение № 46 от 14.V.2009 год., и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Посоченото в искането касационно основание е това по чл.348, ал.3, т.1 НПК.
В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането, което прокурорът намира за неоснователно и дава заключение за оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд установи:
С първоинстанционната присъда К. Ат. С. е признат за виновен в това, че на 15.ІІ.2004 год. в местността „Кокала баир”, намираща се в землището на с. Д., Благоевградска област, действайки при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”б” НК, в съучастие като съизвършител с М. Д. М. и В. М. Калоянов, чрез използване на моторно превозно средство и посредством техническо средство, е откраднал от Сдружение за напояване „Санданска Бистрица”, ненамиращи се под постоянен надзор 10 хидранта Ф 125 с обща стойност 760 лева, за което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и 4 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим, като е оправдан по обвинението в кражба на още два хидранта Ф 125 и за разликата в стойността на предмета на престъплението до размера на 912 лева, както и по обвинението за извършено по същото време, на същото място и в съучастие като съизвършител със същите лица престъпление по чл.216, ал.1 НК с предмет, идентичен с този на кражбата съобразно обвинението за нея.
С решението на въззивния съд е потвърдена първоинстанционната присъда.
Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.
Възражението, че при досъдебното разследване и в първата инстанция е било допуснато нарушение на чл.91, ал.3 НПК, макар и отчасти основателно, не налага уважаване на направеното искане. След упълномощаването му от обвиняемите М. и Калоянов, адвоката Ив. Ч. е поел защитата и на обвиняемия С. , въпреки различията в защитната позиция на тримата, и като техен з. е участвал в наказателното производство, включително до одобряването от първоинстанционния съд по реда на чл.384 НПК на споразумението, сключено между районен прокурор и подсъдимите М. и Калоянов в проведеното на 5. ХІІ.2005 год. съдебно заседание. След тази дата, обаче, горното нарушение е било отстранено със започването на съдебното следствие от друг съдебен състав, пред който С. е бил защитаван от адвоката В. С. От този момент С. е получил възможността да реализира в пълен обем процесуалните си права, а срещу пълноценното му възползване от тази възможност, възражения в искането за възобновяване няма.
Не е основателно възражението за недопустимост да бъдат разпитвани като свидетели М. и Калоянов, поради процесуалното им качество на подсъдими, а не на обвиняеми. Твърдението се ръководи от очевидно абсурдното тълкуване на чл.118, ал.1, т.1 НПК, след като присъда може да се постанови, респ. да влезе в сила, само по отношение на лице, спрямо което е проведено съдебно производство с предаването му на съд, в което производство то участва като подсъдим, а не като обвиняем.
Не е основателно, защото е невярно, е твърдението, че осъждането на С. се основавало единствено на показанията на М. и Калоянов въпреки наличието на „съществено противоречие относно личността” на С. между техните показания и тези на останалите свидетели. Такова противоречие няма. Никой от свидетелите, очевидци на извършената от М. , Калоянов и С. кражба, не е познавал някой от тримата до момента, когато са заловили М. и Калоянов. С. е успял да избяга, затова и тези свидетели не са могли впоследствие нито да го разпознаят, нито са твърдяли обстоятелства „относно личността” му, различни от тези, които М. и Калоянов са твърдяли.
Лишена от основание, по-нататък е претенцията, показанията на М. и Калоянов да се „преценяват внимателно с оглед възможността на уговор” като съучастници на Стоянов-двамата са разпитвани като свидетели, следователно за „оговор” не може да се говори; признали са участието си в престъпленията съобразно обвинението и са поели да понесат определени наказания; ангажирането наказателната отговорност и на С. с нищо не променя положението им на осъдени лица.
Неоснователно, накрая, е твърдението, че признаването на С. за виновен се основавало единствено на показанията на М. и Калоянов. Освен техните, налице са още показанията на К. Г. Д. , Ж. М. Д. , К. Г. С. и К. Н. С. свидетелстващи, че дейците са били трима; показанията на А. Анг. Попангелов, пред когото М. и Калоянов са заявили, че избягалият техен съучастник е от с. С. и Калоянов живеят в с. Д., а С. с. С. разпознаването от М. и Калоянов на С. Що се отнася до възникналата пред изготвилия искането за възобновяване з. „загадка… как полицейските органи са поставили точно… подсъдимия… за разпознаване”, преодоляването й не представлява никаква трудност при богатото съдебно минало на С. и достатъчната конкретизация за местонахождението на лице с криминална изявеност предимно в престъпленията против собствеността, за да бъде именно то представено за разпознаване.
С оглед на дотук изложеното и чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на К. А. С. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателното производство, предмет на нохд № 228/2005 год. на Санданския районен съд и внохд № 375/2008 год. на Благоевградския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: