Р Е Ш Е Н И Е № 28 София 09.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №1578 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на ЕТ Ц. Николова Д. с фирма „М. Д. – Л.-Ц. Д.” против решение №533 от 16.11.2012г., постановено по гр.д. № 863/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, в осъдителната му част и касационна жалба срещу решение № 579/11.12.2012г., с което на основание чл. 247 ГПК въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 533 относно периода, за който се дължи сумата от 500 лв. С решението са уважени обективно съединени искове на С. Х. Н. по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 500 лв. за времето от 17.02.2012г. до освобождаване на търговския обект - магазин, с която се е обогатил ЕТ в размер на месечен наем и по чл. 76 ЗС за освобождаване и предаване на търговски обект – магазин №8 с административен адрес [населено място], пл. “Ц. Освободител” №1 заедно с оборудване, описано в диспозитива на решението. Решението на окръжния съд, с което е отхвърлен искът по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата от 6500 лв., представляваща неплатен наем за времето от 1.01.2011г. до 31.01.2012г., не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, алтернативното оплакване е за неправилност на основанията по чл.281, т.3 ГПК. В представени писмени бележки от процесуалния представител на касатора адв. Г. М. се поддържа касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските. Ответникът по касация С. Х. Н. от [населено място], чрез адв. Р. К. счита жалбата за неоснователна. Претендира за направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Касационното обжалване е допуснато с определение №901 от 22.11.2013г., поради евентуална недопустимост на въззивното решение в обжалваната част. С въззивното решение ЕТ Ц. Д. е осъдена да заплати на С. Н. сумата от 500 лв., представляваща месечния наем за ползването на обекта, ведно с оборудването му, с която сума се е обогатила, като не е платила наемната цена, считано от 17.02.2012г. до окончателното освобождаване на магазина-17.03.2012г., ведно със законната лихва . С решение № 579 от 11.12.2012г. съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка, като диспозитива се чете: „ ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2012г. до окончателното заплащане на вземането, вместо „17.03.2012г., ведно със законната лихва, считано от тази дата”. В мотивите на решението съдът е приел, че по отношение на втория обективно съединен иск, с който се иска ответницата „да върне на ищеца месечния наем за ползването на обекта / магазин/ ведно с оборудването, с който се е обогатила за негова сметка като не го е плащала в размер на 500 лв.”, считано от 17.02.2012г. до окончателното освобождаване на обекта, претенцията е предявена на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Счетено е, че претенцията е за неоснователно обогатяване в хипотезата на неосъществено основание, поради неплащане на дължимия месечен наем, като в тежест на ответника е да докаже основанието за задържане на сумата. Според съда по делото са събрани доказателства, от които се налага извода, че между ищеца и ответника е имало преговори с оглед на бъдещ договор за наем, който не е сключен, като ответникът е продължил да ползва магазина. След това са изложени мотиви с какъв размер се е обогатила ответницата за сметка на обедняването на ищеца, че е налице причинна връзка между липсващото основание и обогатяването на едната страна за сметка на другата. Решението е постановено по непредявен иск, поради което е недопустимо. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. При съблюдаване на принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска. В случая в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е отдал под наем на ответницата търговския обект / магазин, заедно с оборудването в него/. Ответницата не е заплащала месечния наем затова за времето от 1.01.2011г. до 31.1.2012г. дължи наем в общ размер от 6500 лв., ведно с лихвата. Договорът е развален, считано от датата на получаването на поканата от ответницата на 17.02.2012г., от която дата до окончателното освобождаване на търговския обект ответницата „му дължи връщане на месечния наем на обекта, с който се е обогатила за негова сметка, като не е го е плащала в размер на 500 лв. на месец”. Изложените в исковата молба твърдения сочат на предявен иск по чл.232, ал.2 ЗЗД / отхвърлен като неоснователен, защото ищецът не е доказал възникване на правоотношение по договор за наем и в тази част решението е влязло в сила/ и втори иск по чл.236, ал.2 ЗЗД – наемателят е продължил ползването на търговския обект, въпреки противопоставянето на наемодателя, поради което дължи обезщетение на наемателя. Макар и не много ясно формулиран, петитумът на този иск съответства на заявените твърдения за правото на обезщетение на наемодателя от наемателя, продължил да ползва търговския обект и след като договорът за наем е развален. Страните не са възразили по доклада на първоинстанционния съд, че с иска се претендира заплащане на сумата от 500 лв., представляваща месечния наем за ползването на обекта и оборудването, с която ЕТ се е обогатил като не е заплащал месечната наемна цена. За да уважи вторият от предявените искове, въззивната инстанция е приела, че между страните са водени преговори за сключване на договор за наем, но такъв не е бил сключен, каквито факти и твърдения ищецът не е изложил в исковата молба. Окръжният съд е смесил основанията за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД и по субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД. В чл.55, ал.1 ЗЗД за уредени три фактически състава. Чл.59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав. И при трите фактически по чл.55, ал.1 ЗЗД е получено нещо без правно основание. Исковете се предявяват от лицето, което е престирало, а ответник е лицето, което е получило и държи престацията без основание. / Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС/. Ако въззивният съд е считал, че исковата молба е неясна, поради неясно формулиран петитум, е следвало да остави без исковата молба и укаже на ищеца да конкретизира иска си. Според т.4 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика за съдилищата и ВКС, когато се констатира нередовност на исковата молба от въззивния съд, той я оставя без движение с указание на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. Недопустимо е решението по третия от предявените искове. Като последица от развалянето на договор за наем, ищецът е поискал връщане на отдадената под наем вещ / иск по чл. 233, ал.1 ЗЗД/. Съдът е приел, че ищецът има право на защита по чл.76 ЗС, тъй като му е нарушено правото на фактическа власт върху недв. имот. Искът по чл.76 ЗС принадлежи на владелеца или държателя, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин вещ, на каквито факти и обстоятелства ищецът не се позовава в исковата молба. Освен това законът предвижда срок за предявяване на иска, по който въпрос съдът не се е произнесъл. Въззивният съд се е позовал на факти, които ищецът не е изложил в исковата молба, поради които въззивното решение в тази част също подлежи на обезсилване като недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск. С оглед на изложеното и на основание чл. 290 във връзка с чл.293, ал.4 ГПК обжалваното решение ще следва да се обезсили в обжалваната част и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба, а при преценка, за извършване на допълнителни процесуални действия по отстраняване на нередовността на исковата молба. По отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 533 от 16.11.2012г., постановено по гр.д. № 863/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която след отмяна на решение № 103 от 27.07.2012г., постановено по гр.дело № 157/2012г. на Панагюрския районен съд, е осъдил [фирма] [населено място], представляван от Ц. Д. да заплати на С. Х. Н. от [населено място], сумата от 500 лв. за времето от 17.02.2012г. до освобождаване на търговския обект - магазин, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2012г., до окончателното заплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдена да освободи търговски обект – магазин №8 с административен адрес [населено място], пл. “Ц. Освободител” №1 и върне оборудването, описано в решението, както и в частта на разноските. ВРЪЩА делото Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане на делото от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: