Р Е Ш Е Н И Е N 863/10 София, 18.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на шести декември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Зоя Атанасова При участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 35 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.2 ГПК. С определение № 848/10 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 35 от 2010 г. е допуснато по касационната жалба на К. И. И. и Л. В. И. обжалване на решение от 5.02.2008 г. по гр.д. № 1834 от 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ”д” отделение , с което е оставено в сила решение от 10.04.2006 г. по гр.д. № 7098 от 2002 г. на Софийския районен съд, 40 състав и е отхвърлен предявеният от тях срещу Д. Н. С. , К. Н. И., И. К. А., С. Д. И. , Н. Д. М. , Г. Д. И. , И. С. И. и В. С. И. положителни установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване право на собственост върху поземлен имот № 385, к.л.5985 по плана на [населено място], м. “К. в.” с площ от 400 кв.м. заедно с намиращата се върху него едноетажна постройка със застроена площ от 22 кв.м. Касационната проверка е допусната при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за възможността за придобиване по давност на земеделски имот. Ответниците Д. Н. С. , К. Н. И., И. К. А. , С. Д. И. , Н. Д. М. , Г. Д. И. , И. С. И. и В. С. И. не са заявили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение , което е неблагоприятно за тях , в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е в съответствие с трайната съдебна практика Софийски градски съд е отговорил на въпроса , поставен от касаторите по реда на чл.280, ал.1 ГПК . Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ не се зачита придобивната давност по отношение на имоти за които следва да се приложи реституционната процедура по ЗСПЗЗ. По делото е установено , че касаторите- ищци са придобили по договор за покупко- продажба № 6, т.ХХХХY, н.д. № 8731 от 1993 г. този имот заедно с намиращата се върху него едноетажна жилищна постройка с площ от 22 кв.м. Позовават се и на придобиване на имота при условията на чл.79, ал.2 от ЗС . Ответниците от своя страна са направили правопогасителното възражение, че са собственици на имота по силата на наследственото правоотношение от И. С. Арнаутски, поч. на 14.02.1954 г. който го е притежавал с н.а. № 181, т.3, н.д. № 1856 от 1923 г. По делото е представено удостоверение от ТКЗС “В.”, че наследниците на И. А. – Д. , К. и С. И. Арнаутски са били приети за членове на ТКЗС през 1958 г. и са внесли в ТКЗС всички наследствени от И. А. земеделски земи. Легитимират се като собственици с решение № 562 от 26.04.1993 г. на ПК, “В.” [населено място] и решение № 121 от 13.10.1993 г. на ПК”В.” , с което имота им е възстановен в реални граници Съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на този имот следва да се проведе процедура за възстановяване на собствеността по реда на този закон. Изключение е налице само в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ , т.е. при наличие на законно застрояване с жилищна сграда преди 1.03.1991 г. В конкретния случай липсват доказателства за законността на изградената жилищна сграда. Подържаното твърдение от касаторите за придобиването на имота на основание 79, ал.2 от Закона за собствеността , т.е. че макар и праводателите им да не са били собственици, то те не са били в известност на това обстоятелство и са го придобили въз основа на добросъвестно владението в продължение на 5 години също е несъстоятелно с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ , ред. Д.в. бр.107 от 18.11.1997 г. От приемането на посочения текст до датата на предявяването на иска не са изтекли необходимите пет години за придобиването на имота. Касираното решение е постановено в съответствие с приложимото материално право и при произнасянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са се отразили на възможността на страните да упражнят правото си на защита. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 5.02.2008 г. по гр.д. № 1834 от 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ”д” отделение . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: