Ключови фрази
Установителен иск * електроенергия * корекция на сметка


Решение по т.д. № 773/12 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.

Р Е Ш Е Н И Е

№. 159

гр. София, 30.09.2013 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело № 773/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.С. срещу решение №111 от 27.04.2012 г. на АС-Варна по т.д. №14/2012 г.,В ЧАСТТА с която е отменено частично първоинстанционното решение №1050от 24.10.2011 г. по т.д. №465/11 на В. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск на касатора срещу Е. Б. П. АД/ с актуало наименование [фирма] -гр.В. за недължимостта на сумата 25 922,82 лева по корекционна сметка за консумирана ел.енергия в обект: П. база „Т.”, сп. Ж., [населено място] за периода 25.03.2010 г. -20.09.2010 г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- приложена е несъществуваща правна норма, доколкото липсва законово основание в разпоредбите на ЗЕ и Наредба №6/09.06.2004 г. за едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електроенергия. Претендира се отмяна в тази част и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска и присъждане на съдебните разноски.
Ответната страна не изпраща отговор на касационната жалба. Същата в открито заседание чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователността на касационната жалба и иска. Претендира присъждане а разноски, за което прилага списък по чл. 80 ГПК.
С определение №46/31.01.2013г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в тази част на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос: за възможността, според действащата нормативна уредба, електроразпределителното дружество да извършва едностранно корекции на сметки на потребителите за минал период
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови решението си в обжалваната част , съдът е приел, че отношенията между страните се регулират правно от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа на Е.О. Б М. АД, за които страните не спорят, а и се установява, че са влезли в сила. Приел е, че въз основа на заключението на СТЕ, свидетелските показания и писмените доказателства се установява, че е налице нераглементирана манипулация на средството за техническо измерване-електромер в процесния обект-собственост на ищцовото дружество чрез добавяне на три чужди елемента, което съществено е повлияло на отчитането на консумираната ел.енергия в обекта за процесния период от време, което е основание за коригиране на отчетената като консумирана ел.енергия за минал период, съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 е ал.3 от посочените ОУ . Доколкото, според конкретните обстоятелствата по делото се установява, че в обекта нямали достъп други лица, освен служителите на ответното дружество-доставчик на ел.енергия, а от друга страна се установявало знание на ищеца за това вмешателство в негов интерес, то съдът е приложил чл.83 ЗЗД като е приел, неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които и самият кредитор е виновен, поради което е редуцирал наполовина, дължимата на основание чл.38 ал.2 ОУ сума по корекционната сметка като е отхвърлил отрицателния установителен иск за разликата от 25 922,82 лева и общо претендираната като недължима сума от 51 845,64 лева.
По правния въпрос обуславящ изхода на спора, по който е допуснато касационното обжалване:
Налице е задължителна за съдилищата практика на ВКС по аналогичен правен спор Р № 177 от 12.12.2011 година по т. д.№1008/2010 година. В това свое решение, както и в цитираните в него други постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на Търговска колегия на ВКС решения: решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 9/2010 г е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Настоящият съдебен състав възприема изцяло и частта от горните разрешения дадени по повод искове на потребители срещу други доставчици на електрическа енергия / [фирма] и [фирма]/, те са относими напълно и към процесния случай поради идентичността на разглеждания правен спор.
По основателността на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна.
Оплакването за незаконосъобразност в нея се свежда до липсата на законово основание за едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електроенергия в разпоредбите на ЗЕ и Наредба №6/09.06.2004 г. в редакцията им действаща през процесния период: 25.03.2010 г. -20.09.2010 г.. Това оплакване е основателно по вече изложеното съображение, с оглед цитираната задължителна практика на ВКС. Цитираната т представителя на ответника последващата законова промяна в ЗЕ /ДВ бр. 54/17.07.2013 г. / няма обратно действие, при липса на изрично придадено й такова, което следва от разпоредбата на чл.14 ал.1 ЗНА и следователно не се прилага за спорове за предходен период. Ето защо решението в обжалваната част се явява материалнонезаконосъобразно. Изводите на съда се основават на нищожни по вече изложените съображения уговорки в чл.38 в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода: 25.03.2010 г. -20.09.2010 г.. Представеното от процесуалния представител на ответника по касация решение на Европейския съд от 21.02.2013 г. относно приложението на Директива № 93/13/Е. се отнася до процесуални задължения на правораздавателния орган при констатация от негова срана на неравноправни клаузи в потребителски договори, но няма отношение към оплакванията на дружеството-потребител на ел.енергия изложени в касационната жалба.
Отделно от това обжалваното решение е необосновано относно фактическите изводи за общи действия по нераглементирана манипулация на средството за техническо измерване-електромер на абоната и служителите на [фирма] за виновно поведение за това на самия потребител при положение, че съдът е констатирал, че достъп до самия трафопост са имали единствено и само служители на посоченото дружество [фирма], но не и на самия ищец [фирма]-гр.С. . Данните по делото,съдържащи е в част от свидетелските показания, че лицето подписало съставения протокол за констатиране на неправомерната манипулация на средството за измерване на количествата консумирана енергия е знаело за тази манипулация не води до извода за наличие на вина на абоната за това, тъй като не се установява връзката на това лице с дружеството- потребител.
С оглед изложеното въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част и доколкото не е налице хипотезата в чл. 293 ал.3 ГПК, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по същество на спора като уважи отрицателния установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК като основателен по вече изложените съображения и за сумата 25 922,82 лева по корекционна сметка за консумирана ел.енергия в обект: П. база „Т.”, сп. Ж., [населено място] за периода 25.03.2010 г. -20.09.2010 г..
В полза на касатора-ищец следва на основание чл.81 във връзка с чл.78 ал.1 ГПК да се присъдят направените от него съдебни разноски в размер на: половината от разноските пред първата инстанция и половината от общата сума на разноските пред въззивната инстанция- 4175 лева , с оглед пълното уважаване на иска в настоящата инстанция и направените пред касационната инстанция разноски в размер на лева- 4048 лева-общо.
С оглед изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о.





Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №111 от 27.04.2012 г. на АС-Варна по т.д. №14/2012 г., В ЧАСТТА с която е отменено частично първоинстанционното решение №1050от 24.10.2011 г. по т.д. №465/11 на В. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск на [фирма]-гр.С. срещу Е.О. Б. П. АД-гр.В. за недължимостта на сумата 25 922,82 лева по корекционна сметка за консумирана ел.енергия в обект: П. база „Т.”, сп. Ж., [населено място] за периода 25.03.2010 г. -20.09.2010 г., както и в съответната част част за разноските като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателния установителен иск на [фирма]-гр.С. срещу Е.О. Б. П. АД/ с актуално наименование [фирма] / -гр.В. недължимостта на сумата 25 922,82 лева по корекционна сметка за консумирана ел.енергия в обект: П. база „Т.”, сп. Ж., [населено място] за периода 25.03.2010 г. -20.09.2010 г..
ОСЪЖДА [фирма] -гр.В. да заплати на [фирма]-гр.С. съдебните разноски в размер на: 4175 лева общо пред първата и въззивната инстанция, както и направените пред касационната инстанция в размер на 4048 лева-общо.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.