Р Е Ш Е Н И Е № 133 С. 14.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№2020 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Б. и Т. Г. Б., действащ като [фирма], срещу решение №153 от 08.10.09г. по гр.д.№288/09г. на Ямболския окръжен съд. Жалбоподателите считат, че отхвърлянето на предявения от тях положителен установителен иск за собственост се дължи на неправилна преценка на съда за обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д.№622/02г. На Ямболския районен съд. Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбата. С определение №630 от 06.07.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по предявения положителен установителен иск за собственост. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съответно по въпросите кога съдът може да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо по един спор и дали има идентичност между две дела, ако са с еднакъв предмет – правото на собственост върху недвижим имот, но по едното от тях страната участва в качеството си на едноличен търговец, а в другото – само като физическо лице, както и когато по второто дело се правят възражения, преклудирани в производството по първото дело. За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Ямболския окръжен съд е потвърдил решение №390 от 12.06.09г. по гр.д.№1988/08г. на Ямболския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. Б. и Т. Б., действащ като [фирма], срещу [община] иск по чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване на собствеността на ищците върху павилион – магазин “П. и зеленчук”, находящ се на К. пазар[населено място]. Въззивният съд е приел, че спорният павилион е отнет от ЗПК “Т.”[населено място] в полза на държавата с НП №177/14.09.1992г. на кмета на [община]. След отнемането ищцата Д. Б. е закупила павилиона от ЗПК „Т.” с договор от 06.09.93г. Този договор е сключен по време на брака на Д. и Т. Б.. Тъй като кооперацията не е била собственик на вещта към момента на продажбата, тя не е могла да прехвърли права, каквито няма и затова ищците не са придобили собствеността върху този павилион. Възражението на ищците за нищожност на НП №177/14.09.1992г. е прието за неоснователно, предвид влязлото в сила решение по гр.д.№622/02г. на ЯРС между същите страни, с което е бил отхвърлен иск по чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ за установяване на обстоятелството, че наказателното постановление е неистински документ. Въззивният съд е приел, че това решение се ползва със сила на пресъдено нещо, която следва да се зачете и в настоящия процес, още повече, че доводите на ищците за нищожност на това НП изцяло се покриват с твърденията им по иска с правно основание чл.97, ал.3 от ГПК /отм./. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Определящият въпрос, свързан с допустимостта на обжалваното решение, е дали има идентичност между две дела, ако са с еднакъв предмет – правото на собственост върху недвижим имот, но по едното от тях страната участва в качеството си на едноличен търговец, а в другото – само като физическо лице, както и когато по второто дело се правят възражения, преклудирани в производството по първото дело. Съгласно чл.299, ал.1 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда – чл.229, ал.2 от ГПК. При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл.298, ал.1 и ал.2 от ГПК. Следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези – юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Когато делото няма за предмет търговски правоотношения и не е спор между бивши съпрузи, а само гражданскоправен спор за правото на собственост върху една вещ, без значение за обективните и за субективните предели на силата на пресъдено нещо е дали лицето, претендиращо собствеността, участва в съдебното производството като физическо лице или като едноличен търговец. И в двата случая последиците на решението се отразяват в имуществената му сфера като физическо лице. Това е така, защото с регистрирането си като едноличен търговец лицето не променя своята правосубектност. На следващо място – не се включват в предмета на делото насрещните права на ответника, с които той обосновава своите възражения. Нещо повече – ответникът следва да изчерпи възраженията си във висящия процес, след което те се преклудират и той не може да ги противопостави в нов процес за същото материално право. Същото важи и за възраженията на ищеца, т.нар. дуплики. По втория въпрос - кога съдът може да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо по един спор, има противоречива съдебна практика. С въззивното решение е прието за неоснователно възражението на ищците за нищожност на НП №177/14.09.1992г. на кмета на [община], основано на твърдения, че е издадено от некомпетентен орган. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение по гр.д.№622/02г. на ЯРС, с което е бил отхвърлен искът на Д. Б. срещу [община] за установяване, че въпросното НП №177/14.09.1992г. е неистински документ. Макар и в двата случая в основата на спора да е НП №177/14.09.1992г., въпросът, по който има формирана сила на пресъдено нещо е различен от въпроса, който обуславя изхода на спора за собственост по следващото дело. Същевременно в практиката на ВС и ВКС последователно се приема, че за да се зачете силата на пресъдено нещо по влязло в сила решение, следва да е налице идентичност между въпроса, който стои за разрешаване пред съда и този, който вече е разрешен с влязлото в сила решение – в този смисъл са посочените от жалбоподателите решения №430 от 23.05.85г. на ВС, ІІ ГО; решение №816 от 21.09.97г. по гр.д.№884/96г. на І ГО; №57 от 11.03.81г. по гр.д.№561/81г. на І ГО и др. Настоящият състав намира за правилна практиката, отразена в изброените решения на ВС. Задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл.297 от ГПК. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Това задължение възниква само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор. Това изискване произтича пряко от чл.298, ал.1 от ГПК. По конкретното дело настоящият състав приема следното: Въпросът за допустимостта на въззивното решение може да се поставя и служебно от касационната инстанция. В настоящия случай обжалваното решение е процесуално недопустимо, съгласно чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК. С влязло в сила решение №32 от 21.02.08г. по гр.д.№48/08г. на Ямболския окръжен съд е оставено в сила решение №1138/11.12.07г. по гр.д.№184/01г. на Ямболския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. И. Б. и Т. Г. Б. срещу [община] иск по чл.108 от ЗС за собственост на павилион – магазин “П. и зеленчук”, находящ се на К. пазар[населено място]. Повторно заведеният от Д. И. Б. и Т. Г. Б., действащ като [фирма], срещу [община] положителен установителен иск за правото на собственост върху същия павилион, по който иск е образувано гр.д.№1988/08г. на Ямболския районен съд и гр.д.№288/09г. на Ямболския окръжен съд, е процесуално недопустим, съгласно чл.299, ал.1 от ГПК. Предметът на делото по установителния иск за собственост се включва в предмета на делото по ревандикационния иск, по който има влязло в сила решение. В установителната си част двете дела са идентични по предмет и по страни, независимо от това, че по второто дело ищецът Т. Б. участва в качеството си на едноличен търговец. Правопораждащият факт и по двете дела е един и същ – договор, с който Д. Б. е закупила по време на брака си[населено място] спорния павилион. В спора за собственост не се намесват търговски правоотношения, нито пък е спор между бивши съпрузи, ето защо при преценката по чл.299, ал.1 от ГПК е без значение дали ищецът Т. Б. участва в делата в лично качество, или в качеството на едноличен търговец, още повече, че не той, а съпругата му е купувач по сделката. Обстоятелството, че по второто дело е въведен нов спор за валидността на НП №177/14.09.1992г. не налага извод за различен предмет на двете дела, тъй като ищците е следвало да изчерпят всички свои възражения срещу това наказателно постановление още при висящността на първото дело, тъй като от изводите на съда по този преюдициален въпрос зависи преценката за съществуването или несъществуването на претендираното от тях право на собственост върху павилиона. Веднъж отречено, това право на собственост не може да бъде предмет на нов процес срещу същия ответник и на същото основание, както е в случая. Като е разгледал по същество предявения положителен установителен иск, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по иска – прекратено. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че при разглеждане на спора по същество неправилно въззивният съд се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д.№622/02г. на ЯРС. Разрешеният от районния съд въпрос е за автентичността на подписа на лицето, издало НП №177/14.09.1992г., а преюдициалния въпрос, поставен пред въззивния съд е бил друг - за компетентността на административния орган, издал наказателното постановление. Няма обективен идентитет между двата въпроса, затова въззивният съд не е имал основание да се позове на влязлото в сила решение на районния съд. Тази неправилност обаче е без значение, след като въззивното решение е процесуално недопустимо. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №153 от 08.10.09г. по гр.д.№288/09г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. Б. и Т. Б., действащ като [фирма], срещу [община] иск по чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване на собствеността на ищците върху павилион – магазин “П. и зеленчук”, находящ се на К. пазар[населено място] и прекратява производството по този иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: