Р Е Ш Е Н И Е № 247 София, 12.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 895 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура-Пловдив срещу присъда № 64/16.06.2016 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 1333/2016 г., с оплакване за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон, но само относно деянието, извършено на 18.08.2012 г. По същество се предлага отмяна на присъдата в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимия Н. мотивира становище, че протестът е неоснователен. Намира, че съдът правилно е постановил изцяло оправдателна присъда, тъй като не са налице доказателства, които да обусловят вината на подсъдимия. Моли за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 171/24.04.2015 г. по нохд № 1186/14 г. Пловдивският районен съд признал подсъдимия Н. В. Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК и го осъдил на четири година лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението за деянието, извършено през месец февруари 2012 г. С решение № 168/ 07.07.2015 г. по внохд № 954/15 г. Пловдивският окръжен съд отменил първоинстанционния съдебен акт и върнал делото на районния съд за ново разглеждане. С присъда № 92/24.03.2016 г. по внохд № 4156/15 г. Пловдивският районен съд признал подсъдимия Н. за виновен и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, като по отношение на повдигнатото обвинение за извършено деяние през февруари месец 2012 г. е признат за невиновен. С присъда № 64/ 16.06.2016 г. по внохд № 1333/16 г., която е предмет на настоящата касационна проверка, Пловдивският окръжен съд отменил първостепенния съдебен акт и оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Върховният касационен съд не споделя възраженията на Пловдивската окръжна прокуратура и счита, че в рамките на установените фактически положения Пловдивският окръжен съд правилно е приложил закона. В допустимите предели на касационната проверка се включва процесуалната дейност на контролираната съдебна инстанция при формиране на вътрешното й убеждение съобразно изискванията на процесуалния закон. Когато тези изисквания са спазени, фактическите констатации на съда не подлежат на преразглеждане и промяна по касационен ред. В противен случай би се стигнало до недопустима от процесуалния закон подмяна на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. Касационният състав счита, че въззивният съд не е допуснал нарушения при оценката на приетите за релевантни доказателствени материали, което от своя страна да е довело до неправилно приложение на материалния закон. В процесуален план дейността на въззивната инстанция е съобразена изцяло със законовите изисквания за обективност, всестранност и пълнота на доказателственото изследване. Видно е от мотивите към присъдата, че окръжният съд е подложил на собствена проверка всички събрани от първата инстанция доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимовръзка и е направил извод за безспорна установеност на фактите по престъпната дейност, както и за липсата на доказателства относно авторството на деянието. При анализа и оценката на доказателствата не се установява извращаване на тяхното съдържание, а фактическите констатации са логически издържани. Наведените от прокуратурата доводи, че съдът неправилно е отхвърлил показанията на свидетеля Я. – полицейски служител, както и на св. К., тъй като същите били правдиви относно това, което последният е чул и видял на 24.11.2016 г., когато подсъдимият е направил извънпроцесуални признания, както и че на 18.08.2016 г. подсъдимият, който е с местоживеене в [населено място], е провеждал телефонна комуникация от [населено място], са изцяло неоснователни. Въззивната инстанция правилно не е кредитирала показанията на свидетелите Я. и П., провели оперативна беседа с подсъдимия /записана чрез СРС/ и на св. К., участвал като свидетел при т.нар. „следствен експеримент“. Независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото на досъдебната фаза на процеса, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители, дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС, по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии, както правилно е отразил в мотивите си окръжният съд. Излишно е фиксирането й чрез използване на СРС, съответно изготвяне на ВДС, защото от това беседата няма да придобие процесуална стойност и да стане източник на доказателства. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. Полицейските служители не са участвали в процеса в друго процесуално качество и могат да бъдат разпитвани като свидетели за установяване на факти и обстоятелства от значение за делото. В случая обаче, те не възпроизвеждат факти, които лично са възприели, а преразказват изявления на подсъдимия, станали им известни чрез заобикаляне на процесуалния ред за снемане на обяснения. Безспорно е по делото, че при проведените по реда на НПК разпити на Н. на досъдебното производство и пред съда, той или се ползвал от правото си да не дава обяснения или отрича да е автор на вменените му престъпления. Липсват и преки очевидци на деянието, извършено на 18.08.2016 г., поради което не са събрани първични доказателства за основния факт, предмет на доказване по делото. Показанията на полицейски служител, възпроизвел думи на обвиняемия, могат да се ползват само ако са подкрепени с други обвинителни доказателства, какъвто не е настоящия случай. Лишено от фактическо основание е възражението в касационния протест, че съдът не е осмислил обстоятелствата, които обосновават авторството на деянието- че на инкриминираната дата подсъдимият е бил в [населено място], защото е провеждал телефонни разговори, както и че телефон марка „А. ...“, ИМЕЙ ..............., предмет на кражбата от дома на св. Б. е открит и иззет от дома му на 23.11.2012 г. Видно е от мотивите на присъдата, че съдът е анализирал справката на л. 114, том 2 от ДП и е установил, че за процесната дата няма данни за проведени разговори. Фактът, че един ден след извършената на 18.08.2012 г. кражба, подсъдимият е започнал да използва инкриминирания мобилен телефон също не е пренебрегнат, но съдът е мотивирал убедително заключението, че само той не е достатъчен за извод относно авторството на подсъдимия. На мястото на престъплението не са открити негови дактилоскопни следи, не е намерено и изследвано техническото средства, с което е взломена бравата на жилището, липсват очевидци на деянието. Правилно въззивният съд е отхвърлил показанията на свидетеля К., доколкото той възпроизвежда извънпроцесуални изявления на подсъдимия, направени по време на проведено в разрез с правилата на процесуалния закон действие от лица, които нямат качество на разследващ орган. Въззивната инстанция е констатирала съмнение за противоправна дейност на подсъдимия, но е приела, че по делото не са налични достатъчно доказателства относно авторството на деянието. Изложила е убедителни аргументи за извода си, че липсват както преки, така и съвкупност, система от косвени доказателства, които да образуват единна доказателствена верига, водеща до единствен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършител на престъплението. Водим от гореизложеното, настоящият касационен състав намери, че протестът е неоснователен, а въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 64/16.06.2016 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 1333/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: