Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. София, 09 април 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 170 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство e по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по жалби на защитниците на подсъдимия старши лейтенант И. И. С. – адв. В. С. и адв В. Я., против въззивно решение № 40/19.11.2018 г., постановено по внохд № 31/2018 г. по описа на Военно - апелативния съд. В жалбите са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди сe, че въззивното решение е неправилно по отношение на изложените съображения относно незаконосъобразния начин на формиране и определяне на съдебните заседатели, включени в състава на първонистнационния съд. Според адв. Я. при установяване на фактическата обстановка и приложението на закона атакуваният съдебен акт е постановен при липсата на мотиви. Същевременно е посочено, че налице и противоречие в мотивите, тъй като Военно - апелативният съд е приел, че извършените деяния не са породени от междуличностни отношения, а засягат подчинеността и военната чест, като е осъдил подсъдимия по всички повдигнати му обвинения, а при определяне размера на присъденото обезщетение е достигнал до извода, че първоинстанционният съд не е отчел, че инцидента между двамата военнослужещи няма връзка с изпълнението на задълженията им по военна служба, а е възникнал по повод лични причини. Претендира се да се отмени решението и потвърдената с него присъда, като делото се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият И. С. и защитникът адв.Я. поддържат жалбите и молят те да се уважат по направените в тях възражения. Представителят на ВКП счита, че жалбите следва да се отхвърлят и решението да се остави в сила. Гражданският ищец С. П., както и упълномощеният му повереник адв. В. П., редовно призовани, не се явяват. В постъпилата писмена молба се настоява касационните жалби като неоснователни да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 7/20.03.2018 г. по нохд № 120/2017 г., постановена от Военен съд - Сливен подсъдимият старши лейтенант И. С. е признат за виновен в това, че на 19.07.2017 г., на борда на учебно – спомагателен кораб /УСК/ 206 на в.ф. 28 580 - Варна е: - извършил насилствени действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към воинската чест и достойнството на военнослужещ – старшина I степен С. П., курсант във ВВМУ „Н. Й. В.”, стажант на УСК 206, поради което и на основание чл.379а от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода. - при условията на продължавано престъпление, не е изпълнил заповеди на началниците си: на капитан - лейтенант С. П., командир на електромеханична бойна част, той и старши офицер по размагнитване на УСК 206 и на капитан III ранг Г. Г., командир на УСК 206, поради което и на основание чл.372, ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. - заплашил с убийство началника си капитан - лейтенант С. П., командир на електромеханична бойна част, той и старши офицер по размагнитване на УСК 206, поради което и на основание чл.375 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода. - извършил насилствени действия по отношение на началника си капитан - лейтенант С. П., командир на електромеханична бойна част, той и старши офицер по размагнитване на УСК 206, поради което и на основание чл.377, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. П. сумата от по 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл.372 и чл.375 от НК и 2 000 лв. от деянието по чл.377 от НК, ведно със законната лихва, считано от дата на извършване на деянието до окончателното им изплащане, като до пълния предявен размер гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 190,30 лв., както и 160 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове. По жалби на защитниците на подсъдимия е образувано внохд № 31/2018 г. по описа на Военно - апелативния съд. С въззивното решение, подписано с особено мнение от член на състава, относно приетите за разглеждане граждански искове, е изменена първоинстанционната присъда, като е намален наполовина размера на обезщетенията за неимуществени вреди – на по 500 лв. от престъплението по чл.372 от НК и чл.375 от НК, и на 1 000 лв. от престъплението по чл.377 от НК, както и дължимата държавна такса за тяхното уважаване на 80 лв. За да потвърди присъдата в наказателната й част, въззивният съд е приел, че съставът на първоинстанционният съд не е незаконен, тъй като въпреки ръчния избор на съдебните заседатели – майор и старшина, които са служители на РС „Военна полиция” [населено място], те са валидно избрани от Общото събрание на Военно - апелативния съд и техният мандат не е изтекъл. Този извод не се споделя от касационната инстанция. След внасяне на обвинителния акт във Военен съд - Сливен на 05.12.2017 г. и последвалия автоматичен /по компютърен път/ избор на съдия – докладчик, с разпореждане от 06.12.2017 г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание във „ВСУ [населено място]”, в състав от съдия и двама съдебни заседатели, в съответствие с изискванията на чл.28, ал.1, т.2 от НПК. В изпълнение на разпореждането, след като от списъка на съдебните заседатели на 11.12.2017 г. автоматично са избрани капитан - лейтенант С. Г. и ст. сержант К. Г., непосредствено след тава те ръчно са заменени съответно от майор Д. Г. и старшина К. Я. /виж. Справка за разпределение на съдебните заседатели л.8 и Справка от деловодителя л.45/, които са служители на РС „Военна полиция” [населено място]. Преди това с разпореждане от 31.08.2017 г. на прокурор от ВОП - Сливен на основание чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ на РС „Военна полиция” - Варна е възложено извършването на проверка, която е завършила с предложение за образуване на досъдебно производство срещу подсъдимия И. С.. При тези данни настоящият касационен състав намира, че в случая изборът на съдебните заседатели, участвали в състава на първоинстанционния съд, постановил присъдата, не е извършен, съобразно изискванията на чл.72, ал.2 от ЗСВ /в сила от 9.08.2016 г./ и на чл.17, ал.2 Наредба № 7 от 28.09.2017 г. за съдебните заседатели /в сила от 10.10.2017 г./, регламентиращи принципа на случайния подбор, чрез електронно разпределение, включително и относно повторния такъв. Посочената правна уредба не е спазена стриктно не само при заличаването на първоначално определения съдебен заседател - капитан - лейтенант С. Г. /поради постъпването му от 01.09.2017 г. до 01.11.2018 г. на обучение – редовна форма във ВА „Г. С. Раковски” - София/, но и по отношение на втория съдебен заседател - ст. сержант К. Г., който също буквално е „зачеркнат” непосредствено след избирането му, по напълно неясни причини. Не може да бъде споделен, възприетият от Военно - апелативния съд довод за „спестяване на бюджетни средства на съда от изплащане на командировъчни”, свързани с пътуването му. На тази плоскост, най-малкото още по-странно изглежда насрочването и разглеждането на първоинстанционното производство от ВС - Сливен, на пункт в [населено място], при условие че подсъдимият и всички – петима свидетели от списъка към обвинителния акт са с адрес на призоваване в [населено място]. Повторният подбор, след отстраняването на първоначално определените двама съдебни заседатели, отново е следвало да се извърши между всички останали от списъка, чрез системата на случайно разпределение. Осъщественият ръчен избор на двамата служители от „РС „Военна полиция” - Бургас” е в разрез и с разпоредбата на чл.67, ал.3 т.4 предл. последно от ЗСВ определяща, че съдебен заседател не може да бъде лице, което работи в органите от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район, за който е избран. Съгласно Закона за военната полиция - Служба „Военна полиция” е част от въоръжените сили на Република България, т.е. включена е в системата за национална сигурност, а визираната регионална служба попада в района на действие на ВС - Сливен. Същевременно, съобразно чл.400 от НПК органите на военната полиция имат правомощия, съответни на органите на МВР, включително и по чл. 196, ал.1, т.6, чл.212, ал.2 от НПК. С оглед на изложеното касационният съд приема, че първоинстанционният състав не е създаден в съответствие със закона. Макар да са включени в списъка на съдебните заседатели към ВС - Сливен, свиканите за участие и участвали в състава на първоинстанционния съд двама съдебни заседатели, които имат еднакви права и задължения със съдията, нито обективно отговарят на изискванията на чл.67, ал.3, т.4 от ЗСВ, нито са избрани по предвидения в чл.72, ал.2 от ЗСВ и чл.17, ал.2 Наредба № 7 от 28.09.2017 г. ред за това, валиден както към датата на внасяне на обвинителния акт в съда, така и непроменен до момента. За преодоляване на съзряното от въззивния съд „противоречие” между разпоредбите на ал.2 и ал.3, т.4 на 67 от ЗСВ, очевидно се налага избраните за съдебни заседатели генерали /адмирали/, офицери и сержанти на военна служба, да упражняват служебните си задължения като военни извън районна на действие на съответния първоинстанционен военен съд. Ето защо настоящият състав на ВКС приема, че в случая грубо е нарушено, гарантираното в чл.6, параграф 1 от КЗПЧОС и чл.7 от ЗСВ право на справедлив процес, който регламентира делото да бъде разгледано и решено от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие с изискванията на закона. Като не е констатирал допуснатото от Военен съд - Сливен нарушение и е потвърдил първоинстанционната присъда в разрез с разпоредбата на чл.335, ал.2 вр. с 348, ал.3, т.3, предл.1 от НПК, Военно - апелативният сам от своя страна е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните. За отстраняването им се налага отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание по Глава дванадесета от НПК, при спазване на изискванията за формиране на съдебния състав. Естеството на визираното съществено процесуално нарушение обуславя необходимостта настоящият състав да не се произнася по останалите възражения в жалбите, за да се гарантирана в максимална степен възможността на следващите инстанции по същество да вземат решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1 т.5 вр. с ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 40/19.11.2018 г. по внохд № 31/2018 г. по описа на Военно - апелативния съд и присъда № 7/20.03.2018 г. по нохд № 120/2017 г., постановена от Военен съд - Сливен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: