Ключови фрази


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 205


гр.София, 18.03.2022 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №3701 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК
Образувано е по касационни жалби на А. И. Т.-А., Е. В. Х. и М. Х. Х. против решение №260351 от 9.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1084 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, и частна жалба на адвокат Т. П. Д. срещу определение № 260681 от 11.03.2021 г. по същото дело. А. И. Т.-А. обжалва решението в частта, с която е потвърдено решение № 4540 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 1193 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд, пети граждански състав, за отхвърляне на предявения от нея против К. А. А., М. Х. Х. и Е. В. Х. иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, с който К. А. А. е продал на М. Х. Х. самостоятелен обект с идентификатор № ................... по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], ет..., поради невъзможен предмет. А. И. Т.-А. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната от нея част е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Кога е налице самостоятелен обект, който може да бъде годен предмет на прехвърлителната сделка?
2. Към кой момент се извършва преценката дали една сделка е нищожна поради липса на предмет-към датата на извършване на сделката или към друг момент?
Е. В. Х. и М. Х. Х. обжалват решението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за прогласяване на основание чл.26 от Семейния кодекс на недействителност на покупко-продажба, отразена в нотариален акт № ...., том....., дело № ..... по описа на АВ-Пловдив за .......... г. и е постановено друго, с което този договор е обявен за недействителен спрямо А. И. Т. –А. поради липса на съгласие за продажба на семейното жилище. Касаторите считат, че в тази част решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочат очевидна неправилност и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Съдебната делба води ли до прекратяване на съсобствеността и до обособяването на реални самостоятелни обекти?
2. Към кой момент следва да се преценява кои са приложимите норми относно обособяването на реалните самостоятелни обекти в сграда и изискванията, на които те следва да отговарят-към момента на извършването на делбата или към датите на последващите сделки с обособените имоти?
3.Допустимо ли е избирателно да се приложи нормата на чл.20 от ЗЗД в едно и също производство спрямо предходните сделки с процесните имоти, но не и спрямо процесното правоотношение?
4.Допустимо ли е семейно жилище по смисъла на СК да включва две самостоятелни, реално обособени жилища след съдебна делба, едното от които лична собственост на единия съпруг, а другото-съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи?
М. Х. Х. обжалва решението на Пловдивския окръжен съд и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от него против А. И. Т. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Касационната жалба на М. Х. в частта, с която Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД е недопустима, тъй като въззивният съд се е произнесъл по иск с цена от 2000 лв. Ето защо в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството трябва да бъде прекратено. Касационните жалби срещу останалите части на въззивното решение са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. Т.-А. срещу К. А., М. Х. и Е. Х., в която ищцата е посочила, че е в брак с К. А. от 22.03.1992 г. Съпрузите са в процес на развод, а семейното им жилище се намира в [населено място], [улица], ет........ Етажът функционално представлява едно жилище, но е описан с два отделни идентификатора в кадастралната карта като два самостоятелни обекта. Едната част представлява лична собственост на К. А., придобита по дарение от неговите родители, извършено през 1999 г., а другата част е закупена от съпрузите през 2007 г. по време на брака. На 4.7.2017 г. съпругът и е продал на М. Х. самостоятелният обект, който е бил негова лична собственост. Тъй като няма одобрен архитектурен проект за функционално разделяне на жилището и продадената част не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, ищцата е заявила, че продадената част не представлява отделен обект и затова е поискала продажбата да бъде обявена за нищожна поради невъзможен предмет. Ако този иск бъде отхвърлен, тя е поискала продажбата да бъде обявена за относително недействителна спрямо нея, тъй като представлява разпореждане със семейно жилище, за което не е дала съгласие по смисъла на чл.26 от Семейния кодекс.
Ответниците са оспорили предявените искове, посочвайки, че посредством съдебна спогодба от 15.12.1965 г. е извършена делба и вторият етаж е разделен на два самостоятелни обекта, затова продажбата не е нищожна поради липса на предмет. За разпореждането не е било необходимо съгласието на ищцата, тъй като съпрузите притежават другото жилище в съпружеска имуществена общност, а ищцата е индивидуален собственик на апартамент, находящ се на първия етаж в същата сграда.
Пловдивският районен съд е отхвърлил исковете за нищожност на покупко-продажбата поради невъзможен предмет и за прогласяване на относителната и недействителност по отношение на ищцата заради липса на съгласие с разпореждането със семейното жилище. Проследявайки статута на обектите от момента на тяхното построяване, е приел, че обособяването на четири отделни обекта е съществувало през 1948 г., още преди разделянето им посредством съдебната спогодба от 1965 г. В този случай съгласно ТР № 96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на Върховния съд се касае за заварени към 17.05.1963 г. жилища, които при съдебното поделяне могат и да не отговарят напълно на Строителните правила и норми. Позовал се е и на разрешението, дадено в ТР №3 от 28.06.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2014 г. на ОСГК, според което договорът не е нищожен поради невъзможен предмет, ако реално определената част все още не е обособена като самостоятелен обект, но такава възможност съществува. Констатирал е, че ищцата притежава друго жилище, нейна лична собственост, поради което съгласието и с разпореждането със семейното жилище не е било необходимо.
След постановяване на първоинстанционното решение на 27.11.2019 г. ответникът К. А. А. е починал на 6.01.2020 г. и е заместен от своя син и наследник К. К. А. чрез особения представител адвокат Д./чл.29, ал.4 ГПК/
Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност на покупко-продажбата поради невъзможен предмет, но с по-различни мотиви. Въззивният съд е приел, че преустройство, обособяващо отделни жилища, не е извършено. Посредством делбата и последващите сделки обаче са прехвърлени идеални части, които са придобити по давност. Затова чрез тази покупко-продажба от 2017 г. К. А. А. се е разпоредил със своето участие в съсобствеността в полза на ответника М. Х., поради което сделката не е с невъзможен предмет. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът за прогласяване недействителността на покупко-продажбата поради липса на съгласие е бил отхвърлен и е уважил този иск. Счел е, че целият трети етаж представлява семейно жилище, с което К. А. се е разпоредил без съгласието на ищцата. Това съгласие е необходимо, тъй като ищцата няма друго жилище лична собственост, а притежава само идеална част от това жилище, което се ползва от другия съсобственик.
А. А. Т. смята решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за нищожност поради невъзможен предмет за недопустимо, тъй като съдът е излязъл извън предмета на защитата, произнасяйки се по ненаведен от ответниците довод. Използваният от съда правен аргумент обаче не води до недопустимост на решението в тази част, понеже не представлява произнасяне извън предмета на спора. В тежест на ищцата е било да докаже липсата на предмет на договора, изключвайки всички други възможности. Въззивният съд, тълкувайки договора в съответствие със своите правомощия, е приел, че след като не може да се породят правни последици поради несамостоятелността на прехвърлената част, следва да се зачете волята на страните да се прехвърли каквото е възможно-идеална част от целия обект. В този смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 46 от 07.03.2018 г.по гр.д.№ 2489/ 2017 г. на IV ГО на ВКС. От тези мотиви е видно, че съдът изцяло е възприел разрешенията, които ищцата счита за правилни по първия и втория въпрос, водещи до извода, че не е имало самостоятелен реален обект на договора. Съдът обаче е отхвърлил иска по други съображения, във връзка с които не е поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Ето защо касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен искът за нищожност на договора поради липса на предмет не следва да се допуска.
Пловдивският окръжен съд е приел, че въпреки извършената през 1965 г. делба жилищата на първия и втория етаж са реално неподеляеми, без да посочи на какви критерии за самостоятелно жилище не са съответствали тези обекти, към кой момент критериите са приложими и следва да се преценяват. Пропускът води до вероятност въззивният съд да е разрешил първите два въпроса на Е. В. Х. и М. Х. Х. в противоречие с Тълкувателно решение № 96 от 16.XI.1971 г., ОСГК. Според това тълкувателно решение при делба на заварени към 17.V.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. Погрешните отговори на тези два въпроса са довели въззивния съд до извода, че семейното жилище не е индивидуална собственост на продалия го съпруг, а е притежавано в съсобственост. Освен това ищцата не е индивидуален собственик на подобното жилище на първия етаж, а също е съсобственик с друго лице. Затова въззивният съд е прогласил нищожността на договора по отношение на бившата съпруга. Следователно по първите два въпроса на Е. В. Х. и М. Х. Х. трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е прогласен за нищожен договорът поради липса на съгласие от страна на бившата съпруга.
По третия въпрос на Е. В. Х. и М. Х. Х. въззивният съд не се е произнасял, а отговорът на четвъртия въпрос зависи от разрешенията на първите два въпроса. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Произнасянето по частната жалба трябва да се съобрази с изхода на спора по евентуално предявения иск за нищожност поради липса на съгласие на бившата съпруга.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Х. против решение №260351 от 9.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1084 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4540 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 1193 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд, пети граждански състав, за отхвърляне на иска на М. Х. против А. И. Т. –А. с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 2 000 лв., КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260351 от 9.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1084 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4540 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 1193 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд, пети граждански състав, за отхвърляне на предявения от А. И. Т.-А. против К. А. А., М. Х. Х. и Е. В. Х. иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, с който К. А. А. е продал на М. Х. Х. самостоятелен обект с идентификатор № .................. по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], ет......., поради невъзможен предмет.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260351 от 9.11.2020 г., постановено по гр. д. № 1084 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за прогласяване на основание чл.26 от Семейния кодекс на недействителност на покупко-продажба, отразена в нотариален акт № ....., том .........., дело № ........... по описа на АВ-Пловдив за ............. г. и е постановено друго, с което този договор е обявен за недействителен спрямо А. И. Т.–А. поради липса на съгласие за продажба на семейното жилище.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите Е. В. Х. и М. Х. Х. да внесат 121,16/сто двадесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лева държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението в частта, с която касационната жалба на М. Х. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалите части е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: