4 Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр. София, 09 май 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря А. КАРАДЖОВА и присъствието на прокурора от ВКП Ив. СИМОВ изслуша докладваното от съдия ПАНОВА наказателно дело № 460 по описа за 2014 г., и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения В. В. В. за възобновяване на НОХД № 4478/2008 г. на Софийски районен съд и отмяна на постановената по него присъда от 03.02.2010 г. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно производство, тъй като не е получил призовка, не е присъствал на постановяване на присъдата, поради което се явява осъден при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че е напуснал адреса си в желанието си да търси работа и не бил в добри отношения с близките си. Сочи се, че е налице основание за възобновяване и по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, изразило се в порок на обвинителния акт, свързан с непосочване на мястото и датата на съставянето му. Претендира се възобновяване на производството, отмяна на присъдата и връщане на делото на делото за ново разглеждане. Защитата на осъдения А. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. Осъденият моли за възобновяване на наказателното производство по делото. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на молбата по чл. 423 от НПК, но пледира за нейната неоснователност, тъй като осъденият е променил местоживеенето си, без да уведоми за това надлежния орган. Счита, че не е допуснато соченото в искането съществено процесуално нарушение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения В. на постановената спрямо него задочна присъда е датата на неговото задържане с оглед изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което е станало на 06.03.2013 г. Искането за възобновяване на производството е в шестмесечния срок по чл. 423 ал.1 от НПК, тъй като е подадено на 05.09.2013 г., видно от датата на пощенското клеймо, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият В. В. е бил предаден на съд на 16.04.2008 г. за престъпление по чл. 196 ал.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от НК. Видно от приложеното писмо на л. 12 от първоинстанционното производство по НОХД № 4478/2008 г. по описа на Софийски РС, подс. В. не е бил намерен и надлежно призован за съдебното заседание по делото. Кметът на [населено място], в което осъденият при привличането му като обвиняем е заявил, че живее – на [улица], е заявил, че лицето не живее там, а родителите му не знаят местонахождението му и отказват да приемат призовката. Това е наложило провеждането на местно и централно щателно издирване. Производството по делото е отлагано седем пъти, като за всяко поредно заседание съдът е провеждал такова издирване. Въпреки обявяването му за издирване с бюлетин № 290/18.10.2006 г. и телеграма № 12342/22.03.2006 г., местонахождението на В. В. не е било установено. Това е дало основание на първоинстанционният съд да приеме, че са налице предпоставките на чл. 269 ал.3 т.2 от НПК и е разгледал делото в отсъствието на подсъдимия, доколкото местоживеенето му в страната не е било известно и след щателно издирване не е било установено. На 03.02.2010 г. съдът е постановил присъдата си. Изложените обстоятелства ясно определят, че В. В. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките на досъдебната фаза, в която е взел участие от началото до самия й край. Той е бил двукратно лично привличан към наказателна отговорност в хода на разследването – на 30.01.2003 г. /л.8/ и на 17.07.2003 г. /л.41/, когато му е било предявено и разследването по делото. Действително той не е бил намерен и призован за съдебната фаза на производството срещу него, но това е станало изцяло по причини, дължащи се на неговото поведение, което с оглед липсата на уведомяване от негова страна за промяна на адреса, който сам е заявил, както и липсата на надлежна адресна регистрация на новия адрес, очевидно е било насочено към укриването му. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. В. се е отклонил от местоживеенето си, но е бил известен, че спрямо него е налице висящ и неприключил наказателен процес. Следва да се приеме, че при това положение В. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на назначения му защитник. Последният е реализирал изцяло правото на защита на подсъдимия. На В. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 изр. 2 предл. 1 от НПК, поради което искането на осъдения В. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Не е основателно твърдението, изложено в искането, за допуснато съществено процесуално нарушение предвид липсата на отбелязване на датата и мястото на съставяне на обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство срещу него. Видно от самия обвинителен акт, приложен на л. 2 и 3 от НОХД № 4478/08, в текста на същия действително не са посочени датата и мястото на съставянето му. Това обаче е сторено в придружителното писмо, с което той е внесен за разглеждане в Софийски районен съд /л.1/, в което от положения щемпел на Софийска районна прокуратура е видно, че обвинителният акт е изготвен на 16.04.2008 г. в [населено място]. Съгласно чл. 246 ал.3 от НПК тези реквизити би следвало да се съдържат в заключителната част на обвинителния акт, но посочването им на друго място в обвинителния акт, неразривна част от който е писмото, с което той е внесен за разглеждане в съда, не е процесуално нарушение от категорията на съществените. То не е опорочило действията на прокурора, нито по някакъв начин е нарушило правото на осъдения да разбере кога и къде е съставен обвинителния акт срещу него. Не е допуснато нарушение нито на процесуалната норма, нито на ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. С оглед на изложеното съдът не намира, че са налице основанията за възобновяване на производството по делото нито по чл. 423 ал.1 от НПК, нито по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Искането на осъдения В. В. следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. В. В. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4478/2008г. по описа на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.