Р Е Ш Е Н
И Е
№ 276
София,18.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на тринадесети май две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Зоя Атанасова
при
участието на секретаря Ани Давидова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 353 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. В. от гр. С. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 28.11.2008г. по гр.д. №416/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстнационния съд,с което е отхвърлен предявеният от К. Т. В. иск за признаване за установено правото на наследниците на Т. В. да им бъде възстановено правото на собственост върху нива в землището на гр. С.,м.”Б” с площ от 4.8 дка,при граници:Зинови Я. Ж. и Я. Л. и нива в землището на гр. С.,м.”М” с площ от 2 дка,при граници: Георги Л. и Я. К. по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
С определение №386/29.05.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за писмените доказателства,посредством които в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли протоколите на ТПС комисии и стар картен материал такива писмени доказателства.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че представените по делото декларация от 1949г. за притежаваните непокрити земеделски имоти,протокол на ТПС комисия №16 от 03.09.1955г.,протокол на ТПС комисия №6/1956г. и стар картен материал-карта на инж. Й за местността “Б”,изготвена през 1939г., не установяват наследодателят да е притежавал заявените за възстановяване имоти към момента на одържавяването. Поддържа,че по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ тези писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на наследодателя Т.
О. по касационна жалба О. с. “З”-гр. Созопол и О. С. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ К. Т. В. е предявила иск за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на Т. А. В.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че представените по делото протокол на ТПС комисия от 1956г. за отчуждаване и причисляване към ДПФ на имоти на наследодателя Т стар картен материал /скица на лозята на инж. Й от 1938г./ не доказват твърдението,че процесните имоти са принадлежали на наследодателя при образуване на ТКЗС.
По въпроса за доказателственото значение на протокола на ТПС-комисия за отчуждаване и причисляване на земеделски имоти към ДПФ в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика .
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на Бургаския районен съд,постановено на 11.01.2008г. по гр.д. №1668/2007г. е прието,че протоколът на О. комисия по ТПС,с който един имот е отчужден и причислен към ДПФ е допустимо писмено доказателство,въз основа на което може да се приеме,че наследодателят е притежавал правото на собственост и въз основа на това доказателство може да бъде признато право на възстановяване на собствеността по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на Бургаския окръжен съд №139/03.07.2008г. по гр.д. №302/2008г. е прието,че скицата-извадка,изготвена от инж. Й през 1936-1938г.,който на времето е заснемал имотите като кадастрални единици,е достатъчно доказателство,за да се удостовери правото на собственост върху земеделска земя съгласно разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Бургаския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решението на Бургаския районен съд,постановено на 11.01.2008г. по гр.д. №1668/2007г.,както и становището,изразено в решение №139/03.07.2008г.,постановено от Бургаския окръжен съд по гр.д. №302/2008г. като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи може да бъде възстановено само ако се установи,че лицето,което е заявило имотите за възстановяване или неговият наследодател са притежавали правото на собственост върху тези имоти преди образуване на ТКЗС или ДЗС. Разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ изрично предвижда, че принадлежността на правото на собственост върху земеделските земи, включени в ТКЗС към патримониума на определено лице се доказва не само с нотариални актове и делбени протоколи,но и с протоколи и решения за оземляване,в това число по ЗТПС от 1946г.,както и с протоколи на ТКЗС, емлячни регистри,молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и други писмени доказателства. Принадлежността на правото на собственост с оглед нуждите на ЗСПЗЗ следователно е допустимо да бъде установена на първо място чрез доказателства,удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост посредством определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност /нотариални актове, делбени протоколи/. На второ място изрично е предвидено,че принадлежността на правото на собственост може да бъде установена и посредством съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота,извършени преди образуване на ТКЗС или които непосредствено предхождат внасянето на имота в ТКЗС и са съставени именно по този повод /емлячни регистри, протоколи на ТКЗС,молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента/,които създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост,което законодателят е счел за достатъчно с оглед характера на производството по възстановяване на собствеността. Сред тези доказателства изрично са посочени и протоколите на ТПС-комисиите по ЗТПС от 1946г.,поради което следва да се приеме,че същите представляват годни доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост към патримониума на наследодателя към момента на образуване на ТКЗС в производството по възстановяване на собствеността.
Разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ предвижда,че правото на собственост върху земеделските земи може да бъде установявано в производството по възстановяване на собствеността и с други писмени доказателства. Анализирайки всички изрично изброени в тази разпоредба писмени доказателства,следва да се приеме,че в производството по чл.11,ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ годни доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост,както вече беше отбелязано, са не само онези,които удостоверяват по предвидения в закона ред осъществяването на определен придобивен способ,но и доказателства, които не съдържа данни и не удостоверява по категоричен начин способа , посредством който наследодателят е придобил правото на собственост, нито момента на придобиването,но с оглед нуждите на производството по възстановяване на собствеността създават основателно предположение относно лицето,което е притежавало правото на собственост върху имота към момента на съставянето им. Старият картен материал е изготвен от инж. Й в периода 1936-38г. при заснемането на имотите като кадастрални единици. При подобно заснемане данните за лицата,посочени като собственици на определен имот,са взети въз основа на анкетиране, извършено за цялото землище,т.е. въз основа на деклариране на лицето, посочено като собственик и при липса на оспорване на правата му от трети лица. Начинът на събиране на сведенията за имотите,обстоятелството,че заснемането е извършвано за нуждите на съответната община,а не по поръчка и за нуждите на определено физическо лице,както и че е извършено заснемане на целия регион,сочи на обективно извършено анкетиране,удостоверяващо в достатъчна степен на достоверност за нуждите на производството по възстановяване на собствеността принадлежността на правото на собственост върху нанесените на картата земеделски земи.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
За да се приеме,че предявената по реда на чл.11,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че лицето,в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства или чрез други писмени доказателства,които съдържат достатъчно данни,въз основа на които може да се приеме и то с достатъчна степен на вероятност,че правото на собственост е принадлежало на това лице. В случая по делото е представен протокол №16 от 03.09.1956г. на ТПС комисия-гр. Созопол,в който в частта “О” е посочено,че Т. А. В. се отказва от лозе в м.”Л” от 2 дка при граници:Георги Л. и Я. К. ,който имот е идентичен с единия от имотите,предмет на исковата претенция. Претендираният имот в м.”Б” пък е записан на името на Т. В. в стар картен материал,изготвен от инж. Й през 1938г. при заснемането на имотите в землището на гр. С. като кадастрални единици. Протоколът на ТПС комисия и изготвеният при заснемането на имотите като кадастрални единици стар картен материал представляват писмени доказателства, годни да удостоверят факта на притежаване на раво на собственост по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. Описаните в исковата молба имоти не са заявявани за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и принадлежността на правото на собственост е установена чрез изброените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ доказателства,поради което неправилно въззивният съд е приел,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Т. А. В.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 28.11.2008г. по гр.д. № 416/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “З”-гр. Созопол и О. С.,че наследниците на Т. А. В. , починал на 13.06.1991г.,имат право да им бъде възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху нива/лозе/ в землището на гр. С., местността “Б” с площ от 4.8дка при граници:път,Зинови Я. Ж. и Я. Л. и нива/лозе/ в землището на гр. С.,местността “М” с площ от 2 дка при граници:Георги Л. и Я. К.
Председател:
Членове: