2 Р Е Ш Е Н И Е № 392 гр. София, 19.12. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4713 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 и 3 от ГПК. Образувано е по молба на М. Н. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 177/02.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 108/2012 г. на Пернишкия окръжен съд, с което, след постановена отмяна на решение № 28/26.08.2011 г. по гр. дело № 73/2010 г. на Трънския районен съд (Т.), е развален, по предявения от Н. И. Р. срещу молителката иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за издръжка и гледане, сключен на 02.07.2008 г., обективиран в нотариален акт № 83, том ІІ, рег. № 369, дело № 92 на съдия по вписванията към Т., с предмет ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] (подробно описан), и молителката-ответница е осъдена да заплати на ищеца общо сумата 801.50 лв. – разноски, направени от него пред двете съдебни инстанции по делото. В молбата, като основание за отмяна се сочи това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка молителката сочи новооткрито от нея обстоятелство, станало й известно на 03.12.2012 г., а именно – че данъчната оценка на процесния имот, представена пред първоинстанционния съд, била силно занижена, което препятствало възможността й да обжалва пред касационната съдебна инстанция, влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна иска. В тази връзка към молбата е приложен писмен доклад от 03.12.2012 г. за оценка на процесния имот, изготвен от инж. И. Х.. Ответникът по молбата за отмяна – ищецът Н. И. Р. излага становище, че същата следва да се остави без разглеждане, но в тази връзка излага доводи за неоснователност на молбата; претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени за настоящото производство. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Отмяната по реда и на основанията по чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителката следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били заявени и установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Новите писмени доказателства могат да са и новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на съдебното дирене пред инстанцията по същество. Нововъзникнали факти обаче – такива, осъществили се след приключване на съдебното дирене, не са основание за отмяна на влязлото в сила решение. В случая, соченото от молителката новооткрито от нея обстоятелство, че данъчната оценка на процесния имот, представена пред първоинстанционния съд, била силно занижена, не е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. На първо място, това обстоятелство е напълно неотносимо към съществото на правния спор по делото – по уважения по него срещу молителката, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за развалянето на процесния алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение издръжка и гледане. Това обстоятелство е без никакво значение и за процесуалната възможност, респ. – за абсолютната процесуална пречка за молителката да обжалва пред касационната съдебна инстанция влязлото в сила въззивно решение – с оглед приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Съгласно разясненията по приложението на процесуалния закон, дадени с ТР № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към него, цената на иска се определя на база данъчната оценка на недвижимия имот към датата на подаването на исковата молба по делото, като по-нататъшни изменения на данъчната оценка не могат да повлияят на цената на иска, след като въпросът за последната вече е бил разрешен по делото по реда на чл. 70 от ГПК. В този смисъл, – след като пред първата инстанция по делото от насрещната страна е било представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, молителката, при полагане на дължимата грижа, още тогава – своевременно е могла да установи несъотвествие с действителния размер на данъчната оценка, – ако е налице такова, както се поддържа в молбата за отмяна. Освен това, представеният от молителката, като писмено доказателство – доклад от 03.12.2012 г. за оценка на процесния имот, изготвен от инж. И. Х., е новосъздаден частен документ, обективиращ становището на експерта (вещото лице) относно „справедливата пазарна стойност към датата на оценката” на процесния имот, което по никакъв начин не удостоверява, а и не и е годно да удостовери данъчната оценка на недвижимия имот към датата на подаването на исковата молба по делото. Като целящ да замести заключение на вещо лице, този частен документ, обективиращ извършването на възложена от молителката частна оценителна експертиза, по принцип е негодно доказателство, а – още по-малко – ново писмено такова по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Всички останали доводи, изложени в молбата за отмяна, по своята същност представляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила въззивно решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, т.е. касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, които не са визирани в никоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани в настоящото извънинстанционно отменително производство. По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителката по делото, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата й за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 81 от ГПК, молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно - сумата 800 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 177/02.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 108/2012 г. на Пернишкия окръжен съд; ОСЪЖДА М. Н. И. да заплати на Н. И. Р. сумата 800 лв. (осемстотин лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.