Р Е Ш Е Н И Е № 50118 гр. София,07.11.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1371 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОББ Факторинг“ ЕООД, [населено място] против решение №41/09.03.2022г. по в.т.д. №353/2021г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено решение №52/01.072021г. по т.д. №354/2020г. на Окръжен съд- Русе. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД за осъждане на „Профимаркет“ АД, [населено място] да плати на „ОББ Факторинг“ ЕООД, [населено място] сумата 565 039.37 лева- главница по неплатени доставки по конкретно посочени в исковата молба 15 броя фактури, вземанията по които са били прехвърлени на ищеца на основание договор за факторинг №А00196/17.05.2016г. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „МКМ БГ“ ЕООД, [населено място]. В касационната жалба се твърди, че съдебният акт е неправилен - постановен при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснован. Навеждат се доводи, че в нарушение на закона и необосновано въззивният съд е стигнал до извод, че поетото от ответното дружество задължение- да не променя облигационната връзка с доставчика, представлява отказ от права, който е недопустим; че няма злоупотреба с права по смисъла на чл.289 ТЗ от страна на ответника, сторнирал процесната фактура; че липсата на осчетоводяване на вземането в счетоводството на ответното дружество доказва липса на доставка, като е игнорирано както осчетоводяването от ищеца, така и писменото потвърждение на ответника, че доставката е извършена и вземането по нея е дължимо. Поддържат се оплаквания, че решаващият съдебен състав е нарушил материалния закон- нормата на чл.103, ал.3 ЗЗД. Твърди се, че след като не би могло да се извърши прихващане между доставчика и платеца, което би довело до погасяване на вземането на фактора, то не би могло да се признае на доставчика и платеца възможността с нарочно последващо споразумение да установят в отношенията помежду си, че вземанията на доставчика не съществуват и това да има действие спрямо фактора. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено ново, с което искът му да бъде уважен. Претендира разноски. Ответникът „Профимаркет“ АД оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи за правилността на въззивното решение и счита,ч е следва да бъде потвърдено. Третото лице помагач „МКМ БГ“ ЕООД не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 565 039.37 лева- цена на стоки по 15 броя фактури, издадени от „МКМ БГ“ ЕООД в периода 17.11.2017г. – 30.03.2018г., въззивният съд приема, че факторът „ОББ Факторинг“ ЕООД няма вземане срещу длъжника „Профимаркет“ АД, тъй като договорът за доставка между „МКМ БГ“ ЕООД /доставчик и страна по договора за факторинг/ и „Профимаркет“ АД /купувач/ е развален/има отказ от него и не се дължи плащане по процесните фактури от страна на купувача. По отношение на доставките по 13 от фактурите е налице „отказ от договорите“ поради нереализиране на продукцията в 3-месечен срок, по една- имало обективни причини да се очаква, че няма да има реализация, а по една- договорът е развален поради скрити дефекти на стоките. Решаващият съдебен състав приема, че с договор за факторинг №А00196/17.05.2016г. „МКМ БГ“ ЕООД прехвърля на фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД по реда на чл.99 и сл. ЗЗД, при условията на договора и срещу определената в него цена, всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, вкл. срещу ответното дружество. На 01.05.2017г. между „МКМ БГ“ ЕООД и „Профимаркет“ АД е сключен рамков договор за доставка, като е постигнато съгласие, че ако купувачът не успее да препродаде най-малко 70% от доставените му стоки на трети лица в 3-месечен срок от доставката, той има право да се откаже от съответния индивидуален договор и да върне на доставчика нереализираните стоки. Съдът намира за установено както закупуването на договорените стоки с процесните 15 фактури в периода м.11.2017г.-м.03.2018г. и уведомяването на ответника, че дължи плащане на фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД, така и издаването на ДКИ и сторнирането от ответника на задълженията по тези фактури след отказа от/развалянето на договора. Въззивният състав излага мотиви, че с договора за факторинг се изменя титулярът на вземането по договори за търговска продажба на стоки или услуги, като длъжниците по тях са обвързани от прехвърлянето от датата, на която то им е съобщено и дължат плащане на фактора, а не на доставчика. Приема, че платецът не е страна по договора и не може да оспорва действителността му. Съгласно приложимите за факторинга норми на ЗЗД за договора за цесия, по-конкретно чл.103, ал.3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземанията, той не може да извърши прихващане на свое вземане с насрещно задължение на доставчика- цедент, но извън тази законова забрана той може да релевира на фактора- цесионер всички останали възражения, произтичащи от материалното правоотношение между него и доставчика- цедент. При преустановяване действието на облигационната връзка между доставчика и купувача на стоката отпада вземането на доставчика за цената, което е било предмет на прехвърляне с договора за факторинг. С оглед чл.13 от договора за факторинг № А00196/17.05.2016г., предвиждащ, че ако в резултат на търговски спорове между доставчика и платеца по фактурите или вследствие на промяна в отношенията между доставчика и платеца, независимо от причината, стойността на вземанията по фактури, авансирани от фактора по договора, е частично намалена или напълно анулирана, доставчикът се задължава да възстанови в указания от фактора срок сумите, получени като аванс срещу прехвърлените вземания, съдът стига до извод, че факторът „ОББ Факторинг“ ЕООД разполага с възможност да претендира сумите, които е заплатил по процесните фактури, ведно с лихви, такси и комисионни, но от доставчика. Намира за неоснователно възражението, че отказа от/развалянето на договора за доставка от „Профимаркет“ АД е с цел увреждане на ищцовото дружество по смисъла на чл.289 ТЗ. С определение №50319/10.05.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - относно възможността длъжникът да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и цедента договор след изразено изрично писмено съгласие с прехвърлянето на вземането. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: В решение №114/10.10.2019 г. по т.д. № 2704/2018 г. на ВКС, II т.о. е прието, че длъжникът има право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на договора, от който произтича прехвърленото вземане. Предвиденото в чл.103, ал.3 ЗЗД правило, според което длъжникът може да прихване задължението си срещу свое вземане към цедента, освен при изразено изрично писмено съгласие с цесията, е приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника, основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане – напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Посочените възражения не биха могли да се противопоставят на цесионера /самостоятелно или инцидентно/ само ако е налице приемане на цесията от длъжника, съобразно предвидените в чл.103, ал.3 ЗЗД предпоставки. Възприемайки горната теза, с решение №50151/01.12.2022г., постановено по т.д. №344/2022г., състав на ВКС, І т.о. приема, че разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД е приложима и по отношение на направеното спрямо цесионера възражение на длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане. Това тълкуване е приложимо и по отношение на направеното спрямо фактора възражение на длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане, тъй като договорът за факторинг съдържа съществени общи признаци с договора за цесия, регламентиран в ЗЗД. При констатираната празнина в закона относно договора за факторинг съдебният състав стига до извод, че съгласно чл.46, ал.2, пр.първо ЗНА следва да се приложат по аналогия разпоредбите на закона относно договора за цесия /в този смисъл и решение №94/10.07.2014г., т.д. №3643/2013г., ВКС, ІІ т.о./. С постановените в хода на делото решение №50029/06.04.2023г. по т.д. №2409/2021г. на ВКС, І т.о. и решение №50050/23.06.2023г., по т.д. №519/22г., ВКС, І т.о. е даден отговор на идентичен с поставения по настоящото дело правен въпрос, като е прието, че длъжникът не може да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и доставчика договор, от който произтича прехвърленото вземане, след като е изразил изрично писмено съгласие с прехвърлянето. По основателността на касационната жалба: Предвид отговора на правния въпрос, съдът намира за основателни въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на закона и необоснованост/. Обосновани са изводите на въззивния съд относно сключването между ищеца- фактор и третото лице „МКМ БГ“ ЕООД – доставчик на процесния договор за факторинг, по силата на който са прехвърлени от доставчика на фактора описаните в приложение към договора вземания, произтичащи от договори за доставки, вкл. процесните вземания срещу ответника „Профимаркет“ АД за сумата 565 039.37 лева- цена на стоки по 15 броя фактури, издадени от „МКМ БГ“ ЕООД в периода 17.11.2017г. – 30.03.2018г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен на 19.05.2016г. Решаващият съдебен състав е приел за установено по делото, че по отношение на доставките по 13 от фактурите е налице „отказ от договорите“ поради нереализиране на продукцията в 3-месечен срок, по една - поради обективни причини да се очаква, че няма да има реализация, а по една- договорът е развален поради скрити дефекти на стоките, като всичките 15 фактури са сторнирани от доставчика и са издадени ДКИ, но не е обсъдил изпратените в периода 17.11.2017г.-30.03.2018г. от длъжника „Профимаркет“ АД до „ОББ Факторинг“ ЕООД уведомления за получени от „МКМ БГ“ ЕООД съобщения за прехвърлените с договора за факторинг вземания по процесните фактури. В тези уведомления е обективирано изрично съгласие от страна на длъжника, който е декларирал, че е получил съобщения от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД за прехвърляне на конкретните вземания по посочените фактури, като изрично е заявил, че доставката е редовно извършена от доставчика, няма възражения относно дължимостта на цената и е съгласен да извърши плащането по посочената сметка на фактора. Като не е обсъдил тези обстоятелства, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД, респ. до неправилен краен извод, че длъжникът не дължи на фактора процесната сума, тъй като договорите за доставка са развалени или има отказ от тях. Т.нар. „отказ от договора“, регламентиран в чл.3, раздел ІV от рамковия договор за търговска продажба, сключен на 01.05.2017г. между „МКМ БГ“ ЕООД и ответника „Профимаркет“ АД, е право на купувача едностранно да се откаже от съответния индивидуален договор за продажба, без да носи отговорност пред продавача, ако в срок от три месеца не реализира/препродаде най-малко 70 % от стоките. В тази хипотеза съответните стоки стават отново собственост на продавача, който има право да ги получи обратно, като е длъжен да издаде данъчно кредитно известие към съответната фактура /чл.7 и чл.8 от раздел ІV/, т.е. купувачът не дължи плащане на цената, а продавачът има право да получи обратно прехвърлените стоки. По своите правни последици – прекратяване на договорната връзка и двустранна реституция, отказът от договора е идентичен с развалянето на сделката поради виновно неизпълнение. Изричното писмено съгласие с извършеното прехвърляне на процесните вземания на обща стойност 565 039.37 лева препятства възможността длъжникът да противопостави на фактора възраженията си, произтичащи от договора за доставка на стоки с доставчика, включително и възражението за разваляне на/ отказ от договора. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго за уважаване на предявения иск за сумата 565 039.37 лева. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските за всички инстанции в размер на 60 033.16 лева /32 601.58 лева за първа инстанция, 14 300.79 лева за въззивна инстанция, 13 130.79 за касационна инстанция/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №41/09.03.2022г. по в.т.д. №353/2021г. на Апелативен съд- Велико Търново, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Профимаркет“ АД,[ЕИК], [населено място] да плати на „ОББ Факторинг“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, сумата 565 039.37 лева- неплатени доставки по 15 броя фактури /№№[ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН]/, издадени в периода 17.11.2017г.-30.03.2018г. от „МКМ БГ“ ЕООД, прехвърлени на основание договор за факторинг №А00196/17.05.2016г. ОСЪЖДА „Профимаркет“ АД, [населено място], [ЕИК], да плати на „ОББ Факторинг“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 60 033.16 лева разноски по делото за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „МКМ БГ“ ЕООД, [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.