Ключови фрази


7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№265

София, 23.04.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1922 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Банка ДСК“ЕАД срещу решение № 84 от 13.04.2020г. по в.т.д. № 4/2020г. на АС Варна в частта за отмяна на решението по т.д.№ 316/2018г. на ОС Добрич и отхвърляне иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за установяване вземане на банката към кредитополучателя И. И. Х. за сумата 81 923.34лв. -договорна редовна лихва за периода 15.11.2012г. до 16.01.2018г. и за сумата 3 420.15лв. такси /такса управление - 2 937.52лв. и такса застраховка-обезпечение 662.23лв./ по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г.
Решението в частта за установяване съществуване на вземане на банката за сумата 108 898.11 лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д. № 271/2018г. на РС Добрич - 17.01.2018г. до окончателното плащане, потвърдено от въззивната инстанция, е влязло в сила. Влязло е в сила като необжалвано въззивното решение в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на установителния иск за разликата над 108 989.11лв. до 109 310.55лв. - главница по договора за кредит. Влязло е в сила потвърденото от въззивната инстанция решение за установяване съществуването на вземане за сумата 1 304.66лв. - неустойка по договора, както и отменителното решение на въззивната инстанция и отхвърлянето на иска за установяване на вземане за договорна неустойка за разликата над 1 304.66лв. до претендирания размер 1 617.68лв. Влязло е в сила потвърденото решение в частта за признаване съществуването на вземане до размер на сумата 456.63лв.: такса изискуемост -120лв. и застраховка-обезпечение - 336.63лв.
В касационната жалба е въведен довод за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се правилността на извода, че връчването на препис от исковата молба по водено предходно дело между същите страни по отношение на същия кредит по реда на чл.422 ГПК, може да изиграе роля на уведомление за предсрочна изискуемост при предявения нов установителен иск по чл.422 ГПК. Акцентира се на обстоятелството, че по предходното дело с влязло в сила решение исковете, основани на твърдяна от банката предсрочна изискуемост, са отхвърлени по съображения, че не са били осъществени предпоставките на отнемането на преимуществото на срока и правото не е упражнено по надлежен ред, изискващ уведомяването на кредитополучателя преди подаване на заявлението. Поддържа се, че след влизане в сила на това решение, банката е преизчислила кредита, той е върнат „в редовност“ и кредитната институция вече надлежно е упражнила правото си за превърне вземането си по кредита за предсрочно изискуемо като длъжникът е уведомен надлежно с връчване на нотариална покана лично на адресата на 08.01.2018г. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на установителния иск за вземанията за договорна/възнаградителна лихва в размер на 81 923.34лв. и за такси и разноски по кредита в размер на 3 420лв. на основание сведена до знанието на кредитополучателя, с връчена лично на 08.01.2018г. с нотариална покана, предсрочна изискуемост.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
- Допустимо ли е предсрочната изискуемост на договор за банков кредит да бъде обявена по смисъла на т.18 от ТР 04/18.06.2914г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с получаване на исковата молба от ответника по предходно заведен иск с правно основание чл.422 ГПК, по който със сила на пресъдено нещо е прието за установено, че към датата на предявяването му в съда/депозиране на заявление по чл.417 ГПК, не е настъпила такава и искът е отхвърлен на това основание.
- Може ли исковата молба по предходно исково производство по члл.422 ГПК, по което със сила на пресъдено нещо искът на банката е отхвърлен поради твърдяна от ищеца „автоматична“ предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит, да се приеме за редовно уведомяване за предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60,ал.2 ЗКИ.
Въведена е допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, която е обоснована с тезата, че неточното прилагане на нормата на чл.422 ГПК води до нарушаване на прокламирания в чл.5 ГПК принцип на законност, поради което произнасянето от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона, а от друга страна - ще унифицира съдебната практика и ще допринесе както за нейното развитие, така и за развитието на правото предвид обществено значимите отношения между банка и длъжник. Посочено е и основанието по чл.280,ал.2 ГПК, но съображения за приложимостта на тази хипотеза не са изложени.
Писмен отговор от ответника не е депозиран в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от ответника, срещу който предявеният установителен иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1,т.1 е бил уважен за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по № ч.гр.д. № 271/2018г. на РС Добрич въз основа на подадено на 17.01.2018г. заявление, основано на твърдение за надлежно упражнена и надлежно обявена на длъжника, предсрочна изискуемост на кредита, считано от 12.01.2018г.
Въззивната инстанция е констатирала безспорните факти - сключването на 17.11.2008 г. между ответника като кредитополучател и банката на договор за ипотечен кредит, по силата на който е предоставен кредит в размер на 115 000 лв. със срок за издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при договорена лихва по погасителен план с падеж 28-мо число на текущия месец. Приела е за установено обстоятелството, че кредитополучателят е спрял обслужването на кредита на 23.08.2012г., когато е извършено последното плащане, с оглед на което, с изтичането на 90 дни от тази дата, на основание чл. 20. 2 от Общите условия към договора, са настъпили обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Констатиран е и фактът, че между страните по делото е водено търг. дело № 1/14г. по описа на ОС Добрич /в.т.д.№ 752/2014г. на АС Варна, недопуснато до касационно обжалване по т.д.№ 2366/2015г. на Второ т.о. на ВКС/ по предявен от банката срещу кредитополучателя установителен иск след заповедно производство за установяване съществуване на вземания на банката по същия договор за ипотечен кредит за предсрочно изискуема главница, договорни и наказателни лихви за периода от 23.08.2012г. до 15.11.2012г. и такси; че с влязлото в сила решение е прието за установено съществуването на вземания по договора за кредит само по отношение неплатените до подаване на заявлението вноски - падежиралите редовно изискуеми вноски за неплатени към 15.11.2012г. главница - 1 520лв., договорни лихви за периода 23.08.2012г.-15.11.2012г. - 19 499.76лв. и заемни такси до 15.11.2012г. - 170.88лв., за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 3962/2012г. на РС Добрич. Поради приета за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита и установено по делото уведомяване на длъжника с исковата молба след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът за установяване на съществуване на вземане за предсрочно изискуемата главница е отхвърлен.
Въззивната инстанция е приела за неоснователно твърдението на ищеца относно датата на обявената предсрочна изискуемост на кредита, твърдяна по настоящия спор в заповедното и в исковото производство -12.01.2018г., настъпила на основание чл.20.2 от ОУ по договора, съобщена с нотариална покана от 30.10.2017г., връчена на длъжника на 08.01.2018г. Счела е, че предвид воденото между страните предходно търговско дело № 1/14г., исковата молба по което съдържа изявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, която е връчена на длъжника на 11.04.2014г., с исковата молба по това дело кредиторът е упражнил потестативното си право да обяви цялото вземане по договора за кредит за предсрочно изискуемо. По тези съображения е прието, че от 11.04.2014г., с получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора за обявената предсрочна изискуемост на кредита, волеизявлението е породило действие, доколкото към този момент са съществували и обективните предпоставки за това. Счетено е, че след като към датата на подаване на последващото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. търг. дело № 271/18 г. по описа на РС Добрич, субективното право на кредитора вече е било упражнено и реализирано с подаването на исковата молба по търг. дело № 1/14г. на ОС Добрич, са изпълнени изискванията по т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК - при предявените по специалния ред на чл. 422 от ГПК установителни искове, предсрочната изискуемост на вземането да е обявена в един по-ранен момент, предшестващ подаването на исковата молба. Изложено е, че съдът, разглеждащ установителния, иск не е обвързан от датата на обявяване на предсрочната изискуемост, посочена в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, стига установената от исковия съд дата да предхожда подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК. При установени неплатени на падежа погасителни вноски за периода от 15.11.2012г. до 11.04.2014г. и връчването на 11.04.2014г. на волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост, е прието, че след тази дата целият размер на кредита е предсрочно изискуем.
Отхвърлянето на исковете в обжалваната от касатора част е обусловено от произнасянето по въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:
Прието е, че по отношение на погасителните вноски за договорна лихва е приложима тригодишната погасителна давност, поради което задълженията за връщане на договорни лихви до 17.01.2015г. /в това число претендираната договорна лихва за периода 15.11.2012г.-11.04.2014г./ са погасени по давност, предвид датата на подаване на заявлението - 17.01.2018г. като същевременно, след датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, договорна лихва се дължи до момента, предшестващ настъпването на тази предсрочна изискуемост, поради което след 11.04.2014г. до посочената от ищеца дата 16.01.2018г., претенцията за дължимост на договорни лихви е неоснователна.
Аналогични съображения са изложени и по иска за установяване на вземане на банката за сумата 2 937.52лв. - „такса управление“. Като годишна такса, т.е. периодично задължение таксата управление е счетена за погасена по давност до 17.01.2015г., съответно - за недължима от датата на обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Приета е за дължима след обявяване на предсрочната изискуемост „такса изискуемост“ в размер на 120лв.
По отношение на „такса застраховка - обезпечение“, претендирана в размер на 699.22лв. е прието, че задължение на кредитополучателя е заплащането на застрахователните вноски на застрахованото имущество, предоставено за обезпечение. За дължими са счетени вноски в общ размер на сумата 336.63 лв. за периода от 23.05.2013г. до 30.05.2017г. По отношение на останалите три вноски от 21.05.2012г., 19.05.2011г. и 17.05.201 г. е прието, че са за период, прехождащ процесния, поради което и са неотносими към заявената от ищеца претенция. По тези съображения е прието, че основателни са претенциите за такса изискуемост в размер на 120 лв. и за заплатени застрахователни вноски в размер на 336. 63 лв., а за разликата до 3 756.78 искът е недоказан.

Настоящият състав счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато по посочения от касатора въпрос, уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, както следва:
При отхвърлен, по съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредит, иск по чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.1 ГПК, допустимо ли е при нов иск със същото правно основание и твърдение за обявена след влизане в сила на решението по предходното дело предсрочна изискуемост на същия кредит, последната да се счете доведена до знанието на длъжника още с връчване на препис от подадената по предходното дело искова молба, съдържаща твърдение за наличие на предпоставките за отнемане преимуществото на срока.
Въпросът е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция във връзка с началото на погасителния давностен срок, за чийто начален момент е приет този на връчване на препис от исковата молба по предходното дело и спрямо който е съпоставяна датата на подаване на заявлението по последващото заповедно производство:
Разрешаването на въпроса за погасените по давност вноски за договорна редовна лихва и за такса управление и отхвърлянето на установителния иск е резултат на извода, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчването на препис от исковата молба по предходното дело, приключило с отхвърляне на иска поради необявена на длъжника предсрочна изискуемост на задължението, като е приет за достатъчен фактът, че волеизявлението на банката е достигнало до длъжника преди образуване на повторното заповедно и настоящо исково производство.
Частичното отхвърляне на установителния иск по отношение таксата „застраховка-обезпечение” не е обусловено от разрешаването на въпроса за началото на погасителния давностен срок.
Поради това касационно обжалване следва да бъде допуснато по отношение на обжалваната от касатора част от въззивното решение, имащо за последица отхвърлянето на иска за сумата 81 923.34лв. договорна лихва, претендирана за периода 15.11.2012г.-16.01.2018г. и за сумата 2 937.52лв. такса управление. Не са доказани предпоставките за допускане на обжалването по отношение на такси и разноски по кредита за разликата над 2 935.52лв. Следва да се посочи, че коректния обжалваем интерес по претенциите за такси и разноски е 3 300.15, тъй като искът за сумата 120 лв. - такса изискуемост, като част от общата претенция за такси и разноски по кредита е уважен.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато при въведената и обоснована от касатора допълнителна предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по въведената от касатора предпоставка по чл.280,ал.2,предл последно ГПК, тъй като касаторът не излага аргументи, обуславящи приложното поле на директното основание „очевидна неправилност”. На касатора следва да бъде указано представянето на доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 707лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на решение № 84 от 13.04.2020г. по в.т.д. № 4/2020г. на АС Варна в частта за отмяна на решението по т.д.№ 316/2018г. на ОС Добрич и отхвърляне иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за установяване вземане на банката към кредитополучателя И. И. Х. за сумата 81 923.34лв. -договорна редовна лихва за периода 15.11.2012г. до 16.01.2018г. и за сумата 2 937.52лв.-дължими разноски по кредита - такса управление.
Не допуска касационно обжалване в останалата обжалвана част.
Указва на касатора да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 707лв. като при неизпълнение на указанията за представяне на доказателства за плащането в указания срок, касационната жалба подлежи на връщане.
След изтичането на срока, делото да се докладва на председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочване, или на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: