Р Е Ш Е Н И Е № 203 София, 11 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 498/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.424, вр. чл.423, ал.1 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения И. А. за възобновяване на нохд №356/2008г. по описа на РС-Девня и внохд № 203/09г. по описа на ОС-Варна. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в наказателното производството и не е знаел за присъдата, която е задочно постановена. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения А. е допустимо, но неоснователно. Адвокат Т., представляващ осъдения подържа искането и моли за неговото уважаване, тъй като се касае за неизпълнена процедура по чл.254 от НПК. Осъденият А. поддържа искането си за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество искането е неоснователно. Наказателното производство срещу И. А. е започнало на 13.11.2007г. по силата на постановление за образуване на досъдебно производство. С постановление от 28.01.2008г., А. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като му е предявено обвинение за престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Видно от постановление от 07.04.2008г., органите на досъдебното производство са предявели на обв.А. материалите по разследването. На 14.10.2008г. е било образувано нохд № 356/08г. по описа на РС-Девня по внесен обвинителен акт срещу И. А. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1от НК. За първото по делото заседание, в което не е даден ход на делото, подсъдимият е бил редовно призован, като с призовката е бил изпратен и препис от обвинителния акт. Призовката е връчена на бащата на подсъдимия по реда на чл.180, ал.2 от НПК. В съдебно заседание, проведено на 01.12.2008г., съдът е дал ход на делото и го е разгледал в отсъствие на подсъдимия, приемайки, че са налице основанията на чл.269 от НПК, а именно подсъдимият е редовно призован, не се явява и не сочи уважителна причина за това, както и, че неговото присъствие не е задължително предвид възведеното му обвинение, което не е за тежко престъпление. За това съдебно заседание, подсъдимият отново е бил редовно призован чрез баща си по реда на чл.180, ал.2 от НПК. Също така е била получена и справка, че А. е напуснал пределите на Р.България на 30.08.2008г..В отсъствие на подсъдимия е била постановена първоинстанционната присъда на 12.01.2009г. Образуваното по жалба на служебния защитник на А. въззивно производство-внохд № 203/09г. по описа на ОС-Варна е проведено задочно, като с постановеното на 20.03.2009г. въззивно решение първоинстанционната присъда е изменена в гражданската й част и потвърдена в останалата.Присъдата е влязла в сила на 20.03.2009г.. Разпоредбата на чл.423 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК/във всички редакции до момента/ цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл.269 от НПК, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване на производството, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият/подсъдимият сам се е поставил в състояние, при което е напуснал адреса си, без да уведоми съответните компетентни органи или се е укрил, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството. Конкретиката на настоящият казус може да бъде разгледа в две насоки. На първо място, осъденият А. е бил редовно призован за съдебното заседание, в което е даден ход на делото чрез баща си, който е поел задължение за уведомяване. Обвинението по чл.129, ал.1 от НК, което е възведено с обвинителния акт, предвид санкционната част на редакцията, действала към момента на деянието и на разглеждане на делото, не е изисквала задължително участие на подсъдимия-чл.269, ал.1 от НПК. Преценката за необходимостта от присъствие на подсъдимия по чл.269, ал.2 от НПК е изцяло от правомощията на решаващия съд. С призовката за първото по делото съдебно заседание е бил изпратен и препис от обвинителния акт, при спазване на действалото процесуално законодателство.Неоснователни са подробно развитите в искането твърдения за неизпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, тъй като към момента на извършване на подготвителните действията за разглеждане на делото в съдебно заседание от съдията-докладчик тази разпоредба не е съществувала. Също така са неоснователни твърденията, че подсъдимият е бил нередовно призован, предвид данните, че същият се е намирал в чужбина. Това обстоятелство не опорочава призоваването, осъществено чрез неговия баща, тъй като видно от намиращите се в корицата на делото призовки, то е извършено при спазване на правилата, визирани в чл.180, ал.2 от НПК. От направените отбелязвания върху призовките се установява, че бащата на осъдения, не е отказал получаването им, поради липса на връзка със сина си, а ги е приел със задължение за уведомяване. На второ място, данните по делото сочат, че осъденият А. е напуснал територията на страната на 30.08.2008г., след като е бил привлечен присъствено в качеството на обвиняем на досъдебното производство и му е било предявено разследването, но преди делото да бъде приключено от прокуратурата с упражняване на едно от правомощията й по чл.242 и сл. от НПК. Също така, данните по делото сочат на афиширано от негова страна нежелание за завръщане в страната до момента на екстрадирането му с ЕЗА, което от своя страна обективира действия по укриване, които принципно препятстват участието в съдебната фаза. Нещо повече, осъденият е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка”, която се състои в поемане на задължение, че няма да напуска местоживеенето си, без разрешение на съответния орган. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдения И. А., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това. Също така, съдът не е нарушил и стандартите на ЕКЗПЧОС, както се твърди в искането и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото, но се изключва възможността задочно осъдения да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията , и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне.В насока на горното е практиката на ЕСПЧ. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения И. Н. А. за възобновяване на производството по нохд № 356/08г., по описа на РС-Девня и внохд № 203/09г. по описа на ОС-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: