О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 56 София, 06. 02. 2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари , две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова. Василка Илиева Като изслуша докладваното от съдията А. ч.гр.дело № 36/2013 година Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Н. К. К. и М. И. К. представляваи от адвокат С. Щ. Н. са подали частна касационна жалба срещу определение № 3377 от 15. 11.2012 г. по в.ч. гр.д. № 3177 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, 5 състав в частта, с която е отменил определение № 1269 от 25.09.2012 г. на Асеновградския районен съд по гр.д. № 1259 от 2010 г. , с което са им били присъдени разноски в размер на 800 лева. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението поради допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на относимите материалноправни норми. Претендират разноски за касационната инстанция и представят списък на разноските. Представят се съдебни актове . Представено е изложение по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите : дължат ли се на ответника разноски по първоначално заведен иск в А. по който ответника е получил исковата молба и е депозирал два отговора по нея; дължат ли се разноски след като делото е прекратено по първоначално предявеният иск , а по насрещният иск е висящо и как следва да се определят тези разноски. Допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280 , ал.1, т.1 ГПК. Ответниците З. Г. П. и В. Й. П. не са депозирали отговор по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намери за установено следното от правна и фактическа страна: Частната касационна жалба е процесуално допустима защото е подадена в законният едноседмичен срок от съобщаването, от надлежна страна, срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280 , ал.1 ГПК. Настоящия състав намира , че жалбата следва да се допусне до касационно обжалване по поставените въпроси при условията на чл.280, ал.1 ГПК тъй като са налице условията необходими за допускане на факултативна касационна проверка. Определението е неправилно. С разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК е посочено, че ответника има право на разноски и при прекратяването на делото. По гр.д. № 1259 от 2010 г. на Районен съд, [населено място] е бил предявен иск от З. Г. П. и В. Йорданов П. за разпределение на ползването на съсобствено дворно място , съставляващо им. пл. № ... от кв.... по плана на [населено място]. Производството по този иск е прекратено. Предявен е насрещен иск с вх. № 15 384 от 28.12.2010 г. към който са приложени два договора за правна защита и съдействие по №№ 33971 и 33970, в който е определен мандат “завеждане на иск за разпределение на ползване на четириетажна жилищна сграда “ и са определени и изплатени хонорари от по 250 лв. всеки. Това са разноски за адвокатско възнаграждение по насрещната искова молба. С вх. № 15339 от 28.12.2010 г. е постъпил отговор по първоначалната искова молба от Н. К. К. и М. И. К. , към който са приложени два договора за правна защита и съдействие под №№ 33969 и 33968 , документиращи плащането на хонорари от по 250 лв., който са разноски по първоначалната искова молба . Представен е и отговор с вх. № 5435 от 27.04.2012 г. към първоначалната искова молба, към която са приложени два договора за правна защита и съдействие, удостоверяващи внесен хонорар по 150 лв. Тези хонорари също касат работа по първоначалната искова молба. Тъй като делото по тази искова молба е прекратено, то съгласно чл.78, ал.4 ГПК на касаторите се дължат разноски в размер на 800 лева, колкото е изчислил първостепенният съд. Дължимостта на разноските за ответниците се определя от кумулативното наличие на два юридически факта, които се извеждат от разпоредбата на чл.78, ал.2 и ал.3 – ответниците да не са станали причина за завеждането на делото и да е документирано извършването на разноските. В конкретния случай тези условия са налице. По делото са предявени в обективно съединение два иска, всеки от които има самостоятелно значение , но са обединени в общо производство за постигане на процесуална икономия. Именно за това и с оглед документираното разделно внасяне на деловодните разноски и адвокатските хонорари, разноските за всеки от исковете следва да се присъждат самостоятелно. Ответниците З. Г. П. и В. Й. П. следва да заплатят разноските за касационната инстанция, които са в размер на 115 лв., включващи адвокатски хонорар и държавна такса и поради промяна на резултата дължат и 200 лв. разноски, извършени във въззивното производство пред Пловдивския окръжен съд или общата дължима сума е 1215 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определение № 3377 от 15. 11.2012 г. по в.ч. гр.д. № 3177 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, 5 състав . ОСЪЖДА З. Г. П. и В. Й. П. да заплатят на Н. К. К. и М. И. К. направените разноски в размер на 1215 лв. /хиляда двеста и петнадесет / лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: