Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №  450                                                       Гр.София, 10.11.2009 г.                                                                                           В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  тридесети октомври,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  И в присъствието  на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.О.Х.Д.417/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С решение №81/ 13.05.09 г., постановено от Апелативен съд-Пловдив, 2 наказателен състав, по В. Н. О. Х. Д.50/ 09 г., е изменена присъда № 10/21.01.09 г., постановена по Н. О. Х. Д.709/08 г.по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта относно приложението на чл.68,ал.1 НК, като е постановено подсъдимият С. Г. А. да изтърпи отделно и изцяло наказание от три години лишаване от свобода, наложено по Н. О. Х. Д.1695/05 г. и кумулирано по определение по Ч. Н. Д.1294/07 г.,с наказанието по Н. О. Х. Д. № 1872/05 г., с което е определено едно общо и най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода. Присъдата на ПлОС е потвърдена в частта, в която подсъдимият е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1,пр.1 вр.чл.26,ал.1 и вр.чл.55,ал.3 вр.ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЕДИН МЕСЕЦ, при първоначален общ режим на изтърпяване; както и досежно веществените доказателства и разноските по делото. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия с единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на А. поддържа жалбата с изтъкнатите в нея съображения. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. ВКС, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и визираните в нея доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното:   За да наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и един месец по отношение на А. за извършено от него престъпление по чл.354 А, ал.1 НК, първостепенният съдебен състав е приложил нормата на чл.55,ал.1,т.1 НК, тъй като самото съдебно производство пред него е протекло по реда на гл.27 НПК, и по-точно по алтернативата, прогласена в чл.371,т.2 и сл. НПК. Предмет на разглеждане от въззивната инстанция е било възражението, направено пред нея от жалбоподателя-подсъдим, касаещо явна несправедливост на наложеното наказание, в светлината на доказаното по делото тежко здравословно състояние на дееца. Възражението е прието за неоснователно /макар и да е отразено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода в мотивите на въззивния съдебен състав, е ясно,че се възприема позицията на първостепенния съд, в чиято присъда наказанието еднозначно е лишаване от свобода за срок от една година и един месец/. Пред касационната инстанция се отправя идентичен довод, както пред ПАС. Твърди се, че касаторът не е получил дължимо отношение от второстепенния съд, като при преценка на наложеното наказание е подценено влошеното му здравословно състояние. Казаното не отговаря на видната процесуална действителност. Няма спор, че А. страда от рядко заболяване на кръвта “полицетимия вера”. Това му заболяване, което изисква профилактика, постоянни и специфични процедури и терапия за поддържане на жизнените функции на болния, е взето предвид както при определяне на наказанието от първата инстанция, така и при преценка на оплакването за негова явна несправедливост от втората такава. Отчетено е от друга с. , че заболяването не пречи на дееца да осъществява престъпна дейност. Повод за този извод са дали минали осъждания на А. /когато той вече е бил болен/, в каквато връзка е приложена разпоредбата на чл.68 НК. Отделно, в хода на процесното производство и именно предвид тежкото заболяване на подсъдимия, нему е била взета и спрямо него се е изпълнявала мярка за неотклонение Домашен арест, който се зачита на основание чл.59 НК. Казано по друг начин, третираното заболяване, което не е нововъзникнало, а с давност повече от 5 години, не се е явило контрамотив за подсъдимия да преустанови своята упорита престъпна дейност и не е превентирало изводимия с оглед нея динамичен престъпен стереотип. Ако се приеме тезата, че наказанието лишаване от свобода в размер на една година и един месец, при законосъобразна преценка на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, е явно несправедливо по смисъла на разпоредбата на чл.348, ал.5,т.1 НПК, предвид негова завишеност заради тежестта при обгрижване на здравословното състояние на дееца, означава да не се зачетат целите, прогласени в нормата на чл.36 НК. Освен генерална превенция, законът най-напред предвижда лична превенция, която в конкретния случай не би била изпълнена по отношение на касатора, ако наложеното му наказание лишаване от свобода бъде намалено. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/ 13.05.09 г., постановено от Апелативен съд-Пловдив, 2 наказателен състав по В. Н. О. Х. Д. № 50/ 09 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/