Р Е Ш Е Н И Е №185 С о ф и я, 26 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 а п р и л 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 60/2012 година. Подадени са касационни жалби от защитника на подс.Б. И. С. от София, в момента в затвора София, адв.Б.Х. от САК и лично от него срещу решение № 432/02.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 643/2011 г. на Апелативен съд-София с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Подсъдимият С. лично и чрез процесуалния си представител, служебно назначения му защитник адв.П.А. от САК моли жалбите да бъдат уважени. Върховният касационен съд разгледа жалбите в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 126/27.04.2011 г., постановена по НОХД № 3143/2010 г. на Софийския градски съд подсъдимият Б. И. С. от София, в момента в затвора София, е признат за виновен в това, че на 24.08.2009 г. в София умишлено умъртвил Ц. И. Д. от с.гр., по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл.3-то и 4-то вр.чл.115 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 18 години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор, от което на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане с мярка „задържане под стража” и времето на изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест”. Разпоредено е с веществените доказателства по делото и са присъдени в тежест на подсъдимия направените по водене на делото разноски от държавата. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.М. от САК с бланкова жалба, недопълнена поради замяната му със служебно назначен защитник по желание на подсъдимия и лично от последния с оплаквания за незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон, а оттам и за явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. В касационните си жалби защитникът адв.Б.Х. и подс.С. наново поддържат оплакванията си за допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита в процеса, за неправилното приложение на материалния закон относно обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3-то и 4-то, вр.чл.115 от НК - основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, с искания за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационните жалби са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба, срещу въззивно решение, подлежащо на проверка от касационната инстанция на основание чл.346, т.1 от НПК и като такова са допустими, но разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Доколкото и двете жалби визират еднопосочно допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт и неправилното приложение на материалния закон, то те следва да бъдат разгледани едновременно. Излагайки оплакванията си за допуснати и неотстранени и от въззивния съд процесуални нарушения по събирането и оценката на доказателствата, подсъдимият и защитникът му се основават на тезата му за липса на съпричастност с извършеното над пострадалия Ц. Д., останала недоказана, според тях, поради редицата пропуски още при разследването, а и заради неоснователните откази на съда да допусне събирането на относими и от съществено значение за разкриване на истината доказателствени източници. Тази теза е била поднесена на съдилищата по фактите и те са я изследвали в светлината на събраните по делото доказателства, включително и като са анализирали подробно показанията на полицейските служители св.Б.С. и св.Кр.Ц. (подкрепени и от показанията на св.Ал.Г.), доколкото те първи са контактували с подсъдимия и получили преки впечатления за психическото му състояние в онзи момент и възприели първите му изявления за случилото се с пострадалия. Напълно изяснени са въпросите с какво е бил облечен, кога връхните му дрехи и маратонките са иззети за изследване, къде и в какво състояние е бил до идването на полицейския патрул. Оплакването за неоснователен отказ да се разпитат свидетели не се свързва с каквото и да е обстоятелство, което да е останало неизяснено по делото, а то не кореспондира и с активността на жалбоподателя и защитата му, при липса на доказателствени искания от тяхна страна пред въззивната инстанция. Обясненията му, освен многословни, в редица отношения са в противоречие с показанията на свидетелите, включително са налице множество такива с другите доказателствени средства – констатациите при огледа на местопроизшествието, изземването и изследването на дрехите, с които е бил облечен в деня на убийството и се явил пред полицаите от патрула, изпратен за проверка на сигнала, присъствието на сина му по време на огледа, резултатите от изследванията и изводите на експертите от различните назначени на досъдебното производство експертизи на веществени доказателства и иззетите следи. Въз основа на извлечените обективни данни съдът прави изводите си за нанесените от страна на подсъдимия множество удари с намерения до трупа на Цв.Д. окървавен нож, следите по пострадалия при опитите му да се защити от тези удари и поредността им, до нанасяне на фаталните във врата и сърцето, дали му основание и за съответните правни изводи във връзка с квалификацията на деянието. Няма никакви данни в подкрепа и на сегашните му твърдения в апартамента да е имало друго или други лица, включително и соченото от него лице В. М., свързвайки го в миналото със смъртта на родителите си, както и в опити за покушение лично над него. В това отношение упрекът към разследващия орган е неоснователен, тъй като от показанията на полицейските служители и св.К. се установява, че единствено по дрехите и маратонките на подсъдимия са били забелязани следи от кръв, при изследването на които е установено съвпадение с кръвната група на починалия. Изяснен е механизмът на отлагане на следите от кръв по тези дрехи и по стените на банята, имащо отношение и към механизма на причиняване на множеството му телесни увреждания. Експертите са изяснили тежестта на тези наранявания и времето, за което те биха могли да бъдат нанесени, както и причинната им връзка с последвалата смърт на Цв.Д.. Всичко това не е останало вън от вниманието на апелативния съд и той е изложил съображенията си защо не дава вяра на част от твърденията на подсъдимия, както и от кои приети за еднопосочни и категорични доказателства не приема чужда, извън деятелността на последния, намеса за причиняване смъртта на пострадалия. Те са обсъдени от съда и с оглед установяване на обективните и субективните признаци на престъплението, предмет на обвинението срещу жалбоподателя. Или, въззивният съд не просто се е съгласил с приетите за установени от градския съд факти, а е допълнил неговия анализ със собствени съображения, отхвърляйки аргументирано доводите на подс.С. и на защитата му. В крайна сметка, съвкупният анализ на доказателствените материали, които съвсем не са “оскъдни”, са дали основание на съда да направи категоричния и несъмнен извод, че единствено подсъдимият е нанесъл ударите с процесния нож и няма допуснати нарушения на принципните разпоредби на чл.13,чл.14, чл.107, ал.3 и 5 и чл.303 от НПК. Поради това не се оправдава оплакването на защитата на жалбоподателя, че е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и не може да бъде уважено искането им за отмяна на въззивното решение и оправдаването му по предявеното обвинение, а така също и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При така установената фактическа обстановка законосъобразно въззивният съд е приел, че деянието на подсъдимия осъществява състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3-то и 4-то, вр.чл.115 от НК. Няма основание да се възприеме тезата на защитата на жалбоподателя, че той е действал в състояние на афект, породен от отправена му обида от пострадалия Д. или по друг противоправен начин. Заключението на СППЕ е обсъдено съвкупно с останалите доказателствени материали. Експертите са изяснили, че поведението на жалбоподателя е мотивирано от дълго време кумулирано негативно отношение към пострадалия, когото също е считал за виновен за неблагополучия в живота си и за умишлено провокиран при периодично възникващите конфликти между тях. Макар и споменал пред полицаите да е реагирал с агресия спрямо починалия заради нанесена му обида, това обстоятелство е отречено от него, а и не е установено обективно тя по своя характер да е била такава, че да може да доведе до силното му раздразнение, т.е. до стеснение на съзнанието му и основание за смекчена отговорност за извършеното. Затова съдът убедително и законосъобразно не се е съгласил да приеме доводите на защитата за причиняване на смъртта в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по някой от начините, посочени в закона и е отхвърлил както искането за преквалификация на деянието в такова по чл.118 от НК, така и наличието на каквото и да е съмнение, че единствен автор на деянието е подс.С.. Съдът е изложил законосъобразни съображения и относно наличието на квалифициращите деянието обстоятелства по т.6 на чл.116, ал.1 от НК – причиняване на смъртта на Д. по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, при множеството в различно (динамично и статично) положение спрямо жертвата и с различна, включително значителна сила на нанасяне на ударите с ножа, откритите защитни наранявания, период на нанасянето им, почти безпомощното състояние на починалия да се защити от нападението на подсъдимия, упоритостта му за постигане на целения резултат, от което е изведен и умисълът му, съобразено и с данните за психическото му състояние. С оглед на това, оплакването за неправилното приложение на материалния закон се явява неоснователно и не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Няма наведено изрично оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс.С. наказание, но то следва да се извлече от основното му оплакване за недоказано авторство, а оттам за несправедливото му осъждане. Наложеното му наказание обаче не се явява несъответно на извършеното. Съдът е възприел извода на първата инстанция за битовия по своя характер инцидент между двамата братя, наслоената им взаимна ненавист и е отрекъл с основание да е налице изключителна тежест на извършеното от жалбоподателя. Избирайки също дължимото му се наказание да е лишаване от свобода, а не по-тежко, съдът е анализирал на свой ред наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, считайки наложеното в размер на 18 години да е достатъчно за постигане целите на закона. ВКС не намира основание за корекция на така постановеното наказание и атакуваното решение и в тази му част следва да остане в сила. По делото няма предявени каквито и да е граждански претенции срещу жалбоподателя. В цялост, жалбите, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432/02.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 643/2011 г. на Апелативен съд-София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: