Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. София, 23.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Надежда Трифонова
при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1029 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. В. Д., чрез защитника, против решение № 80 от 2.03.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1202/2019 г.
В жалбата на подсъдимия са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд е постановил съдебен акт при липса на мотиви, а въпросът за субективната страна на престъплението е разрешил въз основа на недопустими предположения; приел е непредпазливост като форма на вината във вид на небрежност, без да е уточнил откъде е произтичало задължението на подсъдимия да предвиди настъпване на вредните последици; не е могъл да констатира неположени достатъчно грижи при проведени две процедури за избор на банки и осигурена възможност за сключване на договор за цесия, който да доведе до възстановяване на паричните средства; не е обсъдил в пълнота съдебно-счетоводната експертиза; потвърдил е присъда, постановена при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и в нарушение на правото на защита на подсъдимия; вредните последици, които е извел, не са били посочени в обвинителния акт - отразено е разпиляване на имущество, докато в решението се твърди невъзможност за теглене и опериране с паричните средства; не е преценявал съвкупността от доказателства и вътрешното си убеждение е формирал в нарушение на процесуалните правила; правната квалификация е незаконосъобразна при установените по делото факти; наложеното наказание е явно несправедливо предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 НК. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание защитниците (адв. Й. и адв. Р.) поддържат жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 117 от 08.05.2019 г. на Софийски градски съд по н. о. х. д. № 5780/2018 г. подсъдимият Д. В. Д. е признат за виновен в това, за времето от 27.11.2013 г. до 20.06.2014 г. в [населено място], като длъжностно лице (изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. А.” АД, С.) да не е положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа и от това са последвали значителни щети, изразяващи се в невъзможност за теглене и опериране със средствата на болницата в размер на 4 821 148,15 лева, съхранявани в депозитни и разплащателни сметки в „К. т. б.” АД, поради което и на основание чл. 219, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е наложено наказание пробация, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за срок от шест месеца, а пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК и с минималната периодичност от два пъти седмично. Подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 219, ал.3 НК, за времето на извършване на деянието от 26.06.2013 г. до 27.11.2013 г., както и за това от деянието да е последвало разпиляване на имущество, собственост на УМБАЛ „Св. А.” АД, С.. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
С решение № 80 от 2.03.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1202/2019 г. присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия е увеличено на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и наказание глоба в размер на 3000 лева. Подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението по чл. 219, ал. 1 НК през периода от 26.06.2013 г. до 7.12.2013 г., както за имуществени щети в размер на сумата от 740 014.14 лева. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд последователно е изразявал съгласие с позицията по основните фактически и правни въпроси, застъпена в присъдата от първоинстанционния съд. Изложил е подробно разясненията в ППВС № 7/76 г., които обаче е бил длъжен стриктно да съобрази при разглеждане и решаване на конкретното дело. Представените мотиви, макар и обширни, съдържат поредица от неясноти, непълноти и противоречия, които не позволяват да се разбере защо въззивният съд е приел, че инкриминираното деяние покрива всички съставомерни признаци на престъплението безстопанственост по чл. 219, ал. 1 НК и основанията, поради които е отхвърлил решаващите доводи и възражения на подсъдимия и неговите защитници.
Софийският апелативен съд многократно се е позовавал на Постановление № 127 на Министерския съвет от 27.05.2013 г. за допълнение на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (отм.) и е пресъздавал задължението по пар. 3 от ПЗР на органите на управление и контрол на търговските дружества с над 50% държавно участие в капитала, включително лечебните заведения, да приведат в срок от шест месеца дейността си в съответствие с Правила за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни или финансови институции по приложение № 3 към чл. 13б от Правилника. Подчертал е едностепенната система на управление на УМБАЛ „Св. А.” и органите на акционерното дружество съобразно Търговския закон – Общо събрание на акционерите и Съвет на директорите, избора на подсъдимия за изпълнителен директор, сключения договор за управление с председателя на Съвета на директорите, който определял правата и задълженията на подсъдимия като изпълнителен директор. Детайлно е проследил проведените заседания на Съвета на директорите като орган на управление (на 16.12.2013 г., 31.01.2014 г., 7.02.2014 г., на 24.03.2014 г. и на 20.05.2014 г.) във връзка с изпълнението на разпоредбите и взетите по време на тях решения.
Наред с изтъкнатото трайно бездействие в срока, даден с акта на Министерския съвет (л. 13 от решението), Софийският апелативен съд е приел за установена вината на дееца, тъй като подсъдимият бил длъжен да предвиди, че „като не приведе в предвидения за това срок дейността на дружеството в съответствие с нормативните изисквания на … Постановление на МС” може да се стигне до значителна щета за УМБАЛ „Св. А.” (л. 23-24 от решението). Пропуснал е да посочи основанията да приеме, че постановлението е пряк източник на служебни задължения на подсъдимия в качеството му на изпълнителен директор, които той да не е изпълнил. Не отговаря на споменатото условие лаконичната и двусмислена формулировка за задължение „на ръководството на болницата като търговско дружество и в частност на неговия изпълнителен директор” да реализира в посочения срок съдържанието на Постановление № 127 на Министерския съвет от 27.05.2013 г. (л. 12). Съдът е бил длъжен да очертае осъщественото собствено деяние на подсъдимия, което счита, че покрива съставомерните признаци на престъплението.
Софийският апелативен съд се е позовал на мотивите на първоинстанционния съд, които най-пълно отговаряли на въпроса какво точно подсъдимият Д. е осъществил като престъпление в дейността си на изпълнителен директор на лечебното заведение (л. 21). Като част от аргументацията е наблегнал, че подсъдимият Д. не предприел своевременни действия в изпълнение на Постановление № 127 от 27.05.2013 г. и правилата към него, тъй като започнал активни действия по прилагането му след изтичане на предвидения срок от шест месеца по пар. 3 от ПЗР. По този начин е определил датата на влизане в сила на постановлението като началният момент на деянието, извършено от подсъдимия – на пасивното му поведение, заключаващо се в неизвършване на такива действия, които той бил длъжен и могъл да извърши по съответното време. Успоредно е посочил, че безстопанственото поведение за неполагане на достатъчно грижи е започнало след предвидения срок, считан от датата (7.06.2013 г.) на влизане в сила на постановлението, поради което е оправдал подсъдимия за времето до 7.12.2013 г. Изложените противоречиви мотиви не дават представа дали съдът е отчитал бездействие на подсъдимия и през периода, указан в постановлението при разрешаване на въпросите по същество на делото.
Въззивният съд е отбелязал в мотивите, че организацията и провеждането на конкурсите по Закона за обществените поръчки било сред задълженията на изпълнителния директор. Определил е процедурата за избор на финансови институции, в които да бъдат разпределени паричните средства на болницата съобразно правилата за концентрация, като „неоправдано дълга”, пропускайки да прецизира какви точно грижи във времеви порядък от кръга на задълженията на изпълнителния директор, подсъдимият не е положил.
Според мотивите на решението, той не бил предприел своевременни действия и в изпълнение на решението на Съвета на директорите от 20.05.2014 г. за сключване на договори с класираните банки в срок от един месец според правилата за работа на управителния орган на дружеството. Подсъдимият не го бил изпълнил „близо месец”, тъй като не дал своевременно нареждане (устно или писмено) на служителите да подготвят договорите и платежните нареждания за прехвърляне на паричните средства в банките. Софийският апелативен съд не е представил съображенията, от които се е ръководел, за да констатира несвоевременни грижи при наличието на срок до 20.06.2014 г. по силата на решението на Съвета на директорите, респ. не е прецизирал в кой определен момент счита, че подсъдимият е имал длъжностно задължение да го изпълни съобразно поставеното му условие от управителния орган. Едновременно е посочил, че на 11.06.2014 г. започнала процедура по оформяне на документи и прехвърляне на средства в избраните финансови институции.
Софийският апелативен съд е отхвърлил и възражението относно задълженията на служителите, които били уредени във вътрешните правила на болницата, свързани с реда за провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, мотивирайки се с аргумента (л. 17), че по делото нямало данни служителите да са били запознати с протокола. Установил е обаче, че след няколкодневното му оформяне от секретаря и подписване от членовете на Съвета на директорите, на 28.05.2014 г. съставеният протокол в завършен вид бил представен на служителите за изпълнение (л. 16). Не е посочил и какъв друг логичен смисъл открива във факта на представянето на препис и опровергаващ възражението на подсъдимия в същностната част на аспекта, в който го е направил - за организационна структура със съществуваща йерархия, в чиито рамки е уреден от вътрешните правила конкретен механизъм при провеждане на процедурите по възлагане на обществени поръчки, при който отделните служители имат различни задължения за изпълнение, респ. те не се нуждаят от изрично устно или писмено нареждане да подготвят договорите и платежните нареждания, които да се представят за подпис от изпълнителния директор. Отговор не произтича от текста на чл. 19, ал. 5 от вътрешните правила на болницата, на които съдът се е позовал и е пресъздал в мотивите на решението. На надлежно формулираното възражение на подсъдимия въззивният съд е противопоставил неясни мотиви за отсъствие на данни представеното копие да е било получено от съответния служител; за предложен от секретаря протокол за подпис единствено на членовете на Съвета на директорите; на вида на сметката в „И.” АД и на общи формулировки за „предприемане на действия по сключване на договорите”, анализирайки доказателствените източници напълно изолирано, но не и в тяхната логическа връзка и зависимост, каквито изисквания произтичат от принципа по чл. 14 НПК за формиране на вътрешното убеждение при установяване на правно релевантните факти по делото.
Подсъдимият Д. е бил оправдан от първата инстанция по обвинението за настъпила последица от инкриминираното му деяние - имотна щета под формата на разпиляване, изразила се фактически в невъзможност за теглене и опериране с паричните средства. И според въззивния съд, в чиито правомощия е да се произнесе по фактите, резултатът от деянието бил невъзможност за теглене и опериране с паричните средства, но изцяло подминал въпроса защо приема, че имотната щета е друга. На довода на защитниците за нарушение на правото на защита на подсъдимия, въззивният съд не е обърнал никакво внимание. Доколкото настоящото производство се движи по жалба, липсва необходимост да се обсъжда съответствието на аргументацията, която въззивният съд е споделил, с разясненията в Постановление № 7/76 г. на Пленума на Върховния съд на Република България (I. т.3.) и основното съображение за необходимост при разпиляване паричните средства да престанат да бъдат част от патримониума на дружеството (при разпиляване реално намалява актива на имуществото към определен момент). Софийският апелативен съд е приел, че вредата не се изразявала в необратима загуба поради наличието на висящо производство по несъстоятелност на „К. т. б.” АД, което се явявало и пречка да посочи точен размер на окончателно загубени парични средства. Стъпвайки на това разбиране е коригирал размера на вредата, намалявайки го със сумата, свързана с „възстановяването на част от сумите” (л.22) при разпределение на вземания към „К. т. б.” АД между кредиторите на наличните суми, включени по първата частична сметка по чл. 69, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Застъпил и противното мнение, че последващо възстановяване на причинените вреди е без значение за съставомерността на деянието по чл. 219, ал. 1 НК (л. 20). Значителната щета (претърпяна реална загуба) е задължителен признак от състава на престъплението. Той се определя преди всичко от абсолютния размер на причинените вреди, който следва да бъде установен по несъмнен начин. Тъй като подсъдимият е оправдан за приспаднатата сума, изложените съображения в този аспект от Върховния касационен съд се явяват само илюстрация за неясната воля на въззивния съд по въпрос, поставен и от защитниците на подсъдимия – в кой момент счита, че съставомерният резултат настъпва при паралелно развиващо се производство по несъстоятелност на „К. т. б.” АД и наказателното производство, доколкото той има значение за наличието на състава на довършеното престъпление по чл. 219, ал. 1 НК.
Недостатъчните, неясни и противоречиви мотиви по съществени въпроси за отговорността на подсъдимия, в които липсват и отговори на доводи на защитата, е равнозначно на липса на мотиви - процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Единственият механизъм за неговото отстраняване е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 80 от 2.03.2020 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1202/2019 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския апелативен съд от съдебно заседание.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |