Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 26.03.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 4123 по описа за 2014 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 1280 от 18.11.2014 година е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Сл.М. – процесуален представител на Р. Г. Г. против въззивно решение № 1089/12.03.2014 г. по гр.д.№ 87/2014 г. по описа на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 9126/06.12.2013 г. по гр.д.№ 2341/2013 г. по описа на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. Г. Г. против Б. д. – З. р. – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - лицата, заемащи ръководни длъжности в държавни институции, създадени със заповед на отделен министър, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията и могат ли техните правоотношения да се прекратяват по реда на чл.19а, ал.2 Закона за администрацията. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното: За да се отговори на поставения въпрос следва да се разгледа и даде тълкуване на нормата на чл.19, ал.4 от Закона за администрацията, в частност т.4 от посочената алинея. Разпоредбата на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. сочи белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяването на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Ирелевантно за приложимостта на визираната правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида на органите. В подкрепа на изложеното следва да се добави заложеното в закона/чл.19, ал.8 ЗАдм./ правно положение на ръководителите по чл.19, ал.4 ЗАдм. за издаване на административни актове. С оглед изложеното директорите на басейновите дирекции попадат в обхвата на органите по чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. на изпълнителната власт. Същите са компетентни органи по околната среда по Закона за опазване на околната среда/ЗООС/ - чл.10, ал.1, т.4, като правният им статут е уреден в разпоредбата на чл.14 от посочения закон, а именно да осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Освен това те представляват и юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица. Законът вменява ръководителите на басейновите дирекции да бъдат второстепенни разпоредители с бюджета, включително и с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите, да съставят предупредителни и констативни протоколи, да издават предписания, заповеди по прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Освен изложеното следва да се добави още и следното: Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за водите/ЗВ/ за басейновото управление на водите в районите по чл.152 ЗВ се създават басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите. Следователно образуването на басейновите дирекции, както и определянето на териториалната им юрисдикция, е изрично посочено в нормативен акт от най-висока степен - закон. В чл.154 ЗВ се предвижда посочените в чл.153 ЗВ басейнови дирекции да се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник", а дейността, организацията на работа и съставът им да се определят с правилник, също издаден от министъра на околната среда и водите. Предвидените в чл.154 ЗВ актове на министъра на околната среда и водите имат вторичен, производен характер и целят конкретизиране на създадените по силата на специалния закон териториални органи на държавната изпълнителна власт в областта на управлението на водите. В тази връзка редакцията на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. не следва да се тълкува стеснително. Под "създадени със закон или с постановление на Министерския съвет" законодателят е имал предвид тези държавни институции да са предвидени като част от системата на органите за държавно управление за първи път в закон, какъвто е и настоящият случай, или в постановление на МС. Тези изводи се потвърждават и от изрично регламентираните в чл.155 ЗВ самостоятелни правомощия на директорите на басейнови дирекции, сочещи на реализирането на конкретни държавно - властнически функции, непосредствено ръководство и оперативно осъществяване на задачите на държавно управление в определен отрасъл на дадена територия. Аргумент в тази насока се извежда и от систематичното място на цитираните правни норми /чл.чл.153 и 154 ЗВ/ в закона, а именно, че същите са включени в Глава десета, Раздел ІІ ЗВ, който е наименован "Органи за управление на водите". Видно от разпоредбите на чл.чл.185, 186 и 188 ЗВ и от административно-наказателните разпоредби (чл.201 ЗВ), басейновите дирекции, съответно техните ръководители, разполагат със самостоятелни контролни функции и с административнонаказателна компетентност. Съгласно чл.51, чл.52, ал.1, т.4 и чл.155, ал.1, т.3 ЗВ директорите на басейнови дирекции издават разрешителните /индивидуални административни актове/, предвидени в този закон. Законът е вменил също така в тяхна изключителна компетентност издаването на определена категория административни актове. Пак по силата на закона е допусната и възможността да оправомощават длъжностни лица за изпълнението на конкретни техни правомощия. С оглед изложеното следва да се приеме, че директорите на басейновите дирекции попадат в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. и техните правоотношения могат да се прекратяват по реда на чл.19 а, ал.2 от същия закон. По касационните основания В касационната жалбата са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност ,като оплакванията изцяло са за неприложимост на правната норма на чл.19 а,ал.2 от ЗАдм. Навежда се и оплакване , че посочената правна норма, във връзка с чл.19, ал.4, т.4 от посочения закон следва да се тълкува стеснително. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. М.. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. Ответникът по касация Б. д. З. р. - Б., в депозирания отговор по смисъла на чл.287 ГПК оспорва основателността на касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевираните касационни доводи са неоснователни. Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно, обосновавайки изводите си с разпоредбите на чл.19, ал.2 от Закона за администрацията, във връзка чл.чл.152-154 от Закона за водите. Прието е, че по отношение на ищеца е приложима разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗАдм., тъй като той е изпълнителен директор на държавна институция. С оглед отговора на поставения въпрос, който изчерпва и наведените в касационната жалба оплаквания, законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод за неоснователност на предявените искове. По същите съображения неоснователни се явяват и наведените в касационната жалба оплаквания. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1089/12.03.2014 г. по гр.д.№ 87/2014 г. по описа на Благоевградски окръжен съд. ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН – [ЕГН],жив.гр.Б., [улица] да заплати на Б. д. З. р. - Б., сумата 350/триста и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: