Р Е Ш Е Н И Е № 455 София, 22 ноември 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тринадесети октомври …........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ НОХД № .. 2175 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Е. Й.. Атакува се протоколно определение № 50 от 12.05.11 год., постановено по НОХД № 103/11 год. по описа на РС – гр.Генерал Тошево, с което на осн. чл. 384, вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено постигнатото между прокуратурата, осъдения и неговия защитник споразумение относно повдигнатото на Й. обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се възобновяване на делото, отмяна на съдебния акт и оправдаването му на осн. чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 9, ал. 2 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Допълва се с искане да се намали наказанието. Прокурорът счита искането за неоснователно и пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените основание и доводи, становището на страните и постановения съдебен акт, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството пред районния съд е протекло по реда на чл. 384 НПК. След възстановяване на причинените имуществени вреди страните са предложили на съда споразумение, с което Й. се признава за виновен в това, че на 25/26.05.10 год. в [населено място], общ. Г. Т., обл. Добрич, в условията на опасен рецидив, чрез използването на лек таксиметров автомобил, отнел чужди движими вещи на обща стойност 53.70 лв. от владението на К. М., без неговото съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, вр. чл. 29 НК. Споразумели са се, че извършителят ще изтърпи една година лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, предварителното задържане и разноските по делото. Съдът, спазвайки условията и реда по гл. ХХІХ НПК, е одобрил предложеното му споразумение. Не е нарушил процесуалния закон. Правилно е преценил, че направеното признание на фактите по обвинителния акт, се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, което се констатира и от настоящата инстанция. Тези доказателства са достатъчни за ангажиране на наказателната отговорност на Й. по посочения състав на НК. Ето защо не е допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото от районния съд. Не е нарушен и материалният закон. В действителност в предложеното на съда споразумение не е посочено по коя хипотеза на чл. 29, ал. 1 НК и на базата на кое/кои осъждания е реализирано квалифициращото обстоятелство – опасен рецидив, но видно от свидетелството за съдимост на Й., престъплението е извършено при условията на опасен рецидив и по двете. В действителност равностойността на предмета на престъплението е ниска, но с оглед богатото съдебно минало на Й. и високите ръст и динамика на домашните кражби от селски жилища, деянието не е малозначително, поради което да е обществено неопасно, и неговата обществена опасност не е явно незначителна. На последно място наказанието по одобреното споразумение е законосъобразно. Като постигнато при съвпадаща вола на страните по делото, същото не може да бъде преразгледано в рамките на основанието „явна несправедливост” в настоящото производство пред ВКС, тъй като би се нарушил принципът на свободното споразумение между прокуратурата, подсъдимия и неговата защита. Възобновяването на делото на това основание би довело до резултат, новото разглеждане на същото да се развие по общите правила, но тогава подсъдимият не би могъл да се възползва от реда за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК и без да се налице изключителни или многобройни отговорността обстоятелства. Обратното би означавало да се игнорира волята на законодателя за извършено престъпление да се наложи наказание под предвидения в закона минимум, в резултат на постигнатото съгласие по фактите, водещо до бързо и икономично разглеждане на делото. Би се влязло в нескончаема спирала на искания за възобновявания на делата от която и да е от страните, само на базата на явна несправедливост на наложеното наказание, въпреки постигнатото между тях съгласие. При тези съображения искането е неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Р. Й. за възобновяване на НОХД № 103/11 год. по описа на РС – гр.Генерал Тошево. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: