Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр. София, 22.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1392 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ГАЛЕН ФАРМА” ООД, представлявано от адв. Н. Б., против решение № 260033 от 08.02.2021г. по в.гр.д. № 852/2020г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което са потвърдени решение № 923 от 26.06.2019г. по гр.д. № 3421/2018г. на РС – Пазарджик, с което касаторът е осъден да заплати на А. Е. П. сумата 10 690,38 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по договор за възлагане на управление от 20.02.1999г. за 125 работни дни за периода от 2012г. до 2017г., както и сумата 746,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.12.2017г. до 20.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и решение от 20.07.2002г. по същото дело, с което касаторът е осъден да заплати на А. Е. П. сумата 5972,96 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и 415,05 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 13.12.2017г. 0 20.08.2018г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като е формулирал процесуалноправни въпроси.
Ответникът А. Е. П. оспорва касационната жалба, като излага съображения за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но e насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства.
В настоящия случай въззивното решение е постановено по искове за заплащане на суми по сключен между страните договор за възлагане на управление, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 663,34 лева и лихва за забава на същото в размер на 1161,90 лева. Съгласно трайната практика на ВКС спор за вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие, обуславя търговски характер на делото. Определящи за това са търговското качество на ответника по исковете и целта на договора. В този смисъл са определение № 361 от 28.11.2014г. по т.д. № 3470/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 141 от 14.03.2016г. по ч.т.д. № 201/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 91 от 19.02.2018г. по ч.т.д. № 275/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и цитираната в него практика, определение № 60180 от 27.08.2021г. по т.д. № 1885/2021г. на ВКС, ТК, I т.о.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Съгласно посочената разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С оглед цената на исковете, съобразно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол. Даденото във въззивното решение указание за неговата обжалваемост не може до обуслови допустимост на касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „ГАЛЕН ФАРМА” ООД, представлявано от адв. Н. Б., касационна жалба против решение № 260033 от 08.02.2021г. по в.гр.д. № 852/2020г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „ГАЛЕН ФАРМА” ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на А. Е. П. сумата 800 лева /осемстотин лева/ - разноски за касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: