Р Е Ш Е Н И Е
№ 477
София, 13 декември 2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
БОНКА ЯНКОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 139/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите К. Н. Н., В. Т. С. и Д. С. Д. срещу въззивна присъда № 6 от 09.06.2022г., постановена по в.н.о.х.д. № 107/22г. по описа на Апелативен съд – Варна, трети състав, както следва:
- жалба от адв. Е. Н., служебен защитник на подсъдимия К. Н., с която се релевират трите касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Искането за отмяна на обжалваното решение е мотивирано с допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, във връзка с липсата на съдебен акт на Апелативен съд – Варна за назначаване на адв. Н. за служебен защитник на подсъдимия, с която е нарушил както правото на защита на подсъдимия, така и неговите права като служебен защитник, доколкото е приел, че е упълномощен такъв.
В постъпилото допълнение към касационна жалба, депозирано от адв. Е. Н., се развиват доводи за други допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Аргументите на защитника са свързани с несъответствие на постановената въззивна присъда със задължителните законови реквизити, които следва да съдържа – чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Като съществено нарушение на правото на защита се сочи обстоятелството, че въззивният съд не е изпратил препис от определението си, с което е допуснал повторен разпит на свидетелите Б. Х. и Л. Ц., а страните са разбрали за него едва в съдебно заседание. За нарушение на чл. 13 и 14 от НПК се сочи заличаването на посочените свидетели, без да бъдат изяснени обстоятелствата, които съдът служебно е приел за неизяснени.
- жалба от защитника на подс. В. С., адв. Р. Р. – със заявени основания за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, доводи за допуснати нарушения процесуалния закон и искане за оправдаване на подсъдимия или алтернативно за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Жалбата съдържа оплаквания, които частично се припокриват с тези, изложени в допълнението към касационната жалба на адв. Н.. Като процесуално нарушение – нарушаване на правото на защита, се сочи неизпращането на преписи от две определения на съда – с първото е изискана справка от /банка/ – офис [населено място], а с второто е назначен повторен разпит на свидетелите Х. и Ц.. Възразява се и срещу заличаването на свидетелите, без изясняване на фактическата обстановка, която съдът сам е приел за неизяснена. Бланкетно се заявява и нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК.
В депозираното от адв. Р. допълнение съществените процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК са мотивирани със значително сходство, а на места пълно съвпадение, на съдържанието на мотивите на въззивната присъда с обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи се, че осъдителната присъда се базира на факти, които въззивният съд сам приема за неизяснени. Възразява се, че неявяването на свидетеля Б. Х. е можело лесно да бъде преодоляно от съда. В тази насока се релевира нарушение на чл. 18 от НПК.Твърди се липса на мотиви, доколкото, според касатора, от съдържанието на акта не става ясно кои точно показания на свидетеля Х. се приемат за по-достоверни, тези, дадени на досъдебното производство, или депозираните в съдебната фаза на процеса. Възразява се, че не е отбелязано от съда защо неглижира данните, изводими от показанията на свидетелките Д. Д. и Д. Г.. Оспорва се несъпоставянето от страна на съда на показанията на свидетелката Р. М. с тези на Б. Х.. Изразява се несъгласие с оценката на съда на показанията на свидетелките Д., Г., К. и Ж..
- жалба от адв. Д. М., защитник на подс. Д. Д., с доводи в подкрепа на всички касационни основания и искане за оправдаване на подсъдимия или за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила са сходни с тези, които се правят от другите двама защитници в техните касационни жалби. Твърди се нарушение на закона, като неправилното му приложение се свързва с липсата на категорични доказателства, обосноваващи вината на извършителя на деянието. Явната несправедливост на наложеното наказание, според касатора, се изразява в еднаквото наказание, което е наложено на тримата подсъдими, доколкото подс. Д., се различава от другите двама с чистото си съдебно минало. Възразява се и срещу неприлагането на чл. 66 от НК по отношение на него.
В депозираното чрез адв. М. допълнение към касационна жалба основните допълнителни аргументи се отнасят до допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствения материал, като същите са илюстрирани с подробни конкретни примери. Другите възражения, свързани с основанието за проверка по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, се отнасят до съдържанието на постановения въззивен акт. Нарушението на материалния закон е мотивирано като следствие на незаконосъобразната доказателствена дейност на съда и оттам с липса на доказателствена основа за установяване авторството на деянието и вината на дееца. Възразява се и за липса на диференциация на отговорността на подс. Д., с оглед наличните установени по делото смекчаващи вината обстоятелства.
В допълнението към касационната жалба, депозирано лично от подс. Д. Д., са изложени аргументи в подкрепа на трите заявени касационни основания. Обобщено доводите се свеждат до: недоказаност на авторството и вината на подсъдимия; незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, дори липса на такова; нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК при изготвянето на мотивите; противоречивост на показанията на пострадалия Б. Х., както и неподкрепеност на същите от останалия допустим доказателствен материал; отхвърлянето на показанията на свидетелките К. и Ж. и игнориране на писмените доказателства, които ги подкрепят; явна несправедливост на наказанието, поради липса на адекватна преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и липса на разяснения защо в конкретния случай не е приложен институтът на чл. 66 от НК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата оспорва касационните жалби, като намира, че липсват нарушения при постановяване на въззивната присъда. Твърди, че събраният доказателствен материал е достатъчен, за да се докаже деянието и че то е извършено от подсъдимите. Счита, че не е налице и явна несправедливост на наложените наказания, тъй като същите са съобразени с установените по делото обстоятелства и с целите, визирани в чл. 36 от НК. Моли за оставяне в сила на въззивната присъда.
Адвокат Н. – служебен защитник на подсъдимия К. Н., поддържа изцяло касационната си жалба и депозираното към нея допълнение по изложените в тях аргументи. Пледира за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият Н. се присъединява към казаното от неговия служебен защитник.
Адвокат Р. – защитник на подсъдимия В. С., заявява, че поддържа подадените касационна жалба и допълнение към нея и подробно изложените в тях съображения. Моли за връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият С. изразява съгласие със становището на защитника си и отрича съпричастност към инкриминираното деяние.
Адвокат Й., упълномощен пред ВКС защитник на подс. Д. Д., се солидаризира изцяло с аргументите в депозираната от адв. М. касационна жалба. Пледира за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна, за да бъдат отстранени множеството допуснати процесуални нарушения.
Подсъдимият Д. се присъединява към заявеното от неговия защитник.
Тримата подсъдими в последна дума молят да бъдат оправдани.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 5 от 07.02.2022г., постановена по н.о.х.д. № 187/21г. по описа на Окръжен съд – Търговище, подсъдимите В. Т. С., Д. С. Д. и К. Н. Н. са били признати за невиновни и оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 във вр. с чл. 213а, ал.2, т.4 във вр. с чл. 214, ал.1 от НК.
Производството пред въззивната инстанция е било образувано по протест от Окръжна прокуратура – Търговище.
С присъда № 6 от 09.06.2022г., постановена по в.н.о.х.д. № 107/22г. по описа на Апелативен съд – Варна, трети състав, подсъдимите В. Т. С., Д. С. Д. и К. Н. Н. са били признати за виновни в това, че на 14.05.2015г. за времето от 7.00 ч. до 9.30 ч. в [населено място], като съизвършители помежду си, с цел да набавят за Д. С. Д. имотна облага, принудили Б. Г. Х., чрез сила да извърши нещо противно на волята му - да изтегли сумата от 496 (четиристотин деветдесет и шест) лева от собствената си банкова сметка, открита в /банка/, и да ги предаде на Д. С. Д. и с това му причинили имотна вреда, като деянието е извършено от две и повече лица, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.1 във вр. чл. 213а, ал.2, т.4, вр. чл. 214, ал.1 от НК и чл.54 от НК на всеки един от тях са наложени наказания лишаване от свобода за срок от по три години, което да изтърпят при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер от по 4000 /четири хиляди/ лева.
Всички касационни жалби са допустими и по същество частично основателни.
На първо място, следва да бъдат обсъдени твърденията на всички касатори за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна, ще изключат необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК.
Необходимо е да се отбележи, че доводът за липса на мотиви и нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК при постановяване на атакуваната присъда, е неоснователен. Съдържанието на въззивния съдебен акт е съответно на изискуемите реквизити, регламентирани в процесуалния закон. Посочени са установените обстоятелства и доказателствата, на които се основават, както и правните съображения за взетото решение. С оглед на това, не може да се приеме, че е налице порокът липса на мотиви.
Неоснователно е и оплакването на адв. Е. Н. за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с липсата на съдебен акт на Апелативен съд – Варна за назначаването му за служебен защитник на подсъдимия и отразяването в протокола от съдебното заседание, че е упълномощен отпреди. Независимо от неправилното отбелязване в протокола, не е спорно, че адв. Н. е участвал във въззивното производство в качеството му на служебен защитник на подс.К. Н.. От една страна за адв. Н. е съществувала възможността да възрази в съдебното заседание или да поиска поправка на протокола по реда на чл. 312 от НПК относно невярното записване, че е „упълномощен“, което той не е сторил. От друга страна допуснатата неточност не е довела до ограничаване или нарушаване правата му на защитник в процеса. В НПК и по -точно в Глава десета „Правна помощ“ са предвидени правила във връзка с оказването на правна помощ в наказателния процес, сред които са тези касаещи защитника, приложими досежно всички лица, които могат да бъдат защитници, а не само по отношение на упълномощените адвокати. Относно процесуалното положение, правата и задълженията на защитника в процеса, НПК не прави разграничение между защитник адвокат - служебно назначен и упълномощен. Съгласно разпоредбата на чл.93 от НПК пълномощното за упълномощаване на защитник важи за цялото наказателно производство, освен ако не е уговорено друго. Същото важи и за правомощията на служебния защитник по осъществяване на защитата във всички инстанции. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е назначил адв.Н. за служебен защитник с нарочен акт. Същият е бил надлежно конституиран в хода на първоинстанционното производство, след като подсъдимият е приел този адвокат да го защитава. За подсъдимия е предвидена правна възможност за отказ от защитник и замяна на защитник, а за защитника за отказ от приета защита. Горното налага извод, че както правото на защита на подсъдимия Н., така и правата на защитника му - адв.Н. не са били нарушени.
След систематизиране и обобщение на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения /ведно с подкрепящата ги аргументация/, наведени в жалбите на подсъдимите/доколкото са налице и повтарящи се, еднопосочни оплаквания и аргументи/, настоящата инстанция намира, че на следващо място следва да се разгледат общо тези, относими към събирането, проверката и оценката на доказателствените материали и процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.
Що се касае до оплакването на касаторите, че съдът порочно е формирал вътрешното си убеждение и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, след като е приел, че за изясняването на някои обстоятелства по делото е необходим повторен разпит на свидетелите Х. и Ц., но впоследствие ги е заличил, без да положи усилия за установяването им, следва да се отбележи, че същото е неоснователно. С тези си действия въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, макар по този начин да е създал известна неяснота относно волята си. Няма пречка съдът да заличи допуснати до разпит свидетели, когато констатира, че наличните по делото данни са достатъчни, за изясняването на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване и не се налага събирането на нови. В атакуваната присъда обаче, същественият порок е този, свързан с оценката на вече приобщените по делото доказателствени материали, който е довел и до незаконосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съда.
Няма как да бъде определено като съществено процесуално нарушение и това, че Апелативен съд – Варна не е уведомил страните за определенията, с които е допуснал събирането на доказателства, и те са узнали за неговата воля едва в открито съдебно заседание. Съдът разполага с дискрецията по силата на служебното начало да събира доказателства, които счита, че ще спомогнат разкриването на обективната истина по делото. Освен това, допуснатите до повторен разпит свидетели са били заличени, а по делото са приобщени само справки от /банка/. В случай, че защитата беше възразила, че има необходимост от допълнително време за запознаване с новите материали и беше направила искане да ѝ бъде предоставена възможност за организиране на позицията си за тях, а съдът беше отказал да го уважи, то тогава щеше да е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване правото на защита на подсъдимите лица. В съдебното заседание по делото такова възражение не е направено, а напротив – изразено е съгласие за приемане на изисканите от съда документи.
Основателни са, както бе споменато по-горе, оплакванията на касаторите обаче за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила в дейността му по оценка на доказателствената съвкупност.
Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.
В конкретния случай, не е спазено изискването на процесуалния закон, визирано в чл. 14, ал .1 от НПК, а именно съдебният акт да е постановен по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Основно фактическите си констатации въззивният съд е изградил на базата на показанията на свидетеля Б. Х., които на различните фази на процеса са вътрешно противоречиви и непоследователни. Също така показанията на свидетеля противоречат на обясненията на тримата подсъдими, на показанията на свидетелите Д. Д., Д. Г., Р. М., С. Д., С. К. и С. Ж.. Това е изисквало много внимателен и детайлен анализ на този доказателствен източник, какъвто не е направен в съдебния акт на апелативната инстанция, независимо от обема на изложението. Съдът е дал вяра на свидетелските показания на Х., като ги е обсъдил само по отношение на фактите, които са безспорни по делото(не всички са пряко правно релевантни), но е неглижирал тези, досежно които са налице противоречия, като най-общо ги е приел за несъществени.
Противно на направената от въззивния съд констатация, противоречията в показанията на Б. Х. се отнасят и до съществени обстоятелства от значение за съставомерността на деянието. Свидетелят си противоречи относно упражнената по отношение на него принуда, изразяваща се в заключването му в гаражното помещение в жилищната сграда на [улица], доколкото в показанията си пред първоинстанционния съд Х. заявява, че е можел да отключи гаражната врата, знаел е как се отключва вратата, но не е искал да го направи. Заявил е още, че му е било смешно, че трима души се опитват да го хванат. Принудата е съставомерен признак на престъплението изнудване, тъй като извършването на имуществено разпореждане в чужда полза, само по себе си, не е забранено от наказателния закон.Тези противоречия са съществени и не са били предмет на обсъждане от контролирания съд.
Също така следва да се отбележи, че при постановяване на осъдителната присъда са използвани показанията, дадени от пострадалия свидетел на досъдебното производство, което става ясно от приетата от апелативния съд фактическа обстановка. Това е сторено, въпреки че в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, същият е заявил, че по отношение на констатираните противоречия в неговите показания, поддържа изложеното пред ОС – Търговище. Апелативният съд единствено е обсъдил процесуалната проблематика относно надлежното приобщаване на показанията от досъдебното производство, а по същество не е изложил убедителни мотиви, защо ги кредитира. Противоречията касаят изясняване на съществени въпроси по делото, имаща значение за изводите на съда по фактите и правото, а не са незначителни в каквато насока са мотивите на съда.
По-нататък, показанията на свидетелката Л. Циркова са оценени от въззивния съд в разрез с действителното им съдържание, тъй като от същите не се установява категорично дали именно пострадалият и подсъдимият В. С. са лицата, за които се отнасят. В този смисъл, изводът за подкрепа на показанията на свидетеля Х. от тези на свидетелката Ц. противоречи на правилата на формалната логика.
Неправилно въззивният съд е приел, че за достоверността на показанията на свидетеля Х. следва да се съди по депозираната от него на 08.03.2016г. жалба до РП Търговище/л.63,64, т.1 от ДП и обяснение от 01.06.2015г. л.85, т.1 от ДП/, както и останалите жалби, с които е сезирал полицейските органи за отправените към него заплахи и психически тормоз. Тази жалби съдът счита, че представляват частни писмени документи, в които са отразени обстоятелства от значение за делото, че тези документи са свидетелстващи, защото чрез тях се установяват определени факти от действителността. Приема посочените документи за годно доказателствено средство, защото са приобщени към материалите по делото по предвидения в НПК ред – изискани са от съответният орган по разследването. Съдът счита, че жалбите имат съществено значение в сравнение с обикновените частни документи, доколкото поставят началото на съответната полицейска проверка и действия на органите, призвани да следят за законността.
Тези разсъждения на въззивния съд, противоречат на закона, правната теория и съдебната практика. Както Върховният касационен съд вече е имал повод да отбележи, нито в доктрината, нито в съдебната практика, жалбата до полицейските органи, в която се съобщава за извършено престъпление, не се приема за писмено доказателствено средство, най-малкото за това, че същата не е изготвена по предвидения в НПК ред и форма. Значението на жалбата е да предизвика проверка от компетентните органи на твърденията, залегнали в нея. Тя би могла да послужи за законен повод за образуване на досъдебно производство, при наличието и на достатъчно данни за извършено престъпление. Ако жалбата се приеме за доказателствено средство, то тя би изключила необходимостта от разпит на подателя й в качеството на свидетел в рамките на досъдебното производство, тъй като би била достатъчна за приемане на достоверност на съдържащите се в нея фактически твърдения, нещо което е абсолютно недопустимо. Освен това напълно неясна остава тезата на апелативния съд за „същественото значение“ на тези жалба в сравнение с т.н. от него „обикновени“ частни документи. Подобна квалификация на частните документи не съществува. /Решение № 203 от 01.06.2023г. по н.д. № 178/2023г. на ВКС, трето н.о./
Единствените други доказателствени материали, налични по делото, които подкрепят показанията на свидетеля Б. Х. относно упражнената спрямо него принуда, са показанията на полицейските служители, в частта, с която възпроизвеждат снети от него и от подсъдимите Н. и С. обяснения, но тези показания е недопустимо да бъдат използвани, поради забраната за замяна на първичните доказателства с производни такива, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, за разлика от въззивния. Изключение от това правило би могло да има единствено при погиване на първичните доказателства, при невъзможност за събирането им от техния първоизточник, както и за проверка на събрани доказателства. В конкретния случай в своите обяснения подсъдимите не са направили признания, те отричат да са извършители на деянието и е процесуално недопустимо самопризнанията като източници на първични доказателства, да бъдат заместени с възпроизвеждащи ги свидетелски показания, тези на полицейските служители. Както доктрината, така и практиката на ВКС и на ЕСПЧ относно доказателственото значение на производните доказателства, е трайна и в насока на горното.
Макар Апелативен съд – Варна да не е игнорирал напълно показанията на свидетелките С. К. и С. Ж., той до голяма степен е подценил тяхното значение, като е дал безусловна вяра на показанията на пострадалия Х.. По същество, в показанията на тези две свидетелки се съдържат оправдателни доказателства, подкрепящи обясненията на подсъдимите, а последните имат двояк характер, както на средство на защита, така и на доказателствено средство.
Също така, следва да се посочи, че контролираният съд е игнорирал показанията на свидетелките Д. Д. и Д. Г., доколкото само е споменал същите, но не ги е обсъдил в тяхната взаимовръзка с останалия доказателствен материал и не ги е оценил по никакъв начин.
Обобщено актът, предмет на касационна проверка е постановен в нарушение на принципните правила, залегнали в чл. 13, 14 и 107, ал. 3 и 5 от НПК.
Изложеното налага извод, че решаващият съд е допуснал процесуални нарушения, които обуславят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Ето защо, атакуваната въззивна присъда, следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с дейността по проверка и оценка на доказателствената съвкупност.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 6 от 09.06.2022г., постановена по в.н.о.х.д. № 107/22г. по описа на Апелативен съд – Варна, трети състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |