1 Р Е Ш Е Н И Е № 222 Гр.София, 27.03.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 505/2017 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 2267/30.11.2016 г. по в.гр.д.№ 385/2016 г. на Софийския АС, с което е потвърдено решение от 3 юли 2015 г. по гр.д.№ 135211/2014 г. на СГС, І ГО, 10 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора [фирма], предявен в обективно съединение срещу А. А. Н. за заплащане на сумите 29301,59 лв., 16765,92 лв. 2249,53 лв., 2173,62 лв. и 476,91 лв., представляващи съответно заети суми по договори за заем от 1.10.2008 г., от 18.9.2009 г. и от 8 юни 2010 г., от 10 ноември 2010 г. и от 30.12.2010 г., на основание чл. 240 ал.1 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете в предявения размер. В срока за отговор на жалбата ответникът по касация А. А. Н. не е взел становище по нея. С определение № 515/8 август 2017 г., постановено по реда чл. 288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства“. В проведеното на 21 ноември 2017 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество-касатор изразява становище че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а обективно съединените искове – уважени в предявения размер по подробно изложени съображения в писмени бележки. Процесуалният представител на ответника поддържа, че решението на Софийския апелативен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмени бележки. Настоящият съдебен състав след проверка на данните по делото, доводите на страните и заявените касационни основания, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при подписването на процесните договори за заем пълномощникът на заемателя Т. Ц. Т. не е имал представителна власт, поради което същите не са произвели действие за ответника А. Н.. Прието е, че от текста на представеното и неоспорено в първоинстанционното производство пълномощно от 28 март 2006 г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя не може да се направи извод за упълномощаване на Т. Ц. Т. да сключва договори за парични заеми от името на ответника А. Н., а от съдържанието на писмените договори за заем не се установява връзка на поетите задължения за предоставяне на заеми за финансиране на строителството на жилищна сграда в [населено място], в УПИ ХХІV- в кв.5 по плана на вилната зона на Б. на [улица]. Съдът е заключил,че пълномощникът на ответната страна е действал без представителна власт при сключване на петте договора, поради което същите са нищожни. В мотивите му, както и в мотивите на СГС, към които въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК, не е обсъдено твърдението на ответника, че процесните договори са сключени съзнателно в негова вреда, заявено писмено с молба до СГС № 60319/12 май 2015 г., както и признанието, че сумите са получени от него и не са върнати на ищеца. В съобразителната част на въззивното решение е прието, че процесните суми по петте договора за заем са получени от пълномощника Т. в брой и между страните не е възникнала облигационна връзка. Ответникът не е потвърдил предприетите от негово име без представителна власт действия на мнимия пълномощник. По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните е формирана практика на ВКС, според която за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, обективирана в ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1от 4 януари 2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК и в множество решения на ВКС по чл.290 ГПК – Р.. № 212/1 февруари 2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 17/23.07.2014 г. по т.д.№ 811/2012 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 111/3 ноември 2015 г. по т.д.№ 1544/2014 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 136/6.11.2015 г. по т.д.№ 2483/2014 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 180/11.01.2016 г. по т.д.№ 1618/2014 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. № 94/13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на Второ т.о. на ВКС, Р.. №161/4.10.2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на Второ т.о. на ВКС и др., съдържащи положителен отговор на така изведения от касатора правен въпрос. По втория въпрос – длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност – е формирана задължителна за него съдебна практика, която се споделя изцяло от настоящия касационен състав – Р.. № 222/6 април 2017 г. по т.д.№ 425/2015 г. на ВКС, Второ т.о., Р.. № 134/30.12.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на ВКС, Второ т.о., Р.. № 212/1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др., съгласно които въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. Цитираната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, се възприема от настоящия съдебен състав. По съществото на касационната жалба Основателно е оплакването на касатора за неправилен извод на въззивния съд относно сключване на процесните договори за заем при липса на представителна власт. Софийският апелативен съд не е обсъдил събраните от двете инстанции доказателства в тяхната взаимна връзка и доводите на страните, относими към правния спор, не е подложил на самостоятелна преценка събрания пред него и пред първоинстанционния съд фактически и доказателствен материал и в резултат на допуснати процесуални нарушения е повторил необоснования извод на Софийския градски съд за липса на представителна власт на пълномощника на ответника за сключване на договори за заем, като не е съобразил признанията на ответната страна за сключването на процесните договори, за постъпването на сумите по тях в патримониума на ответника, за връзката им с договора за строителство от 12 април 2006 г. и анекс № 1 към него от 15.10.2008 г., съдържащи се в отговора на исковата молба и в писменото становище на процесуални представител на ответника А. Н. до СГС с вх. № 60319/12 май 2015 г. В обжалваното и в потвърденото с него решение не са обсъждани своевременно заявените възражения на ответника за сключване на процесните договори, както и на договора между страните за строителство на жилищна сграда в Б. в нарушение на забраната на чл.38 ЗЗД и евентуално във вреда на представлявания ответник по смисъла на чл.40 ЗЗД. Съдилищата не са събрали своевременно посочени относими към релевираните от ответника възражения за недействителност на договорите доказателства, описани в пункт ІІ от отговора на исковата молба /доказателствените искания са оставени без уважение като неотносими към предмета на спора с протоколно определени на СГС от 13 май 2015 г./. Въззивният съд не е обсъдил представените пред него писмени доказателства, както и приети от първоинстанционния съд, но необсъдени такива – удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 593/10 юни 2009 г., споразумението за сътрудничество, съвместна работа и лоялност, справка за изразходвани средства за построяване на процесната сграда в Б. от 23 януари 2009 г,. нотариална покана до ответника и отговор на същата, протоколи от общи събрания на ищцовото дружество и др. Предвид изложеното и с оглед отговора на поставения от касатора процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав приема, че допуснатите от въззивния съд нарушения са съществени, тъй като в резултат на същите делото е останало неизяснено от фактическа страна и ответникът е лишен от възможност да докаже защитните си тези. Нарушаването на съдопроизводствените правила по допускане и обсъждане на доказателства е довело до формиране на необосновани изводи в обжалваното решение за липса на представителна власт на лицето Т. Ц. Т. и за нищожност на сключените чрез него договори за паричен заем. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 ГПК решението на САС следва да бъде отменено като неправилно. Предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на относими към доводите на ответника за недействителност на договорите доказателства и необходимостта от преценка на необсъдените ангажирани от двете страни доказателства далото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който трябва да се произнесе и по отговорността за разноските в настоящото производство. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл.293 ал.3 ГПК във вр.чл.293 ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 2267/ 29 ноември 2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, постановено по в.гр.д.№ 385/2016 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на САС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: