Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 68   гр. София, 13 юли 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари.......... две хиляди и десета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова..............……………………………………в присъствието на прокурора И. Чобанова................…………..………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………………….....……наказателно дело № 515 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. А. Д. против въззивно решение № 277/10.07.2009 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 241/2009 г. с което е била изменена присъда (от 01.10.2007 г.) на Софийски градски съд, НК, 9-ти състав по НОХД № 2485/2003 г. в частта относно наказанието, което е било намалено, а в останалата част същата е била потвърдена. В касационната жалба на подсъдимия и допълнение към нея, представено в срока по чл. 351 ал. 3 от НПК, се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Акцент е поставен върху наличието на допуснати съществени процесуалните нарушения, аргументирани с липса на мотиви на въззивната инстанция съобразно изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК и основаване на осъдителните заключения върху недопустими предположения в нарушение на презумпцията за виновност при игнориране на правилата по чл. 13 ал. 1, чл. 14, чл. 16,чл. 107 ал. 5 и чл. 303 от НПК, което е довело до съществено ограничаване на правото на защита. Твърди се, че въззивните мотиви възпроизвеждат почти дословно предходното решение на САС, вкл. в частта, касаеща съдържанието и интерпретацията на показанията на св. В, послужили за изграждане на извода, че към момента на деянието подсъдимият се е намирал в района на местопроизшествието, без да се съобрази, че по този повод ВКС е констатирал процесуални нарушения и е върна делото за ново разглеждане за отстраняването им, което не е било направено. Извън това, въззивният съд е пропуснал да отговори и на допълнително направени от защитата конкретни възражения при новото разглеждане, имащи значение за правилното изграждане на изводите за авторството на деянието, основани върху комплекс от косвени доказателства, всяко от което е било несигурно и оборимо. Възразява се и срещу липсата на обсъждане на показанията на св. Н, разпитани при предходното въззивно разглеждане, касаещо алиби на подсъдимия за времето на извършване на престъплението, по повод чиято оценка ВКС също е изразил становище. Основната претенция е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. В с. з. пред ВКС защитникът на подсъдимия – адв. В, поддържа изложените оплаквания и направени искания. Прокурорът от ВКП, както и частния обвинител и граждански ищец В. П. (лично и като законен представител на малолетните К. и С. П. ) изразяват становище за неоснователност на жалбата. В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 01.10.2007 г., постановена по НОХД № 2485/2003 г., Софийски градски съд, НО – 9а състав, е признал подсъдимия А. А. Д. за виновен в това, че на 09.07.2002 г., в гр. С., умишлено е умъртвил Г. С. П. , поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 15 години лишаване от свобода, като е оправдал същия по обвинението по чл. 116 ал. 1, т. 9 от НК да е извършил деянието предумишлено. Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданските ищци В. П. , съпруга на пострадалия, както и на К. П. и С. П. , негови деца, обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2002 г., като е отхвърлил претенциите за разликата над посочените уважени размери. В тежест на подсъдимия е присъдено да заплати разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била обжалвана единствено от подсъдимия, като с решение № 367/21.07.2008 г. по ВНОХД № 212/2008 г. Софийски апелативен съд, НК – 4 състав, е изменил същата единствено в частта относно наказанието, което е намалил от 15 на 12 години лишаване от свобода, а в останалата част я е потвърдил. Въз основа на касационна жалба на подсъдимия, пред ВКС е било образувано к. д. № 458/2009 г. С решение № 573/30.03.2009 г., ВКС, ІІ н.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на апелативния съд за отстраняване на констатирани по делото съществени процесуални нарушения. С атакуваното понастоящем въззивно решение Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, намалявайки наказанието на подсъдимия на 10 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим и е потвърдил същата в останалата й част.   Доводите за наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК са основателни.   В допълнението към касационната жалба оплакването за липса на мотиви е аргументирано на две основания – препис на мотивите на предишното въззивно решение, отменено от ВКС, в каквато връзка е изготвено приложение и липса на отговор на доводите на защитата, направени при новото разглеждане, включително по въпроси, за които ВКС е взел отношение. ВКС действително констатира, че значителна част от въззивните мотиви по ВНОХД № 212/2008 г. са възпроизведени в мотивите на понастоящем атакуваното решение. Само това обаче не е достатъчно, за да се счита, че новият въззивен състав е отразил чуждото, а не свое собствено вътрешно убеждение, което би влязло в противоречие с всички основни начала на наказателния процес. Затова, проверката за наличието на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК следва да бъде проведена не само единствено на основата на съвпаденията между мотивите на двата различни състава на САС, но и с оглед конкретиката на възраженията, които са били поставени на вниманието на въззивния съд и съответните съдебни отговори, вкл. по въпросите, по които ВКС се е произнесъл в отменителното си решение по к. д. № 458/2008 г. Коректно е да се отрази, а и по това защитата не спори, че по един от тези въпроси, касаещ изземването на мирисови следи от местопроизшествието и сравнителен материал от подсъдимия, както и последващото им изследване и проверка с одорологическа експертиза, въззивният съд е провел необходимите процесуални действия, които в крайна сметка са го ориентирали да промени изводите си за тяхната доказателствена стойност и потенциал за формиране на заключение, че подсъдимият е пребивавал на мястото на престъплението. За останалите косвени данни, индициращи, че той е бил там или най-малко в района на произшествието по време на извършване на убийството (разпечатки от проведени мобилните разговори по време и от клетки, обозначаващи конкретни райони в гр. С., сходство на почвени проби, иззети при огледа около трупа с тези от подметките на сандалите на подсъдимия, възможност следата от стъпка до трупа с оглед гипсовата й отливка да е оставена от същите подметки), както и че е произвеждал стрелба с оръжието, оставило 5 бр. от гилзите, намерени при огледа (идентичност на капсулният им състав с изолирана от ацетоновите натривки, иззети от подсъдимия, капсулна микрочастица по чувствителен ДОКСИ метод, регистриран от вещото лице М. ), въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, което по същество е сторил и предходния въззивен състав. Доколкото по-голямата част от аналитичните съображения се основават на експертни констатации и свидетелски показания, то особено различие в мотивите не би могло да се очаква и констатираното сходство и дори идентичност на определени пасажи в решенията на предходния и настоящия въззивен състав, не служат за открояване на процесуално нарушение, което да е съществено с оглед ограничаване процесуалните права на защита на подсъдимия. Това обаче не важи за няколко съществени момента, изводими от доказателствените източници, за които защитата действително е излагала доводи при новото разглеждане на делото от САС, като по две от тях е взел становище и ВКС в отменителното му решение по к. д. № 458/2008 г. В съвкупността от косвени данни, възприети за достатъчно убедителни, за да формират извод, че подсъдимият е автор на убийството, както първата инстанция, така и въззивната (вкл. при предходното разглеждане) са включили освен посочените по-горе и възприятията на св. Д. Кои негови възприятия обаче, са били ценени и от кои доказателствени материали те са били изводими, не е никак ясно от мотивите на САС, отразени към понастоящем атакуваното решение. Всъщност, в тази част мотивите (на л. 64, ВНОХД № 241/2009 г.) напълно възпроизвеждат изложените от предходния въззивен състав (на л. 57, ВНОХД № 212/2008 г.), по повод на които ВКС е констатирал процесуално нарушение, изразило се във въпросната неяснота, като са отчетени за основателни възраженията на защитата за фрапиращи несъотвествия между съобщените от св. В белези на лицето, което е наблюдавал и действителните характеристики от външността на подсъдимия. При новото разглеждане защитата е преповторила тези свои възражения (вж. л. 52, гърба и л. 55 от ВНОХД № 241/2009 г.), но в мотивите си въззивният съд не е взел никакво отношение, като само е възпроизвел казаното от предходния въззивен състав, реализирайки процесуално нарушение, идентично на това, заради което един път вече делото му е върнато за ново разглеждане. Това нарушение е съществено и не може да бъде поправено от ВКС, защото изисква анализ и съпоставка на доказателства, което не се включва в правомощията му. При новото разглеждане и с оглед ефективно поправяне на този процесуален порок е необходимо САС да изясни има ли и кои са белезите от външността на подсъдимия, които съвпадат с тези на лицето, наблюдавано от св. В в района на кариерата в деня на убийството. Крайно необходимо е също да конкретизира от кои доказателствени източници това е изводимо и ако счете за нужно да преразпита св. В, като провери надеждността и обективността на показанията му при ползване на целия предвиден по НПК процесуален интрументариум. Защото, за да приеме, че такова съвпадение е имало въззивната инстанция от една страна се е позовавала на показанията на св. В, дадени в с. з. (вж. л. 64 от ВНОХД № 241/2009 г.), а от друга е отчела за правилен извода на първата инстанция да се довери на св. В с оглед проведеното на досъдебната фаза разпознаване (вж. л. 62 от ВНОХД № 241/2009 г.). При това разпознаване (протокол на л. 102, т. 1 от сл. дело), за което е отчетено, че съдържа само индиции за прилика, а не за категорична идентификация, св. В е заявил, че подсъдимият му прилича по косата – по редкостта и дължината на опашчицата отзад. Това са и основните отличителни характеристики, въз основа на които първоинстаницонният съд е приел, че става въпрос за едно и също лице. Изрично е споменал, че кредитира в тази връзка писмените данни от протокола за разпознаване, но поради отказ на защитата да се четат показанията на св. В от досъдебната фаза не е могъл да констатира дали той в действителност е описвал лице с такава опашчица. Същевременно, прочитът на показанията на св. В от с. з. информира той да е възприел лице на възраст около 40 г., с ръст около 1. 70 см., обут в дънки, с права прошарена коса, с дължина до около ушите, гледано в амфас, без плешивина отпред, а с бретон, достигащ до средата на челото. Очевидно е, при това положение, че няма съвместимост между белезите, по които свидетелят е заявил прилика при разпознаването и съобщените в с. з. (за косата), а и в тази връзка са били ориентирани възраженията на защитата, на които въззивният съд не е отговорил, възпроизвеждайки мотивите на предходния възивен състав, който изобщо не се е позовавал на протокола за разпознаване. Извън проблематиката относно възприятията на св. В, въззивният съд не е обърнал никакво внимание на изложените при новото въззивно разглеждане аргументи на защитата, ориентирани към оспорване убедителността на извода, че по време на прострелването подсъдимият се намирал в района на произшествието, основан върху косвените данни за сходство между почвените проби (от мястото до трупа на пострадалия и от подметките на сандалите, които подсъдимият е носил същия ден) и данни от картографската експертиза. Преследването на висок стандарт на надеждност и убедителност на косвените доказателства, които служат за обосноваване на изводите за виновност, е изисквало съдът грижливо да провери и анализира всички обстоятелства, които защитата ангажира, за да обясни друга възможност за тяхното присъствие. Съвсем накратко и без да навлиза в детайлите по тези възражения, ВКС намира, че макар въззивният съд подробно да аргументирал липсата на вероятност почвените наслоявания по подметките на сандалите (идентични по 15 елемента и различни по 2 с почвената проба от мястото на произшествието) да се свързват със стъпване върху задните гуми на камиона, с който св. И е извършвал превоз на материали от същата кариера „Н”, то е пропуснал да отговори дали това положение не може да бъде обяснено със стъпване в легена на камиона, в който са се съдържали остатъци от тях. За естеството на превозваните в периода до и на 28.06.2002 г. (филц и пясък) са били събирани данни – показанията на св. Ив. М. при няколкото му разпита, представения копия от неговия дневник, като част от тях са били проверявани с допълнителен разпит на вещите лица от ФХЕ (л. 62 от НОХД № 2485/2003 г.). По въпроса относно значението на картографската експертиза (л. 95-100, т. 2 от сл. дело), въззивният съд се е занимал с по-голямата част от възраженията на защитата, които е отхвърлил, приемайки, че в нея се съдържат данни, които установяват с необходимата категоричност подсъдимият да се е намирал в района на престъплението по време на извършването му (тъй като е провеждал разговори от клетки, позиционирани в района на кв. Дружба 2, 3 и станция Лифт). Всъщност, времето на провеждане на разговорите и клетките на мобилния оператор, респ. тяхното позициониране на конкретни адреси в районите, са данни, които са се съдържали в разпечатката на М-тел на л. 21, т. 2 от сл. дело. Проблемът се е свеждал до обхвата/покритието на въпросните клетки към момента на деянието и коментарите в експертизата по този повод, обвързани с изготвени карти, очертаващи разграничителните линии между зоните на покритие на клетъчните антени и локализиране на разговорите на конкретно географско положение, съвпадащо с района на престъплението. По въпроса за липсващите карти, съдържащи такава информация, въззивният съд не е изразил никакво становище, а като се изключат данните за маршрута, които не са били ценени, не става съвсем ясно всъщност кои други данни от картографската експертиза (несъдържащи се в разпечатката на М-тел и справките, изпращани от този оператор) са послужили за формиране на извода, че разговорите на подсъдимия във времето преди и след прострелването са били проведени от клетки, обслужващи и съвпадащи с мястото на престъплението или близък до него район. Тази неяснота следва да бъде отстранена при новото разглеждане на делото, като се направи опит да бъдат намерени липсващите карти, изготвени от експерта картограф (които не са идентични на разпечатките на л. 103 и 104, т. 2 от сл. дело с оглед съдържанието на писмото на следователя на л. 102), както и горният извод да се мотивира с налични по делото и проверими доказателствени материали. Необходимо е още въззивният съд да очертае с максимална точност времето на извършване на престъплението, по който повод също се правят възражения пред настоящата инстанция, като съпостави данните за последния реализиран разговор на пострадалия със св. Д в 10. 16 ч. с продължение 414 секунди и последващото включване на гласовата поща – в 10. 44 ч., които да анализира в съвкупност с данните за времето на провежданите от подсъдимия разговори и от кои клетки, съответно тяхното местоположение, а също и обясненията на същия за това, къде се е намирал. На последно място, в касационната жалба са направени възражения за липса на обсъждане показанията на св. Н, разпитани от предходния въззивен състав, които са съдържали данни за алиби на подсъдимия за времето около 10. 30 ч., което е довело до ограничаване на правото му на защита. Във връзка с тези показания ВКС е изразил становище за неправилни мотиви за отхвърлянето им. При настоящата касационна проверка действително се констатира, че тези показания, коментирани и в предходното решение на ВКС, не са били обсъждани и това е защото изобщо не са били приобщавани към материалите по новото въззивно дело. Вярно е, че разпитите на св. Н са били поискани от защитата и при новото въззивно разглеждане те не са повторени, като по повод техните показания не са излагани защитни доводи. Стандартна практика при връщане на делото за ново разглеждане е обаче въззивният съд да прецени относимостта на събраните от друг състав доказателства и инкорпорира същите по надлежен процесуален начин или най-малкото да се информира дали те продължават да имат значение за провежданата линия на защита. На още по-голямо основание това е важимо за тези, които са били с оправдателно значение и по повод на които ВКС един път е констатирал процесуални проблеми, свързани с тяхното отхвърляне. В тази връзка настоящият съдебен състав намери, че като не е разпитал непосредствено св. Н или не е използвал друг предвиден в НПК начин за приобщаване на показанията им към доказателствените материали, спестявайки си по този начин анализ и съпоставка на изложените от тях данни за алиби с други източници на информация, които да ги подкрепят или опровергават, въззивният съд е ограничил съществено правото на защита на подсъдимия. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК. За пълнота само следва да се посочи, че във връзка с останалите възражения на защитата, касаещи интерпретацията на гласните доказателства за местонахождението на подсъдимия по време на извършване на деянието, следата от стъпка, извън очертаното за почвените проби, капсулната микрочастица и мотива, ВКС не констатира съществени процесуални нарушения, които да обуславят касационна намеса. Доколкото обаче всички те са част от комплекса от косвени доказателства, на чиято основа е било построено обвинението, при новото разглеждане следва да бъдат внимателно изследвани, като в тази връзка се съобразят съответните защитни доводи, които не е излишно да бъдат представени по начина, по който са ситуирани в касационната жалба, за да не се стига до положението да не им бъде надлежно отговорено.   С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивно решение № 277/10.07.2009 г. на Софийски апелативен съд, НК, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 241/2009 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.