Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 21   С  о  ф  и  я, 21 януари 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  19  я н у а р и  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 703/2008 година. Производството е образувано по частна жалба на повереника на частния тъжител Н. М. Н. от Шумен адв. Н. М. от АК-Шумен и има за предмет определение № 154/15.09.2008 г., постановено по ВНЧХД № 28/2008 г. от Окръжен съд-Разград с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. В третоинстанционното производство жалбоподателят лично и чрез повереникът си адв. М. Тихчева от САК поддържа наведените в жалбата му оплаквания и моли същата да бъде уважена. Подсъдимата С. А. Х., обявена за общодържавно издирване, не се явява, като процесуалният й представител, служебният й защитник адв. Н.Н. от САК моли жалбата да бъде оставена без уважение.   Върховният касационен съд провери обжалваното определение съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство пред ВКС е на основание чл.346 т.4 от НПК и касае постановено за първи път от състав на Окръжен съд-Разград по ВНЧХД № 28/2008 г. по описа на съда като въззивна инстанция определение, с което на основание чл.334 т.5 (а не чл.290 ал.1) вр.чл.25 т.2 от НПК се спира производството пред тази инстанция до издирването и изследването на подсъдимата, както и изготвяне на заключение от назначената петчленна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза за установяване психическото й състояние към момента на извършване на инкриминираните деяния и понастоящем, с оглед възможностите й да се защитава и да носи наказателна отговорност за деянията си, ако е автор на противоправни такива и те са извършени от нея виновно. Жалбоподателят, частният тъжител Н. Н. чрез повереника си адв. М. Тихчева възразява срещу законосъобразността и обосноваността на определението и го счита за недопустимо, вкл.”нищожно”, като моли то да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законния срок, за допустима, но по съществото си НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция, след като първоначално постановеното решение № 126/19.07.2007 г. по ВНЧХД № 128/2007 г. е отменено с решение № 71/07.02.2008 г. по н.д. № 755/07 г. на ВКС – І-во н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда (след междинно произнасяне по допустимостта на касационната жалба срещу потвърдено, но на ново - друго основание, определение за прекратяване на производството по НЧХД № 929/05 г. на Районен съд-Разград, което пък е отменено с решение № 147 от 26.11.2007 г. по н.д. № 623/2007 г. на ВКС-І н.о.), основание за което е констатираното съществено нарушение на процесуалните правила поради наличие на основание за отвод на двама съдии от състава на въззивния съд. При новото разглеждане на делото от Окръжен съд-Разград е постановено разпореждане № 28/19.02.2008 г. на съдията-докладчик, отменено впоследствие с определение от 14.04.с.г. на съдебния състав, разглеждащ делото, с което е назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на подсъдимата, конкретизирани са задачите към нея в съответствие с въпросите, които следва да бъдат изяснени в хода на въззивното производство. Това се е наложило поради наличните по делото данни за заболяване на подсъдимата, даващо отражение върху психическото й състояние от значение за ангажиране на наказателната й отговорност, със съответните последици от това. Във връзка с изясняване на тези обстоятелства и по повод други заведени в съдебния район и извън него дела между същите страни повереникът на частния тъжител е подавал неколкократно “молби” и “заявления”, като в това от 10.05.2008 г. изрично е посочил решение № 83/06.03.2008 г. по н.д. № 41/2008 г. на ВКС – ІІІ н.о., в което при отмяната на друго въззивно решение по друго ВНЧХ дело срещу същата подсъдима са дадени указания за назначаване на разширена СППЕ за изясняване на гореописаните обстоятелства. Въз основа на това заявление, с определение № 77/15.05.2008 г. Съдът е изключил от състава на експертизата две от спорните вещи лица и е определил нови, съобразно и указанията на ВКС, на които тъжителят се е позовал. Безспорно е, че за изпълнение на така поставените задачи е необходимо провеждането на изследване на подсъдимата от експертите (за което е претендирал и частният тъжител при предишното разглеждане на настоящето дело пред въззивната инстанция), за да се отговори има ли тя психическо заболяване, какво е то и с какви периоди на влошаване и ремисия протича, а оттам - на съществените въпроси, касаещи възможността да носи наказателна отговорност за деянията, извършени ли са от нея виновно. Обстоятелството, че същата е в неизвестност и е разпоредено обявяването й за общодържавно издирване препятства провеждането на необходимото на експертите изследване, а оттам изясняване на въпроси от кръга на чл.102 от НПК, имащи пряко отношение към съставомерността на деянията й и следващата се наказателна и гражданска отговорност, поради което правилно е постановено спиране на хода на наказателното производство в тази му фаза до нейното издирване, настаняването й за изследване в специализирано здравно заведение и събиране на допуснатото от съда доказателствено средство. Разрешавайки по този начин възникналия процесуален проблем, Съдът не е нарушил процесуални норми и определението му не се явява недопустимо (още по-малко “нищожно”, каквото НПК не познава) и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Още по-малко може да се търси основание за отмяната му в ЕКПЧОС, освен извън процесуални упреци към Съда, а така също и на основата на многократно цитираните по делата, едни и същи, принципни решения на ВКС. От друга страна, няма как да бъдат приобщени и коментирани доказателствените искания в жалбата, която не държи сметка за характера на производството пред ВКС и правомощията му. В жалбата, както и в допълнението към нея (което в по-голямата си част е нейно копие) се повдига въпросът за основание за отвод на съдията-докладчик по делото, като жалбоподателят се позовава на направен по друго дело отвод на въззивен състав, в който и той е участвал. Определението в този смисъл, освен че е постановено няколко месеца след обжалваното, не съдържа съображения относно обстоятелства, които да сочат наличие на основание за отвод на член от състава на съда към момента на постановяване на последното, предмет на настоящето дело. От друга страна, то е такова по хода на делото и търпи промяна при настъпване на нови обстоятелства, без да обвързва постановилия го състав на съда с изводи по съществото на спора по делото. И на това основание жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 154/15.09.2008 г., постановено по ВНЧХД № 28/2008 г. на Окръжен съд – Разград, с което на основание чл.334 т.5 вр.чл.25 т.2 от НПК е спряно производството по делото.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: