О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 421   гр.София, 09.10.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври  две хиляди и девета година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                       КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                                                                                                         изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА гражданско  дело  под № 406/2009 година   Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на И. Н. М. и Л. И. М. и двамата от гр. С. против определение № 6659/16.06.2009 год. по гр.дело № 4862/2009 год. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение от 26.03.2009 год. по гр.дело № 3* по описа за 2008 год. на Софийския районен съд, 49-ти състав и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса, относно формирана сила на пресъдено нещо, по отношение на повдигнатия по настоящето дело спор, както и по въпроса за отсъствие на правен интерес от предявения спор, въпроси, които разрешил в противоречие със съдебната практика на касационния съд, в подкрепа на която цитира касационни актове. Касационният съд счита, че е налице твърдяното от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: за да остави в сила прекратителното определение на първоинстанционния съд, по образуваното исково производство по исковата молба на ищците И, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 28/16.09.1996 год. по гр.дело № 1572/1988 год. на СРС, искът по чл.108 ЗС, с предмет – апартамента в гр. С. № 3 в сградата на бул.”Я” № 9А, ет.1, който е предмет и на настоящия спор, е преклудирано правото на собственост върху него на ответницата П, която сила се разпростира, защото е част от ревандикационния иск, включващ и признаващ правото на собственост. В подкрепа на този правен извод неправилно се е позовал на „задължителните указания” в отменителното определение от 23.01.2009 год. по гр.дело № 2382/2008 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. За недопустимост на образуваното исково производство въззивният съд е изложил и аргументи, основаващи се на отсъствие на правен интерес, предвид липсата на оспорване, извършвано чрез действия, които сериозно засягат правата на владеещия собственик, а единственото твърдение на ищците за издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт № 170/2004 год., с който е призната за собственик въз основа на оспореното от тях завещание, не представлявало действие, накърняващо или оспорващо правата на ищците върху същия апартамент. Разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси са в противоречие с практиката на касационния съд и затова, по отношение на съдебния му акт, следва да се допусне касационно обжалване, защото е налице противоречива практика на касационния съд, относно пределите на силата на пресъдено нещо, касаещи установителния и ревандикационния иск, видно от цитираните решения по гр.дело № 42/2009 год. и по гр.дело № 850/2008 год. и по гр.дело № 284/2004 год. По първото дело касационният съд приема, че влязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС формира сила на пресъдено нещо и по отношение на предявения повторно иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ установителен иск за собственост. Обратно е становището на касационния съд в цитираните му решения по гр.дело № 850/2008 год. и по гр.дело № 284/2004 год. Настоящият състав споделя второто становище, според което не е налице идендитет в спорното право по гр.дело № 1572/1988 год., по което има влязло в сила решение и произнасяне по иска по чл.108 ЗС и настоящия спор, с предмет на иска – чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Разликата в петитума на исковите претенции обосновава и разлика в основанието на исковите претенции, което изключва наличието на тъждественост в обективните предели на силата на пресъдено нещо. Тези съображения налагат извода, че към конкретния случай е неприложима процесуалната разпоредба на чл.224 ГПК/отм./ и неправилно е приета, като основание за прекратяване на делото. В противоречие със съдебната практика са изводите на въззивния съд и относно отсъствие на правен интерес от предявяване на иска за собственост, тъй като издаденият в полза на ответницата констативен акт, бил в охранително производство и не й създавал права върху процесния имот, защото: както нот.акт № 14/2003 год., на който се позовават жалбоподателите и от който черпят права, така и нот.акт № 170/2004 год., на който се позовава ответницата за същия апартамент, са констативни нотариални актове. Исковата молба за собственост, по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявена от ищците М срещу ответницата П е с дата 27.12.2007 год. Два месеца по-късно, на 11.02.2008 год. П. У. е предявила срещу М. иска за нищожност на съдебната спогодба от 08.05.2001 год., въз основа на която е издаден констативния нот.акт № 14/2003 год. за същия апартамент, в полза на М. . В този смисъл са били и възраженията на У. , в първото съдебно заседание, проведено по настоящия спор, на 21.04.2008 год., с което е оспорила правото на собственост на жалбоподателите върху процесния имот, заявявайки своето право на собственост върху същия апартамент, основаващо се на валидно завещание, въз основа на което е издаден констативния нот.акт № 170/2004 год. Тези обстоятелства установяват по категоричен начин наличие на правен интерес от предявяване на иска за собственост, поради което касационният съд счете, че неправилното въззивно определение, с което е прието обратното, следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на И. Н. М. и Л. И. М. против П. Х. Н.. Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯВА определение № 6659/16.06.2009 год. по ч.гр.дело № 4862/2009 год. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на И. Н. М. и Л. И. М. от гр. С. против П. Х. Н. от с.гр.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: