Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София , 25 януари 2012 година. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 3039/2011г. Производството е образувано по искане на осъдения П. Г. за отмяна или ревизия на присъда №30 от 09.03.2011г., постановена по нохд №1147/10г. на Врачански районен съд /РС/ и изменена с въззивно решение от 13.06.2011г., по внохд №219/11г. на Окръжен съд /ОС/-Враца, по предвидения в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, ред. В депозираното искане за възобновяване се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на П. Г. за престъпление по чл.206, ал.3 от НК, при налични пороци в текстовото съдържание на обвинителния акт, и при липса на доказателства за техническата изправност на предоставения за ползване от осъдения предмет на престъплението-силажен комбайн „Е 281” и за последвалото неправомерно разпореждане с него, довели до ограничаване на правото му на защита. Обръща се особено внимание на игнорираните от първостепенния и въззивен съд в очертаната насока свидетелски показания на Д. К.; и на прекомерното доверяване на некомпетентното мнение на вещото лице – К. Х., изготвило неясни според използваните критерии за оценка на процесната вещ и несъобразени със Закона за деноминацията на лева, експертни заключения, предпоставящи правоприлагане на чл.153 от НПК, чрез назначаване на повторна съдебно-техническа и оценителна експертиза. Излагат се фрагментарни съображения и за несъблюдаване на материалния закон, изразяващо се в престъпна несъставомерност на инкриминираните гражданскоправни отношения между П. Г. и ПТК „Христо Ботев.”, с.Б., с поставен акцент на съществуващи задължения на председателя на кооперацията за извършената от осъденото лице, през лятото на 1999г. жътва на пшеница, компенсирал го със силажния комбайн за забавата при изплащане на полагаемото се и недостатъчно по размер възнаграждение за свършената работа. Декларира се и позиция за неправилна квалификация на престъпното деяние по чл.206, ал.3 от НК, базираща се на лимитираната от експертите необоснована стойност на обсебената от П. Г. вещ- предмет на престъпното посегателство. Предлага се ВКС да упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.1 от НПК, като отмени придобилата юридически стабилитет присъда и върне делото за ново разглеждане с посочване на стадия, от който да започне. В съдебно заседание на 17.01.2012г., осъденото лице участва лично и с упълномощен адвокат, който поддържа искането за възобновяване. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на атакувания и влязъл в сила съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 09.03.2011г., по нохд №1147/10г., Врачански РС е признал подсъдимия П. Н. Г. за виновен в това, че през периода от 12.08.1999 година до м.юни на 2000 година, в с.Бели Извор, противозаконно присвоил чужда движима вещ - силажен комбайн „Е-281” /производство 1991г./, на стойност 8 400 /осем хиляди и четиристотин лева/, собственост на ПТК „Х. Б.”, която владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.206, ал.3, вр.ал.1 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 от същия закон му наложил наказание ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с предписанията на чл.45 от ЗЗД, П. Г. е осъден да заплати на гражданския ищец ПТК „Х. Б.”- с.Баница сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева - обезщетение за претърпените с престъпното посегателство имуществени вреди, ведно с държавната такса върху предявената и уважена в пълен размер претенция. Първоинстанционната присъда е проверена, в рамките на иницииран по жалба на подсъдимото лице въззивен процес, финализирал с решение №72 от 13.06.2011г., по внохд №219/11г. на ОС – Враца, с което същата е изменена, чрез ревизия в наказателно-осъдителната част досежно инкриминирания период, като П. Г. е оправдан за извършено престъпление по чл.206 от НК, за времето от 12.08.1999 година до 25.08.1999 година и чрез отмяна в гражданско-осъдителната част, поради изтекла погасителна давност за реализиране на гражданските последици от престъпното посегателство. Искането на осъдения Г. е допустимо за разглеждане, при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, но преценено в контекста на очертаната аргументация за възобновяване на делото, сочи на неоснователност. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Районна прокуратура /РП/ - Враца в компетентния съд обвинителен акт срещу П. Г., и с реализираната от контролираните инстанции процесуална и доказателствена дейност. Бланкетно лансираната теза за “непълнота” на обвинението, обективирана в липса на необходимата конкретизация на инкриминирания предмет - силажен комбайн „Е-281”, коментирана в корелация с конкретиката от описани в обстоятелствената част на прокурорския акт и доказани в хода на наказателния процес факти, и анализирана при съобразяване с търсената и ангажирана наказателна отговорност, индицира на некоректност. Обвинителният акт на Врачанската РП отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване правните предписания на чл.55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване, пострадало лице, предмет, вредоносни последици/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и визирал приложимия закон. В обсега на фактическото и юридическо обвинение са лимитирани даните, необходими за индивидуализация на инкриминираната вещ, и същата е конкретизирана като вид и модел, по принадлежност и предназначение- комбайн „Е - 281”, собственост на ПТК ”Х. Б.”, [населено място], който бил предоставен на подсъдимия П. Г. за силажиране на царевица. Очертаните обстоятелства, коментирани във взаимовръзка с установеното в хода на съдебното разследване за притежаван от кооперацията и друг силажен комбайн /производство 1986г./ - технически неизправен, поради което и негоден за експлоатация и използван само за резервни части на инкриминираната машина, не внасят съмнения по отношение на идентичността на предмета на престъпление и не обосновават изведеното от осъдения заключение за недопустимо интервениране на решаващия орган в компетентността на прокурора чрез изменение на обвинението, с допълнителното изписване в диспозитива на първоинстанционната присъда, на годината на производство на присвоения комбайн – 1991 година. Първостепенният и въззивен съд не са дерогирали и процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за повдигнатото от прокурора обвинение фактически положения, предпоставили отговорността на осъдения за инкриминираното престъпно посегателство против собствеността. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на Б. В., Х. Г. и Ц. Ц., и чрез писмения материал / подписана от П. Г. разписка от 12.08.1999г., удостоверяваща получен от осъденото лице, в пълна изправност силажен комбайн /, обосновава с изискуемия се интензитет техническо състояние на инкриминирания предмет на престъплението, годно за неговото използване по предназначение и опровергава декларативно поднесената в депозираното искане недоказаност на обвинителната теза в разисквания смисъл. Изведеното заключение не се разколебава от волеизявлението на свидетеля Д. К., в съдебно заседание на 22.11.2010г. пред РС-Враца, за извършен основен ремонт на процесната вещ през месец юни 2000г., на което осъденият Г. поставя акцент. Разказът на разпитаното лице отразява период, последващ предоставянето на комбайн „Е - 281” от ПТК „Х. Б.”, с.Баница на П. Г., за силажиране на собствена царевица. Твърденията, че за времето от 01.06.2000г. до 08.06.2000г., инкриминираната машина била транспортирана с товарен автомобил до гр.Нови Искър и оставена в база на „Сортови семена” ООД – Шумен, ползвана от управителя на фирма „Калмира ”ООД - Д. К., за отремонтиране на хедера и хидромоторите, не изключва установеното от визираните гласни и писмени доказателствени средства в настоящия казус, за техническата изправност на предмета на престъпление. Категорични са и съдържимите се в обсъдения доказателствен източник данни по отношение на реализирано преди ремонтната дейност разпореждане с процесната вещ /покупко-продажба между съконтрахентите П. Г. и Д. К./- голословно оспорван от осъденото лице факт. При съблюдаване на правната природа на експертизата в наказателния процес са ценени и компетентните мнения на вещото лице - К. Х., материализирани в изготвените по наказателното дело експертни заключения. Своеобразен способ за доказване, експертизата представлява система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата в разглеждания казус, чрез даване на основани върху събраните доказателства заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Допуснатите в досъдебната и в съдебната фаза на наказателния процес технически и съдебно-оценителни експертизи, ведно с допълненията към тях са изслушани и приети в заседания на 22.11.2010г., 31.01.2011г. и 09.03.2011г., при спазване на предписания в чл.282 от НПК регламент, в присъствие и с активното участие на П. Г. и на неговия защитник, като те са проверени и чрез експертното заключение на С. И.. При стриктно изпълнена процедура и с изчерпателно реализирани процесуални възможности за назначаване на експертизи при установяване на фактите, включени в предмета на доказване; в съответствие с обективираната в заключенията научна и нормативна обоснованост на използваните методи на вещната стойност и на пазарните аналози при оценка на селскостопански машини, в очертаните чрез гласните и писмени доказателствени средства годност за употреба по предназначение, техническо състояние, и параметри; и при отдаване на нужното значение на проявените от вещото лице безпристрастност и добросъвестност за подпомагане на съда при разкриване на истината в наказателния процес, са лимитирани стойностните измерения на инкриминирания предмет на престъпното посегателство против собствеността /силажен комбайн „Е 281”/ - 8 400 /осем хиляди и четиристотин/ лева, съобразени със Закона за деноминацията на лева. В корелираща връзка с това, некоректна е претенцията за прилагане на чл.153 от НПК, при липса на предпоставки за повторна съдебна експертиза. При упражняване на правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен контрол, ВКС не констатира и релевираното в искането за възобновяване, нарушение на материалния закон при оценка на престъпната обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние. Конкретиката по делото, сочеща на предоставен през м.август 1999г., от председателя на ПТК „Х. Б.” на П. Г. комбайн, за временно ползване /силажиране на царевица до 25.08.1999г./ и последвалите свършената работа отказ на осъдения за връщане на селскостопанската техника на кооперацията и реализирана разпоредителна сделка с машината, обуславя изводи за осъществена съзнателно обмислена и волево мотивирана неправомерна дейност, субсумираща се от нормата на чл.206, ал.3 от НК.1 С инкриминираното поведение осъденият Г. противозаконно и при форма на вина - пряк умисъл, присвоил чужда движима вещ /силажен комбайн „Е-281”/, собственост на ПТК „Х. Б.”, на стойност 8 400лв., която владеел на правно основание /сключен договор за заем за послужване/, като обсебването е в големи размери. В контекста на изложеното несъстоятелна е лансираната от П. Г. защитна теза за съществуващи задължения на кооперацията за извършената от осъденото лице, през лятото на 1999г. жътва на пшеница, компенсирала го с процесния комбайн, като същата не намира и доказателствена опора в материалите по настоящия наказателен казус. Доказателствата, инкорпорирани чрез еднопосочните, последователни и непредубедени свидетелски показания на Б. В., Х. Г., Е. Г., Ц. Ц. и Н. Н., и чрез приложените разписка от 12.08.1999г. и договор от 16.03.2000г., удостоверяващи изрични клаузи за връщане на инкриминирания предмет, не кореспондират на обясненията на Г. в интерпретираната насока, като последните изолирано се подкрепят от заявеното от неговия баща - Н. Г., заинтересован от изхода на делото. ___________________________________________________________________ 1. Р608/91г. на I-во н.о., Р82/99г. на I-во н.о., Р327/99г. на II-ро н.о., Р419/2000г. на III-то н.о. и Р231/2001г.на I-во н.о. на ВС и ВКС Ирелевантани са и възраженията на осъдения за упражнено в рамките на възникналите между ПТК „Х. Б.”- с.Баница и П. Г. граждански отношения, право на задържане на чуждата вещ - последица от забавата при изплащане на полагаемото се и недостатъчно по размер възнаграждение за свършената от физическото лице работа, което не променя престъпния характер на инкриминираното деяние. Необосновани са и предложените при условията на алтернативност доводи за преквалификация на инкриминирания акт по чл.206, ал.1 или чл.206, ал.5 от НК, базиращи се на твърденията за дадена от експертите прекомерно завишена оценка на присвоения от Г. силажен комбайн. При доказаната в пределите на досъдебното и съдебно производство фактология, обвързваща настоящия състав правилно Врачански РС и въззивната инстанция са лимитирали правните очертания на престъпното посегателство против собствеността по чл.206, ал.3 от НПК /обсебване в големи размери/, съобразени с посочените в заключенията на вещите лица-оценители стойностни параметри на предмета на престъпление- 8 400 /осем хиляди и четиристотин/ лева, надвишаващи 70/седемдесет/ пъти минималната работна заплата от 67 /шестдесет и седем/ лева, към месец август 1999 година. Изложената аргументация мотивира неоснователност на искането на осъдения П. Г. за възобновяване на нохд №1147/10г., по описа на РС-Враца и на внохд №219/11г. на Врачански ОС, и за отмяна на атакуваната и влязла в сила присъда №30/09.03.2011г., при регламентираните в чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, предпоставки. Водим от горното и на визираните основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Г. за отмяна на присъда №30/09.03.2011г., постановена по нохд №1147/10г. на Врачански РС и изменена с решение №72/13.06.2011г., по внохд №219/11г. на ОС-Враца, по реда на възобновяването в чл.425, ал.1, т.1 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.