10 Р Е Ш Е Н И Е № 50105 гр. София, 07.03.2024г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1442 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и Г. Методиев Ш. срещу решение №1235/24.11.2021г. по в.гр.д. №2387/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение №2213/15.04.2020г. по гр.д.№10822/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син – Краси Г. Методиев, настъпила при ПТП на 14.05.2017г., за разликата над присъдените по 75 000 лв. до размер от 180 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017г. до изплащането на сумите. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като е мотивирал решението си с въвеждането на общи указания и общи изводи, без да обсъди подробно реално претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност, съществувалите между ищците и загиналия им син отношения, икономическата конюнктура в страната към датата на инцидента, както и нивата на застрахователните лимити към този момент. Поддържат още, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като намаляването на обезщетенията е предпоставено от служебно формулиране от съда на фактическите основания на възражението за съпричиняване, вместо от ответника. Твърдят, че извода на съда, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е управлявал велосипеда в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка, не съответства на разпоредбата на чл.80, т.1 от ЗДвП. В условията на евентуалност, поддържат, че дори и да се приеме наличието на нарушение на тази норма, въззивният съд не е съобразил, че с по – голяма тежест се характеризира нарушението на водача, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,7 на хиляда и със скорост, надвишаваща установената за населените места. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, като са отчетени в пълна степен страданията на ищците. Поддържа, че е въвел конкретизирано възражение за съпричиняване като е посочил конкретните действия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, като по – голяма степен на конкретизация не би могла да бъде постигната при липса на данни за точното местоположение на участниците на пътното платно. Излага доводи, че целта на ангажираните в процеса доказателства и в частност съдебно автотехническата експертиза е била да изясни точно всеки аспект от механизма на произшествието. Третото лице помагач на страната на ответника Р. Н. К. не изразява становище по касационната жалба. С определение №50423 от 15.06.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото правен въпрос за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Също така в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. По основателността на касационната жалба: За да постанови въззивното решение в обжалваната част, Софийски апелативен съд е приел за установено, че на 14.05.2017г., около 03:50 часа в [населено място], област П., на [улица]е настъпило ПТП, виновно причинено от застрахования при ответника водач Р. Н. К. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, вследствие на което е загинал синът на ищците – Краси Г. Методиев, управлявал велосипед попътно на движението на лекия автомобил. По отношение на механизма на настъпване на ПТП решаващият съдебен състав е съобразил представените по делото писмени доказателства и заключението на вещите лица по приетата комплексна медицинска и автотехническа експертиза и е приел, че Р. К. е управлявал лекия автомобил със скорост от 63 км/ч, при максимално разрешена от 50 км/ч за населено място, и с концентрация на алкохол в кръвта 2,7 на хиляда; лекият автомобил е настигнал и с предна дясна част е ударил велосипедиста, който в момента на удара е бил на разстояние 2,00 – 2,20 метра вляво от дясната граница на пътното платно; пострадалият е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 на хиляда, както и без светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието, като велосипедът е бил без калници, фар и светлоотразители /светлоотразител е имало само на левия педал/. Намерил е, че Краси Г. Методиев с поведението си пряко и непосредствено, в равна степен с водача на лекия автомобил, е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и на вредоносния резултат, изтъквайки, че същият е следвало да се движи възможно най – вдясно до дясната граница на пътното платно, както и съобразявайки за значимо отсъствието на светлини /фар/ и светлоотразители по велосипеда и неизползването на задължителната светлоотразителна жилетка. По отношение на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице по приетата съдебно – психологическа експертиза и събраните гласни доказателства. Отчел е и възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, съществувалите близки отношения с родителите му, болките и страданията, които последните са претърпели вследствие неговата внезапна и преждевременна смърт, както и обществено – икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. При тези съображения апелативният съд е заключил, че размерът на обезщетението за всеки един от ищците възлиза на сумата от по 150 000 лв., като с оглед приетия процент на съпричиняване, е намалил същото на по 75 000 лв. Основателни са оплакванията на касаторите, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е отклонил от съдебната практика по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение №154/30.10.2012г. по т.д. №807/2011г. на ІІ т.о., решение №31/25.03.2014г. по т.д. №1203/2013г. на ВКС, II т.о., решение №151/12.11.2013г. по т.д. №486/2012г. на ВКС, II т.о., решение №130/09.07.2013г. по т.д. №669/2012г. на ВКС, II т.о., решение №88/09.07.2012г. по т.д. №1015/2011г. на ВКС, II т.о. и др. В т.ІІ на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и дали е налице съпричиняване за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В настоящия случай основателни са оплакванията на касаторите, че при определяне на размера на обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди, съставът на Софийски апелативен съд не е взел предвид всички релевантни за спора критерии. Решаващият състав е приел за доказани близките отношения на родителите с техния син, както и болките и страданията, които са претърпели от неговата внезапна и преждевременно настъпила смърт. Изрично съставът на въззивния съд е отчел и конкретните икономически условия в страната към датата на деликта, а като ориентир се е позовал и на съответните нива на застрахователно покритие, които са индиция за икономическите условия. При все това, съдът не е оценил в достатъчна степен свидетелските показания, установяващи изключително задружните, хармонични отношения в семейството, дълбоката емоционална връзка на обич, разбирателство, подкрепа и привързаност между ищците и техния син, фактът, че още от ранна възраст същият активно е участвал в поддържането на общия бит и поминък и е помагал на своите родители, като неговото поведение е предизвиквало възхищение и обич сред техните познати и приятели. Не са взети предвид и особените обстоятелства, при които е настъпила смъртта на Краси Г. и травматичният им ефект върху неговите родители. Смъртта на момчето е настъпила в ден, който е следвало да бъде един от най – щастливите и запомнящи се в неговия живот и живота на родителите, а именно деня, в който са празнували завършването на средното му образование. Също не е отчетен и фактът, че ищците са се озовали на местопроизшествието непосредствено след инцидента и са станали свидетели на смъртта на сина си, защото ударът е настъпил на тяхната улица, в непосредствена близост до дома на семейството. Тези обстоятелства допълнително са увеличили болката и страданието от загубата на детето им и са направили непосилно връщането им към нормалния начин на живот. Не са отчетени в достатъчна степен и данните от заключението на съдебно – психологичната експертиза, че след събитието за двамата ищци е настъпило разстройство в адаптацията и дисфункция в личностовата сфера, характерни за капсулираните травматични стресови разстройства, а това е довело и до необходимост от медикаментозно лечение. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за търпените от всеки от ищците болки и страдания вследствие загубата на починалия им син, е в размер на 180 000 лева. Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение и от формираната съдебна практика по приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД. За да достигне до необоснования извод, че пострадалият има принос за настъпване на ПТП и то равен с този на застрахования при ответното дружество водач, въззивният съд не е съобразил данните от заключението на комплексната съдебномедицинска автотехническа експертиза, съгласно които опасната зона за спиране на лекия автомобил, обусловена от скоростта му по време на удара, е била 64,29 м., осветената зона пред фаровете на автомобила е била не по – малко от 35 -40 м. и водачът на автомобила е имал възможност да възприеме велосипедиста от разстояние не по – малко от това, съответно велосипедистът е попадал в опасната зона за спиране на автомобила при конкретните условия на движение. Вещите лица посочват, че произшествието е било предотвратимо при движение на водача на автомобила със скорост, която би му позволила да спре в зоната на видимост, осветена от фаровете на управлявания от него автомобил, тоест със скорост не по – висока от 43 км./ч. Изложеното налага извод, че водачът би имал възможност да предотврати удара, ако се е движел с технически съобразената скорост за спиране в рамките на осветената зона от фаровете, а не със скорост над 65 км./ч. / съгласно уточнението, направено от вещото лице в открито съдебно заседание/, която е над максимално допустимата в населено място и несъобразена с факторите от пътната обстановка /движение в тъмната част на денонощието/. Не е отчетено от въззивния съд и обстоятелството, че според вещите лица в материалите по делото липсват данни водачът на автомобила да е предприел каквито и да било действия с цел предотвратяване на събитието или поне тежестта на вредите, не са документирани спирачни следи, нито е предприето движение по криволинейна траектория с оглед избягване на удара. Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано от него с липсата на светлоотразителна жилетка на велосипедиста, с това, че той не се е съобразил с пътните условия и не е контролирал велосипеда, който е управлявал, както и че велосипедът не е имал годни спирачни устройства. В хода на първоинстанционното производство ответникът не е сочил като противоправно поведение на пострадалия нарушението на изискването на чл.80 т.2 от ЗдвП да се движи най – близо до дясната граница на платното за движение, нито липсата на светлоотразители на велосипеда. Такива доводи са въведени едва с въззивната жалба, поради което въззивният съд неправилно ги е обсъждал и съобразил, за да приеме наличие на принос на загиналия. Следва да се отбележи, че надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. След като възражението за принос на пострадалия по чл.51, ал.2 от ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и даденото разяснение в мотивационната част на т.4 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1 /2013г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по чл.133 вр. чл.131, ал.2, т.5 от ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася само за възражения, основани на факти, съществуващи и узнати към този момент./ в този смисъл решение №98/29.06.2016г. по т.д.№1499/2015г. на ВКС, ТК, І т.о./ В случая въпреки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и експертни заключения относно механизма на настъпване на произшествието, включително относно местоположението на велосипедиста на пътното платно и липсата на светлоотразители на велосипеда, ответникът не е допълнил или уточнил възражението си за съпричиняване до приключване на устните състезания в първата инстанция съобразно установените в производството факти. Не са доказани и своевременно въведените твърдения за допуснати нарушения на чл.20 ал.1, чл.79 т.1 и чл.80 т.1 от ЗДвП, с които пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Липсата на светлоотразителна жилетка не представлява нарушение на чл. 80 от ЗДвП, тъй като това задължение на велосипедистите се отнася за движение извън населени места и с намалена видимост, а произшествието е настъпило в рамките на населеното място. Наред с това съдът не е отчел и обстоятелството, че по делото не е установена причинната връзка между липсата на светлоотразителна жилетка на велосипедиста и настъпването на ПТП. Видно от заключението на експертизата, видимостта в случая е била определена от наличието и изправността на фаровете на автомобила, като при правилно регулирани фарове за движение на къси светлини, осветената зона достига до 40 м. Липсват данни в заключението, нито са ангажирани други доказателства, че при наличие на светлоотразителна жилетка, при конкретната пътна обстановка, водачът на автомобила би могъл да възприеме велосипедиста преди да навлезе в опасната зона за спиране / от разстояние по – голямо от 65 м./ предвид скоростта на лекия автомобил, значително надхвърляща максимално допустимата за градски условия и несъобразена със зоната на осветеност при движение на къси светлини. Също така по делото не са събрани доказателства, че велосипедистът не е контролирал управляваното от него превозно средство / задължение по чл.20 ал.1 от ЗДвП/ или че спирачната уредба на същото не е била изправна / изискване по чл.79 т.1 от ЗДвП/. Предвид изложеното изводът на съда за наличие на 50 % съпричиняване е неправилен и противоречащ на установеното в постоянната практика по приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД изискване за причинно следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а също и с оглед установения и от въззивния съд механизъм на автопроизшествието. От изложеното изрично се установява, че произшествието е настъпило поради несъобразената с пътната обстановка скорост, и действията на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, който при управление на автомобила е допуснал нарушения на чл.20, ал.2, изр.последно, чл.21 ал.1, чл.5 ал.3 т.1 и чл.123 от ЗДвП, управлявал е автомобила с превишена скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, бил е в пияно състояние и е напуснал местопроизшествието, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл.432 от КЗ не подлежи на редуциране и се дължи в размер от 180 000 лева за всеки от ищците. Поради това на всеки от касаторите – ищци по предявените искове следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 105 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2017г. / датата на предявяването на претенцията пред застрахователя/ до окончателното плащане. В частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 180 000 лева до 250 000 лева, решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед изхода на делото на пълномощника на касаторите адвокат Н. Н. Д. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата се дължи адвокатско възнаграждение за двамата касатори за въззивната и касационната инстанция в размер на 8700 лева, с ДДС, / по 4350 лева с ДДС за всяка инстанция/. При определяне размера на обезщетението съставът на ВКС отчита вида на спора, материалния интерес, вида на извършените във всяка инстанция процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 16 800 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от исковете. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1235/24.11.2021г. по в.гр.д. № 2387/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение №2213/15.04.2020г. по гр.д. №10822/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от М. А. М. и Г. Методиев Ш. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син – Краси Г. Методиев, настъпила при ПТП на 14.05.2017г., за разликата над присъдените 75 000 лв. до размера от 180 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017г. до изплащането на сумите, както и в частта, с която е отменено решение № 2213 от 15.04.2020 г., по гр.д. №10822/2017г. на Софийски градски съд в частта, в която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на М. А. М. и Г. Методиев Ш. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, за разликата над сумата от 30 лева до размер на сумата от 100 лева; на мл. адвокат С. Х. от САК адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за разликата над сумата от 5 560 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 8 740 лева; а също и в частта, в която всеки от ищците М. А. М. и Г. Методиев Ш. е осъден поотделно да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените в двете инстанции деловодни разноски в размер на 1400 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на М. А. М., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. П., [улица], сумата 105 000 лева /сто и пет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с решението на Софийски апелативен съд/ за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Краси Г. Методиев, настъпила при ПТП на 14.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на Г. Методиев Ш., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. П., [улица], сумата 105 000 лева /сто и пет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с решението Софийски апелативен съд/ за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Краси Г. Методиев, настъпила при ПТП на 14.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат Н. Н. Д., с адрес [населено място], [улица], четвърти полуетаж, офис №4, сумата 8700 лева /осем хиляди и седемстотин лева / - адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 16 800 лева /шестнадесет хиляди и осемстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. Решението е постановено при участието на Р. Н. К., ЕГН [ЕГН], като трето лице помагач на страната на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.