Р Е Ш Е Н И Е № 410 гр.София, 21.11.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 153/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Р. България чрез прокурор И. Х. М. от окръжна прокуратура – П. против въззивно решение № 550/24.11.2010 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 836/2010 г. в частта му, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата над 4000 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 818/2011 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за обезщетението, дължимо за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, определено в Р-1207/04.11.2008 г. по гр.д. № 5502/2007 г. на Върховния касационен съд, ІV ГО и това във въззивното решение. Решението е постановено при сходни обстоятелства – повдигане на обвинение за умишлено престъпление – средна телесна повреда, продължителност на наказателното производство е около 4-5 години, което не е дало съществено отражение върху отношенията между ищеца и близките му. Повдигането и поддържането на обвинение са дали отражение най-силно върху психиката на пострадалия, като са създавали у него чувство за несигурност, притеснения за изхода му. По казуса, предмет на настоящата касационна проверка: И. М. М. е предявил против Прокуратурата на Р. България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от 15 000 лв. – претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение. Плевенският районен съд е уважил иск до размера на 4000 лв. Въззивният Плевенски окръжен съд е изменил същото, като е присъдил по-голямо обезщетение – общо 10 000 лв. Прието е за установено, че на 28.03.2005 г. И. М. е уведомен, че срещу него започва наказателно преследване за престъпление от общ характер – умишлено причиняване на средна телесна повреда. Предаден е на съд и е образувано нохд, което е прекратено на 02.10.2007 г., като делото е върнато на районна прокуратура за отстраняване на процесуални нарушения. На 19.11.2007 г. е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано нохд през 2010 г.. Съдът е постановил оправдателна присъда, влязла в сила на 06.04.2010 г. Съдът, за да определи размера на обезщетението е отчел продължителността на наказателното преследване, броят на насрочените открити съдебни заседания, възрастта на М. /студент по време на уличаването му/, чистото съдебно минало и установените притеснения, стрес и чувство за срам и неудобство от колеги и приятели на обвинения в престъпление М.. В решение № 1207/2008 г. на ІV ГО ВКС е прието, че 4 500 лв. са справедливото обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК /причиняване на средна телесна повреда/, при почти същата продължителност на наказателното производство, взета е най-леката мярка за процесуална принуда, липсва медийна или друг вид публична разгласа, когато висящия процес не се е отразил съществено в отношенията между подсъдимия и най-близкия му роднински и приятелски кръг, а негативните последици за него са върху психиката му – чувството за срам, несигурност и притеснения за изхода. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в приложеното съдебно решение определеното обезщетение съответства на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗЗД. Както съдът многократно се е произнасял, справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко подължително са засегнати чусвата на конкретния индивид. В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на овъзмездяване. В този аспект, определеното на И. М. М. обезщетение се явява „завишено”, с което е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С постановление на РП П. от 29.12.2003 г. срещу И. М. е образувано дознание за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК – в съучастие с Владимир М. Г. при условията на повторност, умишлено причинили средни телесни повреди на М. С. К. , изразяващи се в счупване на горна дясна челюст и счупване на преден зъб до нивото на венеца, трайни увреждания, водещи до затруднение в дъвченето и говора. Изготвен е обвинителен акт на 28.10.2005 г. и по него е образувано нохд № 3055/2005 г. на Плевенския районен съд. С определение № 217/02.10.2007 г. на районния съд, производството е прекратено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт от прокурора: грешни данни за самоличността на подсъдимите, в заключителната част на обвинителния акт е дадена правна квалификация на престъплението само по отношение на един от подсъдимите – И. М., не и по отношение на подсъдимия Владимир Г.; квалифициращия признак на чл. 131, ал. 1, т. 7 НК неправилно е свързан с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 НК. На 06.11.2007 г. е изготвен нов обвинителен акт и е образувано нохд № 3985/2007 г. В съдебното следствие пострадалият и майка му са променили показанията, дадени в досъдебното производство. Заявили са, че не знаят кои са лицата, извършили побоя над М. К.. В хода на устните прения прокурорът не поддържа обвинението. Постановена е оправдателна присъда, влязла в сила на 06.04.2010 г. Наказателното преследване е продължило близо 8 години, но в началния етап, следствието е осуетено поради отсъствието на М. от страната. Сам той претендира обезщетение само за времето след 28.03.2005 г., така, че от значение са фактите и обстоятелствата, които в исковия период имат отношение към причинените неимуществени вреди на М., включително продължителността на наказателното производство. От показанията на К. К. и Г. М. се установява, че наказателното производство се е отразило негативно върху нервнопсихичното състояние на М., той изпитвал чувство на срам, притеснявал се от ефекта върху близки, приятели, познати привличането му като обвиняем и висящото съдебно следствие. Изпитвал несигурност. Така установените притеснения не са над обичайните в такъв случай. Основните притеснения и чувство за несигурност в случая се дължат основно на продължителността на наказателното производство, за което през исковия период М. не е допринесъл със свое поведение. В заключение, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 4000 лв. Въззивното решение следва да се касира за присъдената над посочения размер сума, като иска за разликата до 15 000 лв. се отхвърли, ведно с лихвата. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 550/24.11.2010 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 836/2010 г. в частта му, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата над 4000 лв. и Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на И. М. М. 5 лв, сторени във въззивната инстанция разноски, като вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска на И. М. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] против Прокуратурата на Р. България по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление за разликата над 4000 до 10 000 лв., ведно с лихвата, считано от 06.04.2010 г. В останалата част /по иска над 10 000 лв./ решението не е обжалвано и е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: