ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173

Гр. София, 27.03.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря

като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 2429 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Електроразпределение Север“ АД обжалва решение № 178 от 15.07.2019 г. по в.т.д. 274 от 2019 г., Апелативен съд – Варна , с което е осъден да заплати на „Бул аква фиш“ ООД обезщетение за претърпени вреди от преустановяване на електрозахранването в периода от 24.02.2016 г. до 25.2.2016 г. в имот в [населено място], [община], стопанисван от „Бул аква фиш“ ООД, ведно със законната лихва.

Излага съображения, че е налице необоснованост на съдебното решение. Изводът на съда, че ответникът не бил изпълнил задължението си да уведоми надлежно и предварително ищеца за предстоящо прекъсване, бил необоснован и в противоречие на събраните по делото доказателства. Съгласно Общите условия бил уведомен ищецът за спиране на захранването при спазване на срока, предвиден в Общите условия – 48 часа за периода 17 до 23 февруари. На 18 февруари била извършена промяна в срока, първоначално заявен до 23 февруари, която промяна била при спазване на изискуемия срок от 48 часа преди крайната дата на първоначално обявения срок. Промяната била от 23 до 25 февруари. Била извършена промяна в съществуващата обява на срока. Тази промяна касаела два допълнителни дни 24.2. и 25.2. Имало експертиза, установяваща промяната в съобщението включително със спиране в района на [населено място] и периода от 19.2. до 25.2.

Извън предмета на спора било обстоятелството, че датите не са обявени в два ежедневника. „Електроразпределение Север“ АД било уведомило съответните издателства, но не носело отговорност за обявяването в ежедневниците. Посочените в чл. 40, ал. 2 от Общите условия начини на уведомяване били алтернативно посочени, както и за изпълнение на посоченото задължение било достатъчен един способ.

Изводът на съда, че за процесния период всички абонати са имали захранване с изключение на ищеца също бил необоснован.

Изводът на съда, че дружеството-ищец бил положил грижата на добър търговец също бил необоснован и постановен в противоречие на събраните по делото доказателства.

Решението било постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, конкретно на разпоредбата на чл. 162 от ГПК. Липсвали мотиви досежно изправността на ищеца по договора. Съгласно константната практика на ВКС, изправността на ищеца била основна предпоставка за присъждане на обезщетение за вреди. По делото нямало нито едно доказателство, от което можел да се установи видът на вредите, размерът на същите и моментът на настъпването им.

Не били обсъдени възраженията на жалбоподателя в качеството му на ответник в исковия процес, а именно: за недоказаност на вредите, неизправност на ищеца, приложение на чл. 51 от ОУ за освобождаването му от отговорност, неполагане на грижата на добрия търговец от страна на ищеца.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните въпроси:

1. Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба оплаквания на въззивника, касаещи правилността и допустимостта на първоинстанционното решение. Сочи, че този въпрос е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 236 от ГПК, изразена в решения: по т.д. 1106/10 г. 2 ТО, по гр.д. 1413/2009 г. на 4 ГО, 823/10 г., решение 533/2010 г., решение 46/12 г, решение 1270/11 г. , 2 ТО и решение по т.д.. 465/14 г. на 2 ТО.

Не било отговорено на оспорването за недоказване на вида и количеството риба и други аквакултури, за което се твърди, че е погинало. Твъръдяната смърт на рибите, датата на настъпване на вредата, възрастта, пола и големината били посочени само в частни документи. При описване на рибата при предаването й на екарисаж нямало количества, вид, риба, а само общо количество 900 кг риба.

Липсвали мотиви относно възражението, че ответникът не бил изпълнил задължението си по чл. 55 ОУ. Не бил уведомил изрично „Електроразпределение Север“ АД за настъпили вреди писмено в 5 дневен срок от събитието и следвало да се изпрати представител за констатиране на вредите. Посоченото уведомление било извън срока по чл. 55 от ОУ.

Въпрос 2: Задължен ли е съдът да обсъди допустимите и относими доказателства за установяване на размера на иска и едва след това да пристъпи към определяне на размера по своя преценка – чл. 162 от ГПК.

Този въпрос бил решен в противоречие с решение по гр.д. 7672/13 г. по описа на 4 ГО, решение по гр.д. 1748 от 2009 г. 4 ГО.

Не било ясно как съдът е приел за доказан основанията.

Възраженията за необоснованост и недоказаност на вредите от незипълнение на договори и/или реализиране на бъдеща продукция не били обсъдени от АС - Варна. Нарушението се изразявало в това, че липсвало обсъждане на доказателствата, от които съдът бил достигнал до извода относно размера на вредите.

Въпрос 3: Може ли въззивният съд да приема за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без изготвяне на нов доклад?

Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константата практика, изразена в решение по гр.д. 56/10 г., 4 ГО на ВКС, решение 1245/09 г, решение 304/10 г. на 3 ГО на ВКС и решение 7040/14 г., 3 ГО на ВКС.

Въпрос 4: Изправността на страната, претендираща обезщетение по реда на чл. 82 от ЗЗД за неизпълнение на договор, необходим елемент от фактическия състав за уважаване на иска ли е?

Този въпрос бил разрешен в противоречи ес практиката по т.д. 121/2009 г., 2 ТО, решение по т.д. 1748 / 13 , решение по т.д. 119/07 г., решение по гр.д. 1025/09 г., решение по гр.д. 1425/03 г.

ЗАД „Алианц България“ , в качеството му на трето лице помагач обжалва също решението на въззивния съд.

Сочи, че решението е необосновано, защото изводът на въззивния съд, че ответникът не е изпълнил задължението си да уведоми надлежно предварително ищеца за предстоящо прекъсване на захранването на процесния период бил необоснован. Също така и изводът, че всички други абонати са имали захранване, с изключение на дружеството – ищец бил необоснован и в противоречие на събраните поделото доказателства и на материалния закон. Изводът, че ищецът е положил грижата на добър търговец също бил необоснован.

В нарушение на съдопроизводствените правила бил приет за доказан факт, който не бил включен в предмета на доказване. Фактът каква е причината за прекъсване на захранването и какви са извършванатие ремонтни дейности по време на това прекъсване никога не бил част от предмета на спора.

Също така при нарушение на чл. 162 от ГПК бил определен размерът на вредите.

Нямало мотиви относно изправността на ищеца по договора, което било нарушение на съдопроизводствените правила.

В нарушение на съдопроизводствените правила апелативният съд не бил се произнесъл по възраженията на застрахователя в качеството му на трето лице помагач, като изрично ги посочва. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните въпроси като мотивира основание за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 , т.1 от ГПК:

Въпрос 1: Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно въведени с въззивната жалба оплаквания на въззивника, правилността и допустимостта на първоинстанционното решение – въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

Въпрос 2 Задължен ли е съдът да обсъди допустимите и относими доказателства за установаяване на размера на иска и едва след това да пристъпи към определяне на размера по своя преценка – чл. 162 ГПК

Въпрос 3: Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви доклад.

Ответникът по касационната жалба „Бул аква фиш“ ООД оспорва касационната жалба на „Алианц България“ АД. Счита, че е неоснователна и необоснована. Излага подробни съображения относно това, че е изправна страна, за това, че е доказано липсата на подаване на ток в процесния период и то само в една част, включваща и частта от неговия обект.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са в срок, подадени от легитимирани да обжалват решението лица.

С обжалваното въззивно решение въззивният съд по жалби на „Електроразпределение Север“ АД, ответник по иска и ЗАД „Алианц България“ трето лице помагач, е приел, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които били установени от съвкупната преценка на събраните доказателства. Въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК. Въззивният съд след извършената служебно проверка в обхвата на чл. 269 от ГПК е приел, че между ищеца и ответника е сключен договор при общи условия за доставка на електроенергия. Съгласно Общите условия разпоредби на ОУ на ДПЕЕЕМ доставчикът на електроенергия нямал право да прекъсва или да ограничава електрозахранването, ако няма необходимостта във връзка с конкретни действия, подлежащи на предварително планиране от „Електроразпределение Север” АД.
Апелативен съд Варна е приел, че страните, „Булаква фиш“ ООД и „Енергопромрежи“ АД , предишно наименование на касационния жалбоподател „Електроразпределение Север“ АД, е сключен договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мреж и договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД. Прието е, че страните са обвързани от договори при общи условия и че „Електроразпределение Север“ АД не е доказал, че е уведомил предварително абоната за преустановяване на електрозахранването за повече от 24 часа, най-малко 48 часа преди прекъсването. Приел е, че обявята в интернет и във вестник, както и онлайн издание е за преустановяване на захранването за периода 17.02.2016 г. до 23.02.2016 г., че на 12.02.2016г. е качено на уеб-сайта на дружеството съобщение за спирането на тока в района на [населено място] в периода 17.02.-23.02.2016г., на 15.02.2016г. е публикувана обява във в-к “Добруджанска трибуна“ и в електронното издание „Д. онлайн“. На 18.02.2016 г. била внесена промяна в текста на обявата, публикувана на сайта на дружеството, като били посочени датите от 19.02.2016 г. до 25.02.2016 г. На 19.02.2016 г. били публикувани във в-к “Добруджанска трибуна“ и в електронното издание „Д. онлайн“, нови обяви за периода от 19 до 25.02.2016. Доколкото обявите от 15.02.2016г. във в-к “Добруджанска трибуна“ и в електронното издание „Д. онлайн“ са за прекъсване на ел. захранването в периода 17.02.2016г. – 23.02.2016г., логично същите не съставлявали уведомяване на потребителя за разглеждания период - дните 24 и 25 02.2016г. Публикуваната обява на 19.02.2016г. във в-к “Добруджанска трибуна“ не била уведомление за преустановяване на ел. захранването за дните 24 и 25.02.2016г., от 9.00 часа до 17.00 часа, а за възможни смущения в района на [населено място], североизточната част на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място]….и т. н.“ за периода от 19 до 25.02.2016г. / публикацията била направена в първия ден от периода, за който се отнася предупреждението за възможни смущения/. Прието е, че няма изпълнение на задължението за уведомяване, на чието неизпълнение се позовава ищецът. Приет е за недоказан фактът за предварително уведомяване на абоната за преустановяване на ел. захранването най - малко 48 часа преди прекъсването. Съобразно периода на прекъсване – седем дни, и обявените часове без захранване– девет на ден, общият размер на часовете, в който на абоната е съобщено, че ще има прекъсване, били 63 часа, в рамките на един общ период. Прието е, че „Електроразпределение Север“ АД, не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си над 48 часа, в случаите, когато е въведен ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия от компетентен орган, съгласно действащото законодателство, а данни за наложен ограничителен режим / режим на тока/ за такъв продължителен период от време не са изнесени пред съда.
Същевременно, от събраните гласни доказателства и от назначената съдебно – техническа експертиза било установено, че на 24 и 25.02.2016г. всички абонати на „Енерго Про“ в района са имали нормално електроподаване, с изключение на абонатите, присъединени към ел. мрежа чрез собствения на „Бул Аква Фиш” ООД, трафопост. Изключването само на отклонението „ВН“ от около 50 – 60 м., собственост на „Бул Аква Фиш” ООД, било осъществено чрез заключване с верига и катинар на задвижващия механизъм на разединителя, без да са присъствали в района на отклонението и извършвани никакви ремонтни работи от лицензиантите по договорите за доставка и пренос на ел. енергия на 24 и 25.02.2016г., и без да е установена друга действителна причина. При небоходимост, каквато не била установена за посочените дни, отклонението, собственост на ищеца, не се е поддържало от лицензиантите по договорите за доставка и пренос на ел. енергия, а от „Е.“ ООД по договор „Бул Аква Фиш” ООД. За да избегне прекъсване на ел. захранването ищецът се е снабдил с обезпечителна заповед по реда на чл. 390 и сл. ГПК, връчена на ответника няколко дни след разглеждания период, и се е принудил да ангажира свои служители за охрана на трафопоста. При направени запитвания за причините за преустановяване на ел. захранването, служители на ответника, на място и по телефона, са правили изявления, че имат нареждане от Варна и че така ще бъде докато има спорове. По този начин въззивният съд приема, че „Електроразпределение Север“ АД не е изпълнило задължението за доставка на електроенергия в обекта на ищеца.
След получаване на уведомление за първия обявен период на ремонтните дейност от 7 дни, били предприети своевременно действия от търговското дружество– ищец за привеждането на всички системи и съоръжения за отглеждане на рибите в авариен режим, но последващата промяна на периода е поставила търговеца – потребител в невъзможност да опази продукцията си и да предотврати настъпването на вреди.
По възраженията за причинна връзка между установеното неизпълнение на задълженията на ответника и измиране на съществена част от рибата във ферма на „Бул Аква Фиш” ООД са възприети изводите на окръжния съд, че причините за погиването на рибите разплодници е режимът на нарушеното и недостатъчно електроснабдяване на фермата. Въззивният съд е приел, че с оглед всички събрани доказателства и без констативните протоколи от 25.02.2016 г. и 26.2.2016 г. , които са непротивопостоавими на ответника, е установено, че поставянето на рибите разплодници в тази стресова обстановка в период от 11-12 дни е довела до смъртта на рибите като между спирането на електрозахранването и погиването на рибите е установена пряка причинно-следствена връзка.
Прието е, че ищецът като потребител е направил всичко възможно съобразно конкретните обстоятелства и е положил грижата на добър стопанин, респ. търговец, за да избегне или поне ограничи размера на вредите. Според заключението на съдебно–биологичната експертиза, след изтичането на първоначално обявения период на ограничаване на електрозахранването от 15 до 23.02.2016 г., за който е имало уведомяване, служителите на „Бул Аква Фиш“ са започнали последователно стартиране на всички възли и компоненти на циркулационната система, като съответно са възстановили и храненето, при което филтрите е трябвало задължително да работят на 100 %. С пълна мощност е следвало да функционират и всички останали системи, а това не е могло да се постигне с осигуреното на обекта резервното аварийно захранване.
При уточняване видовете на претърпените вреди с молба вх. № 22 212/20.12.2017 г., въззивният съд е приел за основателен иска за вреди , представляващи претърпяна загуба. Въззивният съд е приел, че са заявени пропуснати ползи в значителен размер, много по-големи от цената на иска, в резултат на невъзможността за изпълнение на договори за доставка на оплоден хайвер и зарибителен материал със съконтрахенти „Халхаз“ ООД, Унгария и “С. транс“ ООД , Русия, както и непроизведена продукция за лични нужди на стопанството/заявените пропуснати ползи само по единия от договорите с „Халхаз“ са в размер на 167 500 евро. Прието е , че се претендират и вреди, представляващи претърпени загауби, според ищеца в резултат на наложените санкции от ИА „РА“ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 12 от 22.7.2010 г., както и от намаляванена имуществото на дружеството в резултат на смъртта на 42 броя мъжки и 54 женски разплодници.
Въззивният съд е приел, че основанията на предявените искове са алтернативни и е възприел, че съобразно уточнението по т. 1 и 2 на молбата 20.12.2018 г. са релевирани твърдения за претърпяването на вреди в значителни размери под формата на пропуснати ползи от невъзможността за изпълнение на договори за доставка на оплоден хайвер и зарибителен материал на съконтрахенти „Халхаз“ ООД Унгария, „С. транс“ ООД Русия, заявени пропуснати ползи в резултат на невъзможността за изпълнение само по единия от договорите – този с унгарската фирма Халхаз са в рамките на 167 500 евро. По т. 3 е възприел, че са заявени пропуснати ползи от непроизведена продукция за лични нужди на стопанството по т. 4 – вреди, представляващи претърпени според ищеца загуби от наложените санкции от ИА „Рибарство и аквакултури“ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а по т. 5 относно загуби от намаляване имуществото на дружеството в резултат на смъртта на 42 броя мъжки и 54 броя женски разплодници. Въпреки заявените значителни размери на вредите, всяко едно от алтернативните фактически основания следвало да се свърже с непроменения петитум на иска, след увеличението на 25 001 лв, без искът да е заявен като частичен. Прието е, че са налице загуби, установени на стойност 25 001 лв съобразно заключенията на вещите лица и е направен извод, че са установени всички правопораждащи елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК касационната инстанция допуска до обжалвена по реда на обжалваняне на решението с касационна жалба, тези съдебни решения, за които е налице един от най-тежките пороци, а именно – за действителност и допустимост на решението. Така в чл. 280, ал. 2 пр. 1 от ГПК е предвидено, че се допуска до касационно обжалване решенията, които са нищожни като основанията за нищожност са дефинирани в закона и изведени в задължителна и константна съдебна практика на Върховния касационен съд. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – недопустимост на съдебното решение, Върховният касационен съд преценява дали с оглед произнасянето на въззивния съд съществува вероятност решението да е недопустимо. При такава вероятност, касационната инстанция следва да допусне решението до обжалване.
Вероятната недопустимост на съдебното решение, е въведена от законодателя като основание за допускане на касационно обжалване. Но в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. дело 1/2009 г . на ОСГТК на ВКС е разяснено, че Върховният касационен съд следи служебно за недопустимостта на въззивното решение и в стадия по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК доколкото съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на решението и при констатирана вероятност решението да е недопустимо, следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на тази вероятност.
При всяко положение на делото съдът може да констатира нередовностите на исковата молба, то следва да даде указания за отстраняване на нередовностите им, а въззивният съд като съд по същество, може също при констатирани нередовности на исковата молба да даде възможност на ищеца да ги отстрани. Едва при редовно сезиране, въззивният съд може да разреши спора като в зависимост от даденото от него разрешение потвърждава или отменя първоинстанционното решение. С оглед тази дейност на въззивния съд, следва да се приеме, че при липса на редовно сезиране на съда с искова молба и неотстраняване на нередовностите, преждевременно е дадено разрешение на спор, който не е изяснен от съда, и това прави постановеното решение недопустимо.
Така съществуващите правни норми и при тяхното задължително тълкуване от Върховния касационен съд, налагат извод, че в конкретния случай следва да се провери дали е налице недопустимост на постановеното въззивно решение. В случая, ищецът е обосновал в обстоятелствената част на исковата молба, пояснена с молба от 20.12.2017 г. извод, че е потребител на електрическа енергия, присъединен към електропреносната мрежа и е собственик на трафопост-командна кабина и на всички съораения в него.Освен това има сгради със стопанско предназначение. Прозвежда продукция с циличност и ритмичност, нуждаеща се от електроенергия за поддържане на производствените процеси. Има сключени договори за безвъзмездна финансова помощ с ИАРА. Осъществил е инвестиции и следва да спази изискванията на тези договори. С оглед предупреждение за спиране на електрозахранването бил приел мерки да осъществи алтернативно захранване с електроенергия за период, за който е имало съобщение, че няма да има доставка на алектроенеригя. На 15.2.2016 г. предприел действия по привеждане на всички системи и съоръжения в авариен режим На 24.2.2016 г. електрозахранването било прекъснато. Излага съображения, че е имал договори за продажба с „Халхаз“ ООД, Унгария за продажба на оплоден хайвер 3 500 евро на 1 кг, 150 000 бр рибки с тело 8-10 г от вида сибирска есетра на стойност 0,65 евро за една рибка. ОСвен това на „Стйман транс“ ООД, Русияриби , посочени по вид и количесто. ОСвен това имал договор с търговска верига „Фантастико“ за доставка на стоки по заявка. Друга част от оплодения хайвер следвало да се приведе за нуждите на стопанското. При въвеждане на оплодения хайвер в люпилнята на ищеца за кампания от него би се получил добития 20 -25 кг хайвер при норма 35 000 – 40 000 зърна в 1 кг хайвер, 650 000 – 800 000 бр личинки. ОТ тях при средна преживяемост 60 % биха получили 480 000 укрепнали малки рибки с тегло до 10 г и средна цена 0,8 – 1 лв на бройка. В молбата уточнение от 20.12.2017 г. сочи, че е следвало да продаде продукция на „“С. транс“ ООД сочейки количество и цена на видовете риба. На „Халхаз“ ООД на обща стойност 70 000 евро и зарибителен материал 97 500 евро като тази продукция е за 20 кг оплоден хайвер, произведен в стопнаството и отделно е следвало да се излюпят 150 000 бброя рибки. Освен това е пропуснал да произведе 20 25 кг хайвер 650 000 - 8000 броя личинки, при средна преживяемост 60 % - 480 000 укрепнали малки рибки. Освен това били му наложени санкции от ИАРА за незипълнение на договорните задължения, 63 999,62 лв, за което било издадено решение на ИД на ИАРА.. Освен това имало и загуба на 42 броя мъжи и 54 броя разплодници по данни от констативен протокол от 26.2.2016 г.
Въззивният съд е приел, че е налице алтернативно съединение на основанията и въпреки значителните размери на вредите всяко едно от алтернативните основания следвало да се свърже с непроменения петитум на иска. Съдът е приел, че доколкото вредите са установени по основание, не трябва да се използват специални знания от заключенията на вещите лица. Предвид установения обем вреди можело да се приеме, че с оглед обема на дейност на пострадалото предприятие и мащаба на събитието, причинено от продължителното нерегламентирано прексване на електроснабдяването по вина на ответника, извод за причинена вреда поне в заявения размер от 25 001 лв. С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.
Поради това ще следва да се допусне до касационно обжалване въззивното решение за евентуална проверка на допустимостта му, основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 178 от 15.07.2019 г. Апелативен съд – Варна по в.т.д. 274/19 г.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всеки от касционните жалбоподатели „Електроразпределение Север“ АД и ЗАД „Алианц България“ в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд, определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от тях - „Електроразпределение Север“ АД и на „Алианц България АД 500,02 лв.
При неизпълнение на задължението ще бъде върната касационната жалба.
Да се изпрати препис от определението на всеки от касационните жалбоподатели.
Съобщение с препис от настоящето определение да се изпрати до касационните жалбоподоатели след изтичане на срока на мерките за превенция на covid-19 за съдилищата на територията на Р България за периода от 16.03 до 13.04 2020 г., въведени с решение на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет от 15.03.2020 г. и продължение с решение от 26.3.2020 г. Делото да се докладва при промяна решението на СК на ВСС или друго обстоятелство, което е от значение за изпращане на съобщение до всеки от касационните жалбоподатели.

След внасяне на таксите делото да се докладва на Председателя на Второ Търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: