Ключови фрази
Кражба в големи размери * липса на анализ и съпоставка на доказателства * липса на мотиви * възобновяване на наказателно производство

Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
гр. София, 19.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от
съдия Чочева наказателно дело № 1478 по описа за 2012 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 383/2011 г. на Свиленградския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 550/14.11.2011 г.
С тази присъда с подсъдимите Д. А. Р., Н. Д. Н., Г. Д. Н., Н. Г. Н. и П. К. П. са били оправдани изцяло по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК (като за Г. Н. и Д. Р. и във вр. чл. 195 ал. 1, т. 6 от НК) – за това, че вечерта на 30 срещу 31.07.2006 г., в гр.Св., на ж. п. гарата, от влакова композиция с дестинация Р Турция – Германия, в съучастие като съизвършители, (като Г. Н. и Д. Р., действайки като длъжностни лица, възползвали се от служебното си положение - първият като стрелочник маневрен КТП – С., а втория като патрул за съпровождане на влакове в сектор „Охранителна полиция” при РУ „ТП” – Стара Загора),чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез техническо средство – клещи и чрез използване на МПС – микробус м. „М.”, отнели чужди движими вещи – 53 бр. телевизори „Д.” на обща стойност 47 393, 13 лв., собственост от на германска фирма, от владението на ж. п. управление - П., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери.
В искането, поддържано в с. з. от прокурора от ВКП, се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения по повод пълното и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото, както и относно мотивите за оправдаване на подсъдимите. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на Свиленградския районен съд.
Оправданите подсъдими Д. Р., Г. Н. и П. П. се явяват лично в с. з. пред ВКС и чрез защитниците си молят искането за възобновяване да се остави без уважение. Редовно призовани, не се явяват подсъдимите Н. Н. и Н. Н..
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 1 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на първоинстанционната присъда, протестът срещу която е бил оттеглен и въззивното производство прекратено от Хасковския окръжен съд на 31.01.2012 г. При разглеждането му по същество ВКС намери същото за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
Прегледът на мотивите към първоинстанционната присъда ясно откроява основанието за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 от НПК – липса на мотиви. От съдържанието им е видно, че съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка без да посочи въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за това, още повече, че те са били противоречиви – относно авторството на деянието и механизма на изпълнението му. Краткото изложение в края на мотивите, от което се разбира, че не се ценят определени доказателствени източници и затова обвинението се отчита за недоказано, изобщо не покрива стандарта по чл. 305 ал. 3 от НПК. Обясненията на подсъдимия П. П. (на които обвинението явно е разчитало за изясняване на авторството и начина на извършване на деянието) изобщо не са били обсъдени по съдържание, нито са били съпоставени с други източници на доказателствена информация – установената липса на общо 52 бр. телевизори от транспортираните по маршрута Р. Турция – Германия, престоявали на гарата в гр.Св. и идентичността на 12 бр. от тях по протоколите за изземване и за доброволно предаване от конкретни лица, които са имали връзка с подсъдимите и др. сочени в обвинителния акт данни, вкл. за провеждани разговори помежду им в нощта на престъплението. Вместо това и съвсем накратко съдът е заявил, че не кредитира обясненията на П., посочвайки на първо място, че били дадени под натиск от страна на длъжностни лица, без да е ясно за кои обяснения се отнася това. Материалите по делото разкриват, че подсъдимият П. е бил разпитван два пъти на ДП на една и съща дата - 27.02.2008 г., (вж. т. 5, л. 4 и л. 8), като по своето съдържание те са напълно идентични, въпреки, че са давани пред дознател и пред съдия. Следващият разпит е в с. з. 14.11.2011 г. (л. 380 и сл. от НОХД) и той е заявявал нещо различно, което е довело до приобщаване на дадените от ДП. В протокола от с. з. се съдържат и причините за различието, които съвсем не са се свеждали само до упражнен натиск, както е посочил съда, но и до това, че решението му да дава уличаващи себе и останалите подсъдими обяснения е било продиктувано от обещанието на длъжностните лица, че той ще бъде свидетел, а не обвиняем. При тези противоречиви обяснения, първоинстанционният съд е бил длъжен да ги разгледа в детайли, не само с оглед съдържанието им и дали се подкрепят от други данни при спазване на изискването по чл. 116 от НПК, но и да заяви доколко изложените причини за различието са логични, което изобщо не е направено. Второто основание да отхвърли обясненията на подсъдимия П. е това, че те не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, без да е ясно кои са те с оглед тезата на обвинението. В края на мотивите съдът е заявил безапелационно, че „дава вяра на показанията на свидетелите и на обясненията на подсъдимите, тъй като взаимно си кореспондират”, като изобщо не става ясно за кои обстоятелства се отнася това и за кои свидетели става въпрос, още повече, че голяма част от тях са променяли показанията си в с. з. и са били четени тези от ДП.
Изложеното дотук е достатъчно за формиране на извода, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си внимателно и детайлно да обсъди доказателствените източници, голяма част от които са били противоречиви, както и да заяви причините, поради които отчита една част от тях за достоверни, а други не, като изложи и конкретните съображения за това. Това практически води и до невъзможност да се разбере по какъв начин е приел тезата на обвинението за недоказана. Единственият начин за поправяне на констатираните нарушения е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция от стадия на с. з. При новото разглеждане съдът следва да извърши комплексна и обективна оценка на всички доказателствени материали в съгласие с правилата по чл. 13, 14, 107 от НПК и съобрази изготвянето на мотивите си с изискването по чл. 305 ал. 3 от НПК.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 383/2011 г. на Свиленградския районен съд, като ОТМЕНЯВА изцяло постановената по него присъда № 550/14.11.2011 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: