Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * установяване право на собственост * земеделски земи * придобивна давност * начало на давностен срок * трансформация на правото на ползване в право на собственост * сила на пресъдено нещо * идентичност по страни, предмет и основание * право на изкупуване от ползвател


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 329

СОФИЯ, 18.10.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 305/2012 година и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. В., И. Г. К. и Д. Т. Д., действащи чрез своя процесуален представител адв. Сн. Л., против решение № 520 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 913/09 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 466 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1922/08 г. на Варненския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че Р. Д. В., С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. са собственици на имот № 1253 по ПНИ на СО “М.” с площ 1254 кв.м по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност вследствие упражнявано съвместно владение за периода от 22.11.1997 г. до 22.10.2007 г.
С определение № 1093 от 17.11.2011 г. въззивното решение в тази му част е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса от кой момент започва да тече придобивна давност върху земеделска земя, за която в решението на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ е посочено, че попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и подлежи на възстановяване по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ.
Ответниците по касация П. В. В., Р. В. П., Р. Д. В., С. С. В. и Д. С. В. в писмен отговор на касационната жалба са изразили становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Р. Д. В., П. В. В., Р. В. П. и С. Д. В., починал в хода на производството и заместен в процесуалното правоотношение от своите наследници по закон С. С. В. и Д. С. В., са предявили против Д. Т. Д. и Г. В. Д., починал в хода на делото и заместен от своите наследници по закон В. Г. В. и И. Г. К., иск за установяване, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. ”М.”, съставляващ ПИ № 1253 по плана на новообразуваните имоти, с площ 1254 кв.м. Твърдяли са, че този имот е бил предоставен с протокол от 05.12.1974 г. на Т. комисия - [населено място] на тяхната наследодателка П. Д. М. в замяна срещу друг неин имот, включен в блок на ТКЗС, поради което по наследяване от нея са придобили правото на собственост върху имота. В условията на евентуалност са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от м. януари 1975 г. до предявяване на иска.
При разглеждане на делото от настоящата инстанция касаторите правят отвод за пресъдено нещо, като твърдят, че спорът между тях и ответниците по касация относно правото на собственост върху процесния имот е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 562/2011 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
След извършената служебна справка по повод заявения отвод за присъдено нещо, настоящият състав констатира, че с решение № 61 от 14.02.2012 г. по гр.д. № 562/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., е отменено въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 08.02.2010 г. по гр.д. № 2062/2010 г. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Д. Т. Д., В. Г. В. и И. Г. К., че Р. Д. В., П. В. В., Р. В. П., С. С. В. и Д. С. В., не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място],[жк], съставляващ ПИ № 1253 по плана на новообразуваните имоти на СО ”М.”, район ”В. В.”, с площ 1254 кв.м, при съседи: ПИ №№ 1486, 1251,509, път и дере.
Изложеното дава основание да се приеме, че правният спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот, съставляващ ПИ № 1253 по плана на новообразуваните имоти на СО ”М.” в землището на [населено място],[жк]вече е разрешен със сила на пресъдено нещо. Това е така, тъй като уважаването на отрицателен установителен иск за собственост против ответника е равнозначно на отхвърляне на положителен установителен иск, предявен от този ответник против ищеца, с тази особеност, че при уважаване на отрицателния установителен иск се отрича със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника не само на противопоставеното от него придобивно основание, а и на тези, на които е могъл да се позове, но не го е сторил. В случая страните по двата иска за собственост – положителния и отрицателния, са едни и същи, един и същи е и недвижимият имот, предмет на спора, едно и също е основанието, от което ответниците по касация извеждат своето право на собственост, т.е. налице е пълна тъждественост от обективна и субективна страна между двете дела.
Съгласно чл. 299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван повторно. Формираната сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 562/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е уважен отрицателният установителен иск за собственост против Р. Д. В., П. В. В., Р. В. П., С. С. В. и Д. С. В., е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане и постановяване на решение по положителния установителен иск за собственост на същия имот, предявен от тях. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът е длъжен да следи служебно до приключване на исковото производство. Затова производството по предявения от Р. Д. В., П. В. В., Р. В. П., С. С. В. и Д. С. В. положителен установителен иск за собственост, основан на придобивна давност, следва да бъде прекратено, като бъдат обезсилени решенията на първата и на въззивната инстанция по него.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 520 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 913/09 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 466 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1922/08 г. на Варненския районен съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че Р. Д. В., С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. са собственици на имот № 1253 по ПНИ на СО “М.” с площ 1254 кв.м по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност вследствие упражнявано съвместно владение за периода от 22.11.1997 г. до 22.10.2007 г., КАКТО и решение № 466 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1922/08 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Д. В., С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. иск за установяване, че ищците са собственици на този имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска, предявен от Р. Д. В., П. В. В., Р. В. П. и С. Д. В., починал в хода на процеса и заместен от своите наследници С. С. В. и Д. С. В., против Д. Т. Д. и Г. В. Д., починал в хода на делото и заместен от своите наследници по закон В. Г. В. и И. Г. К., за установяване, че ищците са собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. ”М.”, съставляващ ПИ № 1253 по плана на новообразуваните имоти на СО ”М.”, с площ 1254 кв.м.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :




ЧЛЕНОВЕ: