4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 27 София, 11.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева В. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 584 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение № 557 от 31.08.2010 година по гр.д. № 377/2010 година на Л. окръжен съд е потвърдено определение № 663 от 22.07.10 г. на Л. районен съд по гр.д. № 851/2010 г. за връщане на молба, подадена от Дирекция “С. подпомагане”, гр. Л. за издаване на заповед за защита по ЗБДН. Касационна жалба против определението на Л. окръжен съд е постъпила от Дирекция “С. подпомагане”, гр. Л. с изложени оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл.2, ал.1 ЗЗДН и чл. 10, ал.1 ЗЗСДН, по които текстове няма установена практика на съдилищата, а точното им прилагане е от значение за развитие на правото. Ответниците по касационната жалба Е. М. Д. и Д. Г. Д. не вземат становище. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима - определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са основателни. Въпросът кой е началният момент на срока по чл. 10, ал.1 ЗЗДН при данни за постоянно, ежедневно осъществявано домашно насилие се явява от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно чл. 10 ЗЗДН, молбата или искането за защита се подава в срок от един месец от извършването на акта на домашно насилие. В случаите, когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз или постоянно, ежедневно повтарящо се ограничаване на личните права на лица, намиращи се в родствена връзка с извършителя, молбата за защита е в срок, независимо, че не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия. Молбата следва да се счита в срок и когато се твърди трайно установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права, което не е прекратено и към момента на подаване на молбата. С молба вх. № 3342 от 17.05.2010 г., подадена от Дирекция “С. подпомагане”, гр. Л. е поискано да се приложат мерки по ЗЗДН по отношение на лицата Е. М. Д. и Д. Г. Д. от с. Дренов, община Л. поради осъществявано от тях принудително ограничаване правата на малолетните им деца да посещават училище. Въведени са твърдения, че през учебната 2009/2010 г. малолетните деца Д. – роден на 05.05.1996 г., Е. – родена на 10.11.1997 г. и В. – роден на 03.05.1999 г. не са записани в учебно заведение, въпреки предписанията на Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “С. подпомагане”; че родителите се противопоставят на опитите на социалните институции за осъществяване на контакт с децата, на които е отказан достъп до училище, както и контакти с техни връстници, приятели и родственици. С молба от 25.05.2010 г. е уточнено, че децата Е. и В. никога не са били записвани като ученици; детето Д. на 14 годишна възраст е завършило първи клас, а детето С. – шестнадесетгодишно, е завършило трети клас. Въведено е твърдение, че и към момента на подаване на молбата децата на семейство Д.и не са записани на училище. С определение № 663 от 22.07.10 г., постановено по гр.д. № 851/2010 г., Л. районен съд е върнал молбата за защита по ЗБДН на Дирекция “С. подпомагане”, гр. Л. на основание чл. 129, ал.3 ГПК поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности, изразяващи се в липса на доказателства, че е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗБДН, както и отсъствие на данни, подкрепящи тезата за извършено домашно насилие над четирите деца. С определение № 557 от 31.08.2010 година по гр.д. № 377/2010 година, Л. окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение. Приел е, че искането е недопустимо, тъй като молбата е постъпила след срока по чл. 10, ал.1 ЗЗДН; че детето С. Д. Д. е навършила шестнадесет години, поради което нормата на чл. 7 ЗНП е неприложима – може да се обучава само по собствено желание и няма данни личното и право на достъп до образование да е ограничено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че постановения от въззивния съд съден акт е незаконосъобразен. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 10, ал.1 ЗЗДН, молбата за защита е подадена в срок. В молбата са изнесени данни за постоянно ежедневно ограничаване на правото на образование на малолетни деца, което продължава и към момента на образуване на делото, поради което изводът на въззивния съд за постъпване на молбата за защита след изтичане на срока по чл. 10, ал.1 ЗЗСДН е незаконосъобразен. Неправилен е и изводът за отсъствие на данни, подкрепящи тезата за извършено домашно насилие над малолетните деца. В молбата за издаване на заповед за защита по ЗБДН са въведени твърдения за принудително ограничаване на правото им на образование, изразяващо се в отказ да бъдат записани в учебно заведение, както и да бъдат осигурени условия децата да посещават учебни занятия. Така твърдяните обстоятелства обосновават извод за допустимост на искането за защита по ЗЗДН, а доколко въведените твърдения отговарят на действителните факти е въпрос по съществото на делото. Неправилен е и изводът за недопустимост на искането за защита на въведеното основание поради обстоятелството, че едно от децата, поради навършване на шестнадесет години не подлежи на задължително образование. Доколко детето С. Д. Д., завършила трети клас на шестнадесет години желае да продължи образованието си и дали е принудително ограничавана от родителите си да осъществи това свое право е също въпрос по съществото на делото. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на делото, при което следва да бъде извършена и преценка на адекватността на посочените от Дирекция “С. подпомагане” мерки за защита. Воден от изложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определение № 557 от 31.08.2010 година по гр.д. № 377/2010 година на Л. окръжен съд е потвърдено определение № 663 от 22.07.10 г. на Л. районен съд по гр.д. № 851/2010 г. за връщане на молба, подадена от Дирекция “С. подпомагане”, гр. Л. за издаване на заповед за защита по ЗБДН. ВРЪЩА делото на Л. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 851/2010 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: