Р Е Ш Е Н И Е № 346 София,30.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1556 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 04.10.2010г. по гр.д.№621/2010г.,с което е обезсилено решение №889/19.05.2010г. и допълнително решение №1075,постановени по гр.д.№61 по описа на Русенския районен съд за 2010г. и производството по делото е прекратено. С определение №338/01.04.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е решение,постановено въпреки че преди това в съда в срока по чл.151 ГПК е регистрирана молба за поправка на протокола от съдебното заседание,в което делото е обявено за решаване,по която съдът е допуснал поправка в открито съдебно заседание,проведено след постановяване на решението,както и по въпроса нищожно ли е решение,постановено от съдебен състав със съдия-докладчик,който не е бил определен да такъв при спазване принципа на случайния подбор като същевременно определеният в съответствие с чл.46,ал.1 от Правилника за администрацията в районните,окръжните,административните,военните и апелативните съдилища съдия-докладчик не е бил член на съдебния състав,не е правил отвод и не е бил заменен,както и следва ли съставът на съда,формиран при посочените по-горе условия да се счита за надлежен. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е нищожно по причина,че съдът е извършил поправка на протокола от съдебното заседание,в което делото е обявено за решаване след постановяване на самото решение,макар молбата за поправката на протокола да е своевременно подадена,както и по причина,че посоченият в решението съдия-докладчик не е бил определен по принципа на случайния подбор, като определеният за докладчик съдия не е правил отвод и не е бил заменен при спазване принципа на случайния подбор. Поддържа,че обжалването решение е и неправилно,тъй като неправилно съдът е приел, че е само владелец на имота,но не и негов собственик,след като е твърдял и установил,че е завладял имота през 1997г. и го е придобил по давностно владение,като решението е постановено и без всички събрани по делото доказателства да са били обсъдени и без да са изложени съображения какво е тяхното значение за формираната от съда воля при постановяване на решението. Моли решението да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено като неправилно. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Б. д., имаща качеството ответник по касационна жалба,изразява становище чрез процесуалния си представител,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск срещу Б. д. за признаване за установено,че 743кв.м.,част от поземлен имот с идентификатор * /нов */ по кад.план на [населено място] и сграда,находяща се на [улица] не е публична държавна собственост. С обжалваното решение на въззивния съд е обезсилено решение №889/19.05.2010г. ,с което предявеният от Б. Г. Н. отрицателен установителен иск е отхвърлен и допълнително решение №1075,постановени по гр.д.№61 по описа на Русенския районен съд за 2010г. и производството по делото е прекратено. Прието е,че предявеният от Б. Г. Н. иск за признаване за установено,че процесният имот не е публична държавна собственост е недопустим поради липса на правен интерес. Прието е,че чл.124,ал.1 ГПК допуска да бъде предявен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право,но само при условие,че ищецът има интерес от това,като целта на иска е да се установи кой е носител на спорното право /при положителен установителен иск/ или кому то не принадлежи /при отрицателен установителен иск/. Този иск според въззивния съд е допустим само когато е смутено или застрашено едно субективно право,а не и едно фактическо положение,каквото е владението, за чиято защита законът предвижда други средства. Изложени са съображения,че правният интерес от предявения отрицателен установителен иск не може да бъде обусловен и от градено въз основа на това фактическо положение правно очакване-ищецът да придобие собствеността въз основа на придобивна давност,ако спрямо имота по силата на евентуално уважително решение бъде признато,че не е публична държавна собственост и съответно отпадне забраната на чл.86 ЗС. Прието е също така,че като несобственик ищецът няма правен интерес да установява чрез предявяване на отрицателен установителен иск липсата на вещно право срещу ответник,за когото твърди,че не е собственик /доколкото се поддържа,че собственик е трето лице-търговско дружество “Д.”/,т.е. подобен процес,в който собственика не участва е недопустим. В производството по чл.288 ГПК е прието,че е налице необходимост от тълкуване по поставените от касатора въпроси,тъй като последното съдебно заседание,в което съдебното дирене е обявено за приключило и е даден ход на устните състезания е проведено от Русенския окръжен съд на 20.09.2010г. На 30.09.2010г. постъпва молба от Б. Г. Н. за поправка на протокола от това съдебно заседание. Въззивното решение е постановено на 04.10.2010г.,а на 15.10.2010г. в открито съдебно заседание е разгледана молбата за поправка на протокола и такава е допусната. По отношение на състава на съда: При образуване на производството по гр.д.№621/2010г. по същото за съдия-докладчик е определена Н.Ч.. В съдебно заседание на 20.09.2010г. делото е докладвано от мл.съдия И. Й.,като съдия Н.Ч. не участва в състава. По поставения въпрос за значението на извършената от съда по реда на чл.151 ГПК поправка на протокола от последното открито съдебно заседание,в което делото е обявено за решаване настоящият състав приема следното: Порочното процесуално действие,което не туря край на производството по делото,може да бъде заместено с ново,валидно извършено по предвидения в закона ред процесуално действие което ще породи предвидените в закона правни последици. За извършването на поправка в съдебния протокол ГПК предвижда специален ред,посредством който обаче се отстраняват само допуснати в протокола несъответствия с действително извършените в откритото съдебно заседание процесуални действия,както и с изявленията на страните. По реда на чл.151 ГПК не може да бъде поправено порочно процесуално действие на съда. Протоколът съгласно чл.152 ГПК удостоверява извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия и по реда на чл.151 ГПК може да бъде отстранена,както вече беше отбелязано,само допусната при отразяването на съответното съдопроизводствено действие грешка. Ако извършването или неизвършването на поправеното по реда на чл.151 ГПК съдопроизводствено действие обосновава недопустимост на постановеното решение,то поправката на протокола,извършена след постановяване на решението,може да обуслови недопустимост и на самото решение,доколкото точно отразеното при извършването на поправеното съдопроизводствено действие обосновава такава недопустимост. Ако обаче поправката на протокола касае съдопроизводствено действие или волеизявление на участвуващите в производството по делото лица,които не са обвързани с изискванията за допустимост на съдебното решение, обстоятелството дали поправката е извършена преди или след постановяване на решението е ирелевантно за действителността на съдебния акт. По поставения въпрос за значението на спазването на принципа на случаен подбор на съдия-докладчик за валидността на съдебния акт настоящият състав приема следното: Нищожно е онова съдебно решение,което не е постановено от надлежен съдебен състав в предписаната от закона форма. Надлежен е онзи съдебен състав,който е формиран от лица,имащи качеството “съдия” в съда,на когото делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност и които са участвували при провеждане на последното съдебно заседание,в което е завършено разглеждането на делото /чл.235 ГПК/. Обстоятелството,че съдията докладчик не е бил определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор не обуславя нищожност на постановеното решение дори в хитопеза,при който определения в съответствие с чл.46,ал.1 от Правилника за администрацията в районните, окръжните,административните,военните и апелативните съдилища съдия-докладчик не е правил отвод и не е бил заменен по предвидения ред,но въпреки това не е участвувал при провеждане на заседанието,в което е завършено разглеждането на делото. Замяната на определения по реда на правилника съдия-докладчик с друг член-съдия от същия съд,която не е извършена чрез определяне на нов докладчик по реда на чл.46,ал.1 от правилника може да обоснове наличие на основание за търсене на дисциплинарна отговорност,но не и нищожност на съдебното решение. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. Обстоятелството,че съдията-докладчик И. П. не е определен по установения в чл.46,ал.1 от Правилника за администрацията в районните,окръжните,административните,военните и апелативните съдилища принцип на случайния подбор не обуславя нищожност на въззивното решение,тъй като по делото не съществува спор,че И. П. към 20.09.2010г. и към 04.10.2010г. е имал качеството “младши съдия” към Русенски окръжен съд и е участвувал при провеждането на последното съдебно заседание,в което е завършено разглеждането на делото. С определение на въззивния съд от 15.10.2010г. е допусната поправка на протокола от съдебно заседание,проведено на 20.09.2010г. в частта на изявлението на жалбоподателя Б. Г. Н., касаещо процесния имот,записано на стр.5 от протокола,като вместо “площта на терена съм определил съобразно площта му,описана в предварителния договор” е постановено да се чете “теренът,който владея,е вписан в предварителния договор,с който съм влязъл във владение”. Това изявление не е определящо за допустимостта на предявения иск,поради което неточното му отразяване в съдебния протокол от 20.09.2010г. не рефлектира върху допустимостта на постановеното на 04.10.2010г. съдебно решение. Неправилен е обаче изводът на въззивния съд,че предявеният от Б. Г. Н. отрицателен установителен иск е недопустим като неправилността на този извод е обусловена от погрешната констатация за естеството на изложените в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи допустимостта на предявения иск. Неправилно въззивният съд е приел,че Б. Г. Н. е предявил отрицателен установителен иск,за да брани едно установено фактическо положение. В исковата молба изрично е посочено,че ищецът счита себе си за собственик на процесния терен и отрича в това си качество твърдението на ответника,отразено в удостоверение №182/15.09.2009г.,че поземлен имот *,в който попада процесният терен, е публична държавна собственост. Изрично се сочи също така,че е налице спор за собственост,като е нарушено правото му да се снабди с констативен нотариален акт,който да удостовери /не и да породи/ притежаваното от ищеца право. Тези твърдения сочат на претенция за защита на право на собственост,като според практиката на ВКС,изразена в решение №398/22.10.2010г. по гр.д.№598/2010г. на ІІ ГО на ВКС,решение №90/05.05.2011г. по гр.д.№846/2010г. на ІІ ГО на ВКС и решение №504/12.07.2011г. по гр.д.№603/2010г. на ІІ ГО на ВКС,постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК в подобна хипотеза е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с оглед извънсъдебното поведение и оспорвания на ответника. Обстоятелството,че в производството по делото не участвува дружеството,за което ищецът твърди,че е притежавало правото на собственост преди самият той да го придобие, не обосновава недопустимост на предявения отрицателен установителен иск,тъй като в исковата молба не се съдържат твърдения между предявилото иска лице и това дружество да съществува спор за принадлежността на правото на собственост върху имота. На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба срещу решение №889/19.05.2010г. и допълнително решение №1075, постановени по гр.д.№61 по описа на Русенския районен съд за 2010г. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 04.10.2010г.г. по гр.д.№621/2010г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Русенския окръжен съд. Председател: Членове: