О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60339

София, 21.09.2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2334 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№261451/11.03.2021г., подадена от Е. Г. П. и К. В. П., чрез процесуалния им представител адв. С. З., срещу решение №260011, постановено на 08.02.2021г. от Апелативен съд - Варна, с което първоинстанционното решение е изцяло отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от Е. Г. П. и К. В. П. против „ЕЛМЕ“ ЕООД иск за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „П.“, к.к. „Ч.“, м. „Б. А.“, с площ от 7043 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при граници: имот ...., имот ...., имот .... и имот ...., по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№....г. на нотариус С. Д., рег.№363 на НК, вписан в Служба по вписванията с акт №....г. и в полза на ответното дружество са присъдени направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според касаторите въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материално-правни и процесуално-правни въпроси:
1.Допустимо ли е въззивният съд да основава решението си на факти, за които не се намира констатация в първоинстанционното решение и доводи за установяването на които не се съдържат във въззивната жалба;
2.Длъжен ли е въззивният съд да се произнася единствено в рамките на спорните въпроси, очертани от твърденията на страните, или е свободен да формира своите изводи без да се ограничава от въпросите, по които страните са заявили, че не спорят в процеса;
3.Длъжен ли е въззивният съд да основе решението си на всички доказателства по делото, както и да изложи съображения (мотиви) във връзка с всички доказателства.
Поддържат, че въззивният съд е основал извода си за наличие на правен интерес у ответника да оспорва идентичността на имота, нанесен в кадастралната карта с този по акта за собственост на косвените им праводатели, на приет за него за установен факт, че ответникът владее имота, без констатация за това да се съдържа в първоинстанционното решение, без при това по този въпрос да се съдържа довод във въззивната жалба и при наличие на отказ от страна на дружеството да заяви дали владее имота и при налични данни по делото, че не владее имота.
По така поставените въпроси считат, че въззивното решение противоречи на решение №176 от 08.06.2011г. по гр.д.№1281/2010г. на III г.о. на ВКС; решение №95 от 16.03.2011г. по гр.д.№331/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №764 от 19.01.2010г. по гр.д.№1645/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №702 от 05.01.2011г. по гр.д.№1036/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №543 от 12.10.2010г. по гр.д.№1246/2009г. на IV г.о. на ВКС; решение №19 от 30.05.2011г. по гр.д.№262/2010г. на II г.о. на ВКС.
Във връзка с извода на въззивния съд за идентичността на процесния имот касаторите поставят следните въпроси:
4.Следва ли при влязла в сила кадастрална карта и регистри на индивидуализацията на спорен недвижим имот по данните от кадастъра (когато имотът е заснет в него) да бъде съобразена ведно с останалите доказателства при извод за идентичността на недвижимия имот с този, описан в актовете, легитимиращи правата на страната и съществуващия в действителност недвижим имот – обект на кадастъра, и в частност следва ли обстоятелството, че при изработването на кадастралната карта се вземат предвид освен данни от предходните планове още и фактическото състояние на имота на място, съществуващите на място материализирани граници, заснемане на съществуващото състояние;
5.Допустимо ли е от страна в процеса единствено да оспорва идентичността на отразен в кадастралната карта имот по даден документ за собственост, т.е. ако оспорващият цели единствено да отрече тази идентичност без да твърди, че имотът е част от друг имот или на друго основание е част от негов имот, поради което и не твърди обстоятелство, въз основа на което грешка в кадастралната карта да бъде поправена или непълнота в същата кадастрална карта да бъде попълнена;
6.Какви са способите, по които се установяват границите на поземлените имоти при изработването на кадастралната карта и изчерпват ли се те с установяване и пренасяне на тези граници от предходни кадастрални планове, или включват и преценка и заснемане на действителното положение на място.
Поддържат, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №68 от 14.07.2015г. по гр.д.№7224/2014г. на II г.о. на ВКС; решение №48 от 16.03.2015г. по гр.д.№6047/2014г. на I г.о. на ВКС и решение №117 от 25.06.2019г. по гр.д.№2781/2018г. на I г.о. на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба „ЕЛМЕ“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.И. З. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Е. Г. П. и К. В. П. са предявили срещу „ЕЛМЕ“ ЕООД по реда на чл.108 ЗС иск за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор ...., находящ се в [населено място], район П., к.к. „Ч.“, м. „Б. А.“, с площ от 7043 кв.м., както и за предаване владението на този имот, с твърдението, че са собственици на имота въз основа на договор за покупко-продажба от 22.08.2014г. (н.а.№...г.), като в последствие са продали имота на „КТМ ГАРД“ ЕООД ( н.а.№....г.), което дружество на 16.01.2015г. (н.а.№....г.) прехвърлило имота на ответника „ЕЛМЕ“ ЕООД срещу задължение за строителство. Твърдят, че „КТМ ГАРД“ ЕООД не е придобило валидно правото на собственост върху имота, поради което и не е могло валидно да прехвърли това право на „ЕЛМЕ“ ЕООД, тъй като сключеният на 18.09.2014г. договор за покупко-продажба е нищожен и тази нищожност е установена по съдебен ред – с влязло в сила решение №801/01.11.2016г. по т.д.№102/2015г. на Окръжен съд – Варна.
С протоколно определение, постановено на 23.07.2020г., първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска от осъдителен в положителен установителен иск за признаване правото на собственост върху имота.
В подадения отговор на исковата молба дружеството-ответник е оспорило предявения иск, вкл. обстоятелството, че предявилите иска лица са собственици на процесния имот, с твърдението, че техните праводатели В. С. В. и К. Т. В. не са били собственици на имота и сключеният на 22.08.2014г. договор за покупко-продажба не е произвел вещнотранслативен ефект. Поддържа, че В. С. В. и К. Т. В. не са притежавали правото на собственост върху имота, тъй като и те от своя страна са придобили имота от несобственик по н.а.№...г. – техните праводатели И. К. К. и К. К. К. не са били собственици на имота, тъй като описанието, площта, вида и съседите на имота, описан в н.а.№....г., с който последните се легитимират, не съответства на процесния недвижим имот.
Така предявеният иск е уважен от първоинстанционния съд, като е прието, че доколкото дружеството-ответник е обвързано от постановеното решение по т.д.№102/2015г. на ВОС и не се легитимира като собственик на процесния имот, то не разполага с процесуална възможност и правен интерес да оспорва правото на собственост на ищците със съдържащите се в отговора възражения, че са придобили имота от несобственик – подобни възражения не са били релевирани в производството по т.д.№102/2015г. от „КТМ ГАРД“ ЕООД (праводател на „ЕЛМЕ“ ЕООД), като правоприемникът „ЕЛМЕ“ ЕООД е придобил имота след вписване на обезпечителната заповед.
В подадената от „ЕЛМЕ“ ЕООД въззивна жалба се поддържа, че действието на обезпечителната заповед от 18.12.2014г., с която е наложена възбрана върху процесния имот, е с отпаднало действие, тъй като чрез тази заповед е бил обезпечен бъдещ иск по чл.27 ЗЗД, а не уваженият с решението по т.д.№102/2015г. иск по чл.26, ал.1, изр. 3 ЗЗД, поради което счита извода на първоинстанционния съд, че решението по това дело го обвързва за неправилен. Навел е също така и довод за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че няма процесуална възможност и правен интерес да оспорва правото на собственост на ищците с възражения, че са придобили имота от несобственик.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ответното дружество няма процесуална възможност и правен интерес да оспорва правото на собственост на ищците чрез съдържащите се в отговора на исковата молба възражения. Възражението, че праводателите на предявилите иска лица В. С. В. и К. Т. В. не са били собственици на имота и сключеният на 22.08.2014г. договор за покупко-продажба не е произвел вещнотранслативен ефект, тъй като описаните в н.а.№....г. недвижими имоти не са идентични с процесния, е разгледано и прието за основателно.
С оглед предмета на спора, очертан с исковата молба, отговора и подадената въззивна жалба следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по първите три въпроса, които касаторите поставят в изложението към подадената касационна жалба.
Действително в практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; не може по своя преценка да заменя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти и следва да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните (решение №176 от 08.06.2011г. по гр.д.№1281/2010г. на III г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове); че произнасянето по искане, което не е заявено или е различно от заявеното, обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение (решение №19 от 30.05.2011г. по гр.д.№262/2010г. на II г.о. на ВКС). В настоящия случай с тази практика на ВКС въззивният съд се е съобразил – разгледал е само онези възражения на ответника по иска, които са въведени в спорния предмет още с отговора на исковата молба и изрично посочени във въззивната жалба, като е основал изводите си само на събраните по делото доказателства.
Изложени са съображения, че доказателствената тежест за установяване на правото на собственост върху процесния недвижим имот е на предявилите иска лица, като с оглед направеното от ответника оспорване на техните права в тежест на предявилите иска лица е да установят, че всеки от праводателите им към момента на сключването на съответната сделка е бил собственик именно на процесния поземлен имот.
Прието е, че за дружеството-ответник е налице правен интерес да оспорва правата на ищците, тъй като не отрича твърдението им, че владението върху процесния имот му е предадено въз основа на сключения на 16.01.2015г. договор с „КТМ ГАРД“ ЕООД. С оглед на това е прието, че е без значение дали ответното дружество е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението по т.д№102/2015г. на ВОС, тъй като предметът на това решение не е свързан с принадлежността на правото на собственост в патримониума на продавачите по договора за покупко-продажба от 18.09.2014г., а с установяване нищожността на този договор на посоченото от продавачите правно основание. Изложени са съображения, че в предмета на доказване по настоящето дело е включено придобиването на правото на собственост от ищците на посоченото от тях правно основание и едва след установяването на този факт би се наложило изследването на въпроса за наличието на права у ответника, изключващи придобитите от ищците права върху вещта (тогава биха се изследвали пределите на силата на пресъдено нещо на решението по т.д.№102/2015г. на ВОС, респ. направеното от ответното дружество възражение относно уважаването на иск, който не е бил обезпечен чрез вписаната върху имота възбрана на 19.12.2014г.).
Посочено е, че наред с отговора на исковата молба от „ЕЛМЕ“ ЕООД е бил предявен и насрещен иск срещу Е. Г. П. и К. В. П., както и срещу техните праводатели В. С. В. и К. Т. В., за прогласяване нищожността на сключения на 22.08.2014г. помежду им договор за покупко-продажба поради противоречие с добрите нрави (с твърдение, че е налице явна неравностойност на насрещните престации по този договор), който насрещен иск не е бил приет за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд и по същия е било образувано отделно гр.д.№419/2019г. на ВОС, като в уточняваща молба от 08.04.2019г. дружеството е посочило, че е собственик и владелец на процесния имот. Посочено е също така, че производството по това дело е било прекратено като недопустимо поради липсата на правен интерес с влязло в сила на 29.01.2020г. определение.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено от представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№....г., че Х. Н. М. е продал на Д. И. С. следните си собствени недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], Сталинско: 1. Нива от 6 дка в м.“Я. дере“ (нечетлива местност, може да е и м.“А. дере“ и „О. дере“), при съседи: С. К. С., А. А., К. Дим. К., Д. П. П.; 2. Нива от 5 дка в м.“К.“, при съседи по н.а. №....г.: К. Ат. Т., Г. Д. А., път и А. Т., а при сегашни съседи: Г. Д., Е. Н. М. и път; 3. Лозе (2.5 дка) в м.“Х. пунар“, при съседи: А. К., Ц. С., И. Х. М. и път; 4. Лозе (2 дка) в м.“Х. пунар“, при съседи по н.а.№....г.: Т. К., Д. К., В. Т. и море, а при сегашни съседи: Д. В., Т. К., Д. К. и морето, като имотите са купени от Д. И. С. срещу храна, гледане, издръжка и живеене при нея до смъртта на продавача.
Въз основа на представено по делото удостоверение за наследници е прието, че наследници по закон на Д. Х. А. (Д. И. С.) са И. С. А. (съпруг, починал на 25.05.1982г.) и В. И. К. (дъщеря, починала на 12.03.1985г.), като след смъртта си И. С. А. е оставил за наследник по закон дъщеря си В. И. К., а законни наследници на В. И. К. са К. К. К. (съпруг, починал на 08.07.1991г.) и двете им дъщери, които са единствени наследници и на К. К. К. – И. К. К. и К. К. К..
Взето е предвид, че според скица, издадена на 27.09.2013г. за процесния поземлен имот с идентификатор .... с площ от 7043 кв.м., находящ се в м.“Баба А.“ по КККР, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, изменени със заповед № КД-14-03-2036/06.08.2013г. на началника на СГКК-Варна, като собственик е вписана Д. Х. А. въз основа на н.а.№....г.
Прието е за установено, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№....г., И. К. К. и К. К. К. са продали на В. С. В. процесния имот с идентификатор ...., като продавачите са се легитимирали пред нотариуса като собственици на имота чрез н.а.№...г.
Взето е предвид, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №....г. В. С. В. и К. Т. В. са продали придобития в СИО процесен имот на К. В. П., след което К. В. П. и съпругата му Е. Г. П. са продали придобития в режим на СИО имот на „КТМ ТАРД“ ЕООД с договор, оформен с н.а.№....г.
Взето е предвид, че въз основа на обезпечителна заповед от 18.12.2014г., издадена по т.д.№2105/2014г. по описа на ВОС и вписана в СВ-Варна на 19.12.2014г., е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Е. Г. П. и К. В. П. срещу „КТМ ГАРД“ ЕООД за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №....г., поради крайна нужда и явно неизгодни условия на основание чл.27 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху процесния имот с идентификатор .... по КККР на [населено място].
Посочено е, че Е. Г. П. и К. В. П. са предявили обезпечения иск, по който е било образувано т.д.№102/2015г. на ВОС, като в условията на евентуалност е бил предявен и иск за прогласяване нищожността на същия договор по реда на чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД като накърняващ добрите нрави. Взето е предвид, че според изявлението на процесуалния представител на ищците по настоящето дело, направено в с.з. на 11.06.2020г., вписването на исковата молба по т.д.№102/2015г. е осъществено след 16.01.2015г.
Прието е, че с решение №801/01.11.2016г., постановено по т.д.№102/2015г. на ВОС искът по чл.33 ЗЗД е отхвърлен, но е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба от 18.09.2014г. поради противоречието му с добрите нрави, което решение е влязло в сила на -4.06.2018г.
Взето е предвид, че междувременно на 16.01.2015г. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№....г. „КТМ ГАРД“ ЕООД е продало на „ЕЛМЕ“ ЕООД процесния поземлен имот.
Взето е предвид, че в производството пред първоинстанционния съд е изслушано заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което не е било оспорено от страните. Заключението е кредитирано като обективно и компетентно дадено и като резултат на извършена задълбочена проверка на всички относими документи и картен материал и въз основа на него е прието за установено, че описаните в н.а.№....г. ниви и лозя, придобити от Д. А., не кореспондират с процесния имот с идентификатор .... по действащата КК, тъй като в годините, в които са изработени кадастралните планове (КП-1956 и КП-1990г.) няма формирани имоти, съответно няма формирани съседни имоти, по които да се извърши изследване по граници и съседи, площ и местности. Взето е предвид, че според вещото лице първият КП за процесната територия е изработен към 1956г., но в него за територията, в който се намира процесния имот, не е бил формиран имот с планоснимачен номер и граници; че в КП от 1990г. процесният имот попада в терен без затворени имотни граници, отново без планоснимачен номер; че в КП от 2000г. процесният имот попада в ПИ №...., който е отразен в регистъра като общинска собственост, като за територията, в която се намира имотът, през 2008г. е бил изработен ПКП по чл.13а ППЗСПЗЗ на к.к.“Чайка“, но процесният имот е извън обхвата на този ПКП. Взето е предвид, че според заключението процесният имот с идентификатор .... за първи път е отразен в КК на административен район „Приморски“ от 2008г., одобрена на 14.10.2008г., като в регистъра на имотите същият е бил записан на ДАГ-Държавно лесничейство-Варна и е отразен с начин на трайно ползване – извънселищен парк и лесопарк, след което е последвало изменение на вписването в кадастралния регистър със заповедта от 06.08.2013г., с което като собственик е записана Д. Х. А. въз основа на н.а.№....г.
Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел, че не е установена идентичност на процесния имот с имотите по н.а.№....г. Изложени са съображения, че придобитите с н.а. от 1951г. ниви и лозя се намират в различни местности, за които не се установява дали си граничат; по описаните в този нотариален акт граници едното от лозята граничи директно с морето, докато процесният имот се намира на запад от главния път, разделящ териториите, заключени между пътя и морето; не се установява и нито една идентична граница на процесния имот с описаните граници на имотите в н.а. от 1951г. Взето е предвид, че според заключението на вещото лице процесният имот е отразен едва в КК, одобрена през 2008г., а преди това в изработваните за територията КП и регулационни планове липсва отразяване на кадастрални или регулационни граници, в които същият да попада, както и че в КП от 2000г. процесният имот попада в един голям ПИ №...., който е отразен в регистъра като общинска собственост, а в КР към одобрената КК на 14.10.2008г. имотът е записан на ДАГ-Държавно лесничейство-Варна.
Прието е, че наличието на запис в кадастралния регистър от 06.08.2013г., че процесният имот е собственост на Д. А. въз основа на н.а.№....г. не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на самия акт за собственост, какъвто довод се релевира от ищците.
С оглед на това е прието, че ищците не са изпълнили доказателствената си тежест да установят, че са собственици на процесния имот, тъй като техните праводатели по веригата от последователни продажби от 22.08.2014г. и от 02.10.2013г. не са го притежавали в своя патримониум, за да го прехвърлят на приобретателите и само на това основание предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен без да се изследват другите, релевирани от страните възражения.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторите четвърти, пети и шести въпрос, обобщени и уточнени както следва: за доказателственото значение на записите в кадастралния регистър и за способите, чрез които може да бъде установена идентичността на имот, отразен в кадастрална карта, изработена по реда на ЗКИР.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел извършване на преценка дали изводите на въззивния съд съответстват на становището, изразено в посочените в изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС – решение №68 от 14.07.2015г. по гр.д.№7224/2014г. на II г.о. на ВКС и решение №48 от 16.03.2015г. по гр.д.№6047/2014г. на I г.о. на ВКС.
Изводът на въззивния съд, че касаторите не се легитимират като собственици на процесния имот е основан на съдържащите се в обжалваното решение съображения, че ищците не са изпълнили доказателствената си тежест да установят, че са собственици на процесния имот, тъй като техните праводатели по веригата от последователни продажби от 22.08.2014г. и от 02.10.2013г. не са го притежавали в своя патримониум, за да го прехвърлят на приобретателите. Поради това така обобщеният въпрос според настоящия състав обуславя крайния извод дали по делото е установено по противопоставим на ответното дружество начин, дали касаторите Е. Г. П. и К. В. П. са придобили по сключения на 22.08.2014г. договор за покупко-продажба имот, идентичен с някой от имотите, описани в н.а.№....г. и дали към настоящия момент се легитимират в отношенията с дружеството като собственици на процесния ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място].
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260011, постановено на 08.02.2021г. от Варненския апелативен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№485/2020г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 747.25 лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и 25 ст.) и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на I ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: