Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 14 март 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 730/2010 година.
Производството е образувано по жалби на подсъдимия Х. Т. Л. и защитника му адв. И. У. от АК-Х. против решение № 184 от 12.10.2010 год. по внохд №222/2010 год. по описа на Пловдивски апелативен съд.
В саморъчната жалба на Л. се правят оплаквания, че определеното му наказание „доживотен затвор” е явно несправедливо. Решаващите по фактите инстанции не са съобразили в достатъчна степен направените от него самопризнания пред органите на съдебната власт, с което е допринесъл в значителна степен за разкриване на обективната истина.Тези обстоятелства не са отчетени като смекчаващи обстоятелства, които наред с останалите биха могли да доведат до извода, че наказанието следва да се определи по реда на чл. 55 от НК. Излага се оплакване и за допуснати съществени процесуални нарушения, което не е подкрепено с конкретни доводи. С оглед сочените касационни основания искането на подсъдимия е за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието чрез определянето на друго по-леко такова от дефинираните в чл. 37 от НК.
В жалбата на защитника на Л. са посочени всички основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК за проверка на въззивното решение. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила още на досъдебното производство, тъй като в обвинителния акт не е посочено кога е настъпила смъртта на пострадалата М. И.. Този факт е от съществено значение за установяване, налице ли е квалифициращият признак по т. 6, пр. 3 от престъплението по чл. 116 от НК, обоснован с действията на подсъдимия при умъртвяването на И.. На следващо място се твърди, че независимо от установените множество увреждания на пострадалата, подсъдимият не е желаел настъпилият вредоносен резултат. На базата на тези увреждания, които неправилно е интерпретирал, съдът незаконосъобразно е извел за доказан умисъла на подсъдимия да лиши от живот И.. Неоснователно първоинстанционният съд е отказал да разгледа делото в процедура по гл. ХХVІІ НПК, като това процесуално нарушение не е било отстранено от въззивната инстанция чрез изменяване на присъдата и определяне наказанието на подсъдимия по реда на чл. 55 от НПК, въпреки задължителните указания по т. 9 от ТР № 1/2009 год. по н.д. № 1/2008 год. на ОСНК на ВКС. Допуснатото нарушение е довело до явна несправедливост на наказанието, поради неправилното приложение на материалния закон.
Правят се алтернативните искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения ограничили правото на защита; за връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд или за изменяване на решението и определяне наказанието на подсъдимия по първата от предвидените в наказателния състав алтернативи-„лишаване от свобода”.
Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбите по изложените в тях съображения.
Гражданската ищца и частен обвинител И. К. Н., редовно призована, не се явява. От името на повереника й е постъпило подробно мотивирано писмено становище, в което се изразява мнение, че като неоснователна, жалбата на подсъдимия не следва да се уважава.
Прокурорът също даде заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Материалният закон е приложен правилно, не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от № 70 от 29.03.2010 год. по нохд № 150/2009 год. Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Х. Т. Л. за виновен в това, че на 06.06.2008 год.в[населено място], при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил М. А. И., като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 12, пр. 1, във вр. чл. 115, във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б. „б” и чл. 54 НК е осъден на доживотен затвор, при първоначален „специален” режим за изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 11.06.2008 год. до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Х. Л. е осъден да заплати на гражданския ищец И. К. Н./К./ от[населено място] сумата от седемдесет хиляди лева ведно със законната лихва, представляваща причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, считано от 06.06.2008 год. до окончателното й изплащане, като в останалата част до първоначално предявения размер от сто хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият е осъден да заплати направените от гражданския ищец разноски за адвокатска помощ в размер на петстотин лева.
По реда на чл. 189, ал. 3 и чл. 301, ал. 1, т.т. 11, и 12 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, по веществените доказателства и по следващата се на държавата такса върху уважения иск, която присъдил в тежест на подсъдимия.
С присъдата подсъдимата В. И. А. от[населено място] е призната за виновна в това, че на 06.06.2008 год. в[населено място], спомогнала Х. Т. Л., извършил престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 12, пр. 1, във вр. чл. 115 от НК да избегне спрямо него наказателно преследване,без да се е споразумяла с него преди да извърши самото престъпление, поради което и на основание чл. 294, ал. 1 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението е отложено за срок от пет години.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата по отношение на подсъдимата А., като е намалил определения й на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок от пет на три години. В останалата част присъдата е потвърдена.
Въззивното решение не е обжалвано от А. и по отношение на нея то е влязло в сила.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на Л. за неоснователна.
В нея се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция и на тях по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянията, предмет на постановената осъдителна първоинстанционна присъда, по които е ангажирана наказателната отговорност на Л..
За да не уважи направените пред него възражения за неправилно приложение на закона по квалификацията на деянията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 12, пр. 1, във вр. чл. 115 НК въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения съгласно чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа на него, въззивният съд е приел, че приложената от първата инстанция правна квалификация е законосъобразна, като на всички поставени във въззивната жалба доводи и съображения е отговорено подробно и аргументирано.
В обясненията си пред съда Л. е разказал в хронологичен ред за развилите се в квартирата на И. събития на 05/06.06.2008 год., при които след употреба на алкохолни напитки, той пожелал да осъществи[населено място] полов акт. След нейното нежелание употребил физическа сила, за да сломи волята й, като и нанесъл с юмруци и ритници множество удари в областта на главата и тялото, и я повалил на леглото в стаята. В резултат на оказаната от И. съпротива, подсъдимия бил одраскан по ръцете и врата. След като преодолял съпротивата на жертвата си и я съблякъл, Л. направил опит за съвкупление, но поради физиологична причина-половия му член не достигнал ерекция, този опит се оказал безуспешен, което го привело в яростно състояние. Около 05.20 часа на 06.06.2008 год. на входната врата на апартамента на И. започнало да се звъни настоятелно. Пострадалата се опитала да вика за помощ, при което Л. я затиснал на леглото с тялото си и с дясната си ръка я хванал и стиснал за гърлото, а с лявата ръка запушил носа и устата й. Подсъдимият държал така пострадалата през цялото време на звънене и чукане по вратата й, което продължило около петнадесет минути. След като звъненето на вратата приключило, Л. пуснал пострадалата, която не проявила признаци на живот. Подсъдимият преценил, че И. е изпаднала в безсъзнание и за да я „реанимира” наврял в ануса й бутилка от водка, но от тези „спасителни” действия пострадалата не помръднала, при което той напуснал жилището й и започнал да се укрива в различни населени места в страната.
Поведението на Л. преди, по време и след извършване на деянието е изследвано хронологично от съда и въз основа на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал, съдът е стигнал до правилния извод, че подсъдимият не може да се позовава на тезата, че умисълът му е бил да причини не смъртта, а телесна повреда на пострадалата. В тази насока са обсъдени обективните данни за броя и характера на нанесените по тялото и главата на И. множество наранявания в жизненоважни области причинени от удари, нанесени с голяма сила с юмруци и ритници, сочещи за осъзнато от подсъдимия поведение и действие, с умисъла да се лиши от живот пострадалата. При установеното количество алкохол, съдържащ се в кръвта на дееца, съдебно-медицинската експертиза е дала заключение, че той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, независимо, че е бил алкохолно повлиян и се е намирал в средна степен на алкохолно опиване.
Обясненията на подсъдимия Л. не са единственият източник на факти, относими към предмета по чл. 102 от НПК. Двете решаващи по фактите съдилища са съпоставили въпросните обяснения със заключенията на назначената по делото съдебномедицинска експертиза/л. 94-100 от досъдебното производство/, която установила, че на И. са причинени следните увреждания:
1.Черепно-мозъчна травма-контузия на главата, хематоми по лицето, хематоми на двете очи, разкъсно-контузни рани на клепачите;охлузвания на лицето, счупване на хрущялите на носа, разкъсно-контузни рани и хематоми на устните и лигавицата на бузите;открито счупване с разместване на фрагментите на долната челюст, кръвонасядания и охлузвания по брадата и левия клон на долната челюст; кръвонасядания в основата на езика; кръвонасядания в окосмената част на главата;разкъсно-контузна рана в лявата тилна област, кръвонасядания под меките мозъчни обвивки на черепа;хематоми на меките, подкожни тъкани на лицето; травматичен субархноидален кръвоизлив; опалесценция на мозъчна течност; оток на мозъка с вклиняване в големия тилен отвор;
2. Травма на шията-кръвонасядания и охлузвания по кожата на шията; хематоми и кръвонасядания в шийните мускули;счупване на тялото и рогчетата на подезичната кост;счупвания на тялото и рогчетата на гръкляна; счупване на пръстеновидния хрущял; кръвонасядания в стената на гълтача, кръвонасядане на капачката на гръкляна; контузия на капсулата на щитовидната жлеза; гръдна травма-кръвонасядания на гръдния кош; охлузвания по гърба; кръвонасядане на рехавата тъкан в средостението; вдишана кръв в белите дробове, точковидни кръвонасядания под органичната плевра;точковидни кръвонасядания под епикарда;счупвания на ребра двустранно; подкожен емфизем;положителен пневмоторакс в ляво;
3. Коремна травма-кръвонасядане и охлузване на коремната стена; охлузване в лявата слабинна гънка; кръвонасядания под капсулата на черния дроб; контузии на капсулите на двата бъбрека; контузия на задстомашната жлеза;контузия на тънкото черво и дръжката му; разкъсване и контузия на аналния пръстен; травми по крайниците-кръвонасядания и охлузвания по горните и долни крайници, порезни и линейни охлузвания по крайниците.
Като цяло, Л. и защитата му не оспорват факта, че в резултат на причинените от подсъдимия множество телесни увреждания на М. И., тя е починала на 06.06.2008 год., но се прави възражение, че въпреки тези си действия, той не е желаел настъпването на смъртта й.
Тези възражения правилно са отхвърлени, с оглед постоянната практиката на съдилищата, че когато деецът е причинил множество телесни увреждания на пострадалия, с нанасянето на тежки удари върху жизнено важни центрове на тялото в резултат, на което настъпи смъртта му, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.
При тази хипотеза /както е в конкретния случай/, в съзнанието на дееца се съдържат представи, че с деянието се причиняват телесни увреждания, несъвместими с живота. С оглед обективните находки по тялото на пострадалата, експертът е дал заключение, прието в съдебното следствие на първоинстанционния съд /включително и за времето на умъртвяване/, че множеството травматични увреждания по тялото и главата са от такъв характер, че всяка от трите групи наранявания са могли да доведат до смъртта на пострадалата при изпадането й в травматичен шок, но непосредствената причина за смъртта на И. е механична асфикция в резултат на притискане на шията с ръце/душене/, като всички останали увреждания са били причинени на И. приживе.
При установените фактически положения, направеното искане за изменяване на присъдата в насока за преквалифициране на деянието по чл. 118, респ. чл. 124, ал. 1 НК, респ. за умишлено причинена средна телесна повреда в резултат, на която по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалата, правилно е отхвърлено, като неоснователно,/при което е било обсъдено и заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза/ и не е налице визираното в касационната жалба нарушение на закона.
Ето защо, настоящият касационен състав намира, че липсва касационно основание за изменяване на обжалваното решение и промяна на правната квалификация на извършеното деяние по друг по-леко наказуем наказателен състав.
Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал, включително от заключението на Д. експертизата, както и събраните по делото гласни доказателства.
Неоснователно е и твърдението, че в нарушение на закона, съдът е отказал разглеждането на делото по реда на гл. ХХVІІ от НПК и това е рефлектирало при определяне наказанието на подсъдимия, което е явно несправедливо.
Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 5, т. 1 от НПК за изменяване на обжалвания съдебен акт.
Към момента на разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата е била в сила разпоредбата на чл. 369а НПК /отм. Дв, бр. 32/2010 год./, според която съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт.
От друга страна, с обвинителния акт е повдигнато обвинение, както спрямо подсъдимия Х. Л., така и срещу подсъдимата В. А., макар и за различно по вид престъпление. Съобразно т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ОСНК при ВКС:” Съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК, не се допуска за отделен подсъдим, когато друг подсъдим по делото не е съгласен същата процедура да се приложи и спрямо него”.
Ето защо, независимо, че разпоредбата на чл. 369а НПК е била отменена по време на провеждане на въззивното производство, апелативният съд обосновано и законосъобразно е отказал да уважи искането на защитата за определяне наказанието на подсъдимия по реда на чл. 55 от НК, въз основа на т. 9 от същото тълкувателно решение.
Наказанието “доживотен затвор” е свързано с наличието на извършено изключително тежко престъпление и невъзможността на другите по вид наказания да превъзпитат подсъдимия, т. е. то се налага преимуществено за постигането на общата, а не на специалната превенция и изолиране на общественоопасната личност от обществото.
Предпоставките за налагане на това наказание на Л., в случая, са налице, тъй като конкретното престъпление е несъмнено изключително тежко. Изводите в тази насока се основават не само от два съставомерни квалифициращи признаци-убийство при условията на опасен рецидив и с проявена при убийството особена жестокост от подсъдимия, но и от събраните характеристични данни за него до този момент-той е осъждан седем пъти с влезли в сила присъди, като две от престъпленията го очертават като изключително негативна и конфликтна личност, с подчертано асоциално поведение и те са били насочени срещу личността - престъпления по чл. 128 и по чл. 152 от НК. Отчетено като отегчаващо е и обстоятелството, че убийството подсъдимият е извършил в определения му изпитателен срок на предсрочното му освобождаване по чл. 70, ал. 1 НК от изтърпяване на остатъка на наказанието определено с присъдата по нохд № 484/2005 год. на РС-Хасково, както и факта, че събраните по делото данни сочат за наличие и на квалифициращия признак на престъплението по т. 6, пр. 2 от НК, но поради липсата на надлежно повдигнато обвинение, това обстоятелство следва да се цени като отегчаващо вината такова.
В съвкупността им, изложените обстоятелства са били обект на преценка от съда, който е направил законосъобразния извод, че целите на специалната и генералната превенции ще бъдат постигнати само чрез наложеното на подсъдимия второто по тежест наказание предвидено в състава на чл. 116 от НК, а именно-доживотен затвор, тъй като деянието представлява несравнимо по-тежък от обикновения случай на квалифицирано убийство по чл. 116 НК.
Касационната инстанция намира, че очевидно е налице условието на чл. 38а, ал. 2 от НК за налагане на наказанието доживотен затвор, тъй като извършеното от подсъдимия престъпление е изключително тежко, при което целите на чл. 36 ал. 1 от НК не могат да бъдат постигнати с по-лекото, предвидено в състава на престъплението, алтернативно наказание лишаване от свобода. Съотношението между направеното от подсъдимия самопризнание и приетите от съдилищата отегчаващи обстоятелства е преценено правилно, като на осъдения не е наложена най-тежката от трите предвидени за престъплението санкции, а именно-доживотен затвор без замяна.
Като е стигнал по същество до тези изводи, въззивният състав правилно е потвърдил с решението си атакуваната пред него първоинстанционна присъда по оплакването за явна несправедливост.
По изложените съображения жалбата на касатора се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 12.10.2010 год. по внохд №222/2010 год. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|