Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 477 гр.София 12.07.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА  ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА           АЛБЕНА БОНЕВА                                                   при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 544/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от М. на о. и н. , преименувано в хода на касационното производство на М. на о. , младежка и н. /МОМН/ против решение от 07.11.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 2586/2007 г. Касационното обжалване e допуснато за разглеждане поради противоречива съдебна практика по въпроса за надлежния ответник по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, когато трудовото правоотношение е прекратено поради закриване на предприятие и в частност при хипотеза, когато закритото предприятие е било самостоятелно звено в структурата на М. на о. и н. /преименувано МОМН/ - хипотезата на чл. 10, ал. 5 ЗНП. Съществува съдебна практика, според която, щом в заповедта за закриване на държавните детски градини, училища и обслужващи звена не е посочен правоприемник и при липсата на разпоредба в ЗНП, то не е налице правоприемство на закритото предприятие с МОН и последното не е надлежен ответник по трудовия спор. В други съдебни решения, включително и в обжалваното, е прието обратното. Това разбиране е възприето за правилно по реда на чл. 291, т. 1 ГПК в Р-999-2009-І ГО, Р-691-2010-ІІ ГО, Р-339/05.05.2010-ІІІ ГО. Даденото в цитираните съдебни актове тълкуване, макар и по повод закриване на държавни училища е относимо и в случая, който попада в хипотезата на чл. 10, ал. 5 МНП, тъй като Националното звено за оценяване в средното образование /НЗСО/, което е било работодател на А. Л. , е държавно обслужващо звено по смисъла на чл. 33а, ал. 1 т. 1 ЗНП със статут на юридическо лице /чл. 2 Правилник за устройството на НЗСО, дв БР. 109/2003 г/.   По касационните оплаквания: Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на въззивния съдебен акт и отхвърляне на исковете. Насрещната страна А. П. Л. взема становище за неоснователност на жалбата.   За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Софийски районен съд са уважени искове на А. Л. против МОН по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Съдът е установил, че Л. е работил по трудов договор на длъжността „директор” в Националното звено за оценяване в средното образование. То е закрито със заповед от 24.02.2005 г. на министъра на о. и н. , считано от 01.04.2005 г. Със заповед на министъра от 03.05.2005 г., публикувана ДВ бр. 43/20.05.2005 г. е открит Център за контрол и оценка на качеството на о. , като държавно обслужващо научно-информационно звено. Със заповед от 24.06.2005 г. на министъра трудовото правоотношение с Л. е прекратено поради закриване на предприятието. Въззивният съд, като е съпоставил правилниците за устройство и дейността на закритото Национално звено и новосъздаденият Център, е стигнал до извода, че предмета им на дейност се припокрива, като тази на новата структура е по-широка. Направено е заключение, че не е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като производствената и служебната дейност на закритото звено не е напълно преустановена, не са представени и доказателства, че никой от служителите в Националаното звено не е преназначен в Центъра.   Касаторът прави смешение между процесуалноправна легитимация /тя се определя от ищеца според твърденията в исковата му молба/ и материалноправна легитимация /страните по материалното правоотношение, което се установява от съда със съдебното решение/. Липсата на процесуална легитимация сочи на недопустимост на исковото производство, а когато ищецът не е носител на защитаваното от него субективно право и/или ответникът не страна и не отговаря по материалното правоотношение, тогава искът се явява неоснователен.   В случая, искът е разгледан срещу посочения от ищеца ответник по редовна искова молба. Насрещна страна по спорното трудово правоотношение, както се изясни от отговора по чл. 291, т. 1 ГПК е именно М. на о. и н. , сега М. на о. , младежта и науката. Въззивният съд е дал правилно тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Закриване на предприятието означава прекратяване съществуването на правния субект-работодател, от което следва и преустановяване на производствената му, административна или друга работа. Предметът на дейност, с оглед на който „предприятието” е създадено и за реализирането на който са сключени трудовите договори, вече не съществува и именно поради това те се явяват ненужни, поради което се прекратяват изцяло (по отношение на всички работници и служители). Хипотезата на пълна ликвидация на работодателя трябва да се различава от случаите на вътрешно-организационно преустройство на същото. При него дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други или се слива с някои съществуващи звена. От решаващо значение, тогава е дали е преустановена /закрита/ за в бъдеще съответната дейност или тя продължава да съществува и да се осъществява. В случаите, когато органът по закриване на предприятието, независимо дали то има статут на юридическо лице или не с оглед специалните правила на КТ, е и органът по учредяване /откриване/ на ново предприятие и дейностите между новото и старото се припокриват и това е станало в кратък интервал от време, така, че основната дейност не е преустановена, то налице е форма на вътрешна реорганизация. В хипотезите, когато в резултат на новата организация има промяна на работодателя, правоотношенията с работниците и служителите се подчиняват на правилата на чл. 123 КТ, но не е налице основание по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Обратното разбиране би означавало, че органът по учредяване и закриване на конкретния работодател – предприятие може да използва разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ за преуреждане на трудовите правоотношения чрез формално закриване на предприятие, което е злоупотреба с право и е нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение То следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е поискал присъждане на съдебно деловодни разноски за всички инстанции, но Върховният касационен съд не е компетентен да се произнесе за разноските, сторени в първа и въззивна инстанция, тъй като не пререшава спора. В касационното производството не са представени доказателства Л. да е сторил такива, поради което искането му по чл. 78, ал. 1 ГПК се явява неоснователно.   МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение       Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решение от 07.11.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 2586/2007 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: