О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 17.06.2022 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1920/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. М. Ч., М. М. Ч., В. Д. Ц., Р. Д. Ц., Р. Й. Ч. и В. Й. Ч. срещу решение №59 от 14.05.2021г. по гр.д.37/21г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – ЗД „ Евроинс“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, чрез пълномощника си – адв. С. Ч. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, като е поставила въпросите – „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли да изложи мотиви за това.“ и 2 / „Спадат ли внуците към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищците и и починалата?“ Страната е поддържала противоречие при разрешаване на първия въпрос с редица решения на ВКС, цитирани и приложени.Страната е изложила и кратки оплаквания за неправилност на решението като е посочила, че съдът не е отчел установените по делото факти указващи особена близост между пострадалата и ищците, както и обстоятелствата относно състоянието им след нейната смърт.Касаторите отново са поставили въпрос, аналогичен на първия и са направили оплакване за допуснати процесуални нарушения от състава, изразяващи се в липса на преценка на писмените документи, с оглед всички данни по делото, без да бъдат конкретизирани тези документи. След възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпроса : „При изследване на въпроса дали ищците попадат в кръга на лицата имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/18г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между внуци, баби и дядовци без да отчете спецификите на процесния случай“. 2/ „ Допустимо ли е да се определи като критерий за липсата на особено близки отношенията между ищците и тяхната баба обстоятелството, че последните са живеели в една къща“ и 3 / „Допустимо ли е да се определи като критерий за липсата на особено близки отношенията между ищците и тяхната баба обстоятелството, че последната е разполагала с оскъдни финансови възможности и нее могла да ги подпомага“. Страната не е развила по този въпрос поддържаното основание, а се е задоволила с общото твърдение, че изясняването на тези въпроси би допринесло за развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, първият въпрос не е релевантен, поради това, че касаторът не го е обосновал с конкретни доводи, свързани с посочване на необсъдените доказателства от състава и тяхната рефлексия върху постановения правен резултат. Противно на оплакванията на страната, които по своето съдържание са такива по правилността на акта, въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания и също така подробно е мотивирал в каква степен ги кредитира. В този контекст е обсъдил подробно поведението на родствениците, обсъдени са и отношенията с тези от ищците които са живеели в една къща с починалата, отношенията с всички ищци, които са се събирали, помагали са на починалата и тя на тях т.е. установени са нормални и близки отношения с всички нейни внуци, неотличаващи се с изключителност на връзката, поради което общо поставеният въпрос / относим към всяко съдебно производство/ при липса на конкретика не може да бъде възприет като релевантен. Следва да се отбележи и това, че към посоченото основание за допускане на касационно обжалване е неотносимо несъгласието с правните изводи на съда, направени след обсъждане на неудовлетворението на страната от постановения резултат.
Вторият поставен въпрос, също не релевантен, тъй като съдържателно е обоснован с твърдението на касатора / неустановено по спора/, че е налице доказана особена близост между пострадалата и ищците. Доколкото от него , обаче може да бъде изведен правен въпрос, който може да бъде възприет като относим към общото основание, то следва да се обсъди поддържаното общо противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /18г. С това твърдение, страната, не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между приетото от въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна практика. Касаторът, възпроизвеждайки своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната му теза,е поддържал, че е установена емоционална връзка между баба и внуци, надхвърляща обичайната, като е развил разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил доказателствата. Съдът, обаче, както вече бе отбелязано с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения.Позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищеца отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между баба и внуци. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между ищците и пострадалата – тяхна баба съставляват обичайните отношения между, лица с близка родствена връзка и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищците като лица извън кръга на очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищците и починалата,надхвърляща нормалните отношения на привързаност между баба и внуци, съдът не е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Наличието на тази практика изключва приложението на соченото от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК дори и да се приеме че някой от множеството поставени по това основание въпроси е релевантен.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №59 от 14.05.2021г. по гр.д.37/21г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: