РЕШЕНИЕ                                                                N 1014   София, 22.12.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА БОНКА ДЕЧЕВА   при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5385/2008 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. А. срещу решение № 223 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 3646/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявен от касаторката срещу И. И. иск по чл. 21 СК, за установяване, че тя е собственик на 19374/20000 ид. ч. от 1/3 ид. ч. от придобития по време на брака апартамент № 41, намиращ се в гр. С., ж. к. Младост, бл. 87А, вх. „Б”, ет. VІІ, с площ от 65.20 кв. м., както и избено помещение № 23 с площ от 3.65 кв. м. и 1.366% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място на основание трансформация на лични средства. Инвокирани са доводи за необоснованост на извода за неоснователност на иска поради неправилно прилагане на закона и не обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение от 04.02.2009 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешеният във въззивното производство материалноправен въпрос – влагане на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака и трансформация на правото на собственост върху средствата в съответна на тях част в право на собственост върху имота. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че по време на брака между страните на 16.07.2003 г. касаторката и нейния баща А са продали съсобствен недвижим имот, придобит на основание наследяване, за сумата 14400 евро по предварителен договор от 09.07.2003 г., а по окончателен за 115654.60 лв., от която сумата по сметка на касаторката е била внесена сумата от 12950.00 евро. На 01.08.2003 г. М. И. , по време на брака си с И. И. е сключила договор за покупко-продажба на апартамент № 41 в ж. к. Младост, бл. 87А, при цена 20000.00 лв. В договора е записано, че продавачите са получили уговорената сума напълно и в брой, от която 13740 евро от касаторката, а останалата сума от 6260 евро ще се изплати чрез отпуснат банков заем. От представени писмени доказателства – банкови извлечения се установява, че в деня на сключване на договора касаторката е платила на продавачката В. Д. С. сумата 4870.00 евро, а на продавача С. Д. С. сумата 5886.80 евро. чрез превод по техните банкови сметки от нейната в Р. , а сумата от 1000 евро е платила на ръка на С. С. на същата дата. Сумата от 6260 евро е платена на продавачите със средства отпуснати по договор за заем сключен между касаторката и ТБ „Б” АД, като за обезпечаване вземането на заемодателя върху имота е вписана ипотека, което е отразено в договора за покупко-продажба на имота. На 05.09.2003 г. касаторката и съпругът й продават на А. М. 2/3 ид. ч. от придобития от тях апартамент № 41. Бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 09.11.2009 г. решение по гр. д. № 2028/2005 г.становено е, че страните са били във фактическа раздяла от 7.06.2004 г., когато касаторката е напуснала семейното жилище. Този факт е установен в бракоразводното производство и страните не спорят по него. От така събраните доказателства съдът е приел, че ищцата не е доказала сумата от 12950 евро по сметката й в Р. банк да е набрана от нейни лични средства. Касаторката не е твърдяла сумата да е набрана като стойност на нейния дял от съсобствения недвижим имот, който е продала заедно с баща си и от дарение, което той й е направил. Изводът е необоснован. Сумата от 12950 евро е била внесена по сметката на касаторката в Р. от баща й на 16.07.2003 г. в деня, в който двамата са се разпоредили със съсобствения им недвижим имот и по време на фактическата раздяла, настъпила между нея и съпругът й. Основанието за внасяне на сумата е уреждане отношенията между касаторката й баща й. Необоснован е изводът, че средствата нямат извън семеен произход. Обратното следва от факта, че са внесени от бащата на касаторката на датата, на която двамата са се разпоредили със съсобствен недвижим имот и по време на фактическата раздяла настъпила между страните. От което следва, че дори и внесената сума да надхвърля стойността на дела на касаторката в съсобствеността, волята на вносителя е да ги предостави на нея, а не на семейството. Съобразно това тези средства имат извън семеен произход и са лична собственост на касаторката. Безспорно е установено, че на 1.08.2003 г. в деня на сключване на договора за продажба, тя е платила на продавачите общо сумата от 11740.00 евро, поради което с влагането им при закупуване на жилището е настъпила трансформация на лично имущество, в резултат на която М. А. е придобила право на собственост върху апартамента в размер на 11740/20000 ид.ч. на лично основание. Разликата от 6260/120000 ид. ч. са станали семейна имуществена общност, като придобити по време на брака със средства от заем отпуснат на единия съпруг, поради което тази сума не е индивидуална собственост на касаторката.. По отношение на сумата от 2000 евро, платени от касаторката като капаро при сключване на предварителния договор за закупуване на апартамента на 27.05.2003 г. не се установява да са нейна индивидуална собственост, поради което изводът на съда по отношение на тях, че имат семеен произход е обоснован. По отношение на твърдението за заплащане на още 1000 евро на ръка на продавача С. , следва да се приеме, че плащането е направено също с индивидуални средства на касаторката, доказателство за което е теглена на същата от сметката й на тази сума и записаното в договора, че продавачите са получили напълно уговорената цена на продаденото жилище. След извършване на разпореждане с 2/3 ид. ч. от жилището, правата й в него се редуцират до 11740/20000 ид. ч. от 1/3 ид. ч. от апартамента на основание трансформация на индивидуални средства и 4130/20000 ид. ч. от 1/3 ид. ч. на основание прекратена СИО или общо на 15870/ 20000 ид. ч. от 1/3 ид. ч. Като е приел друго съдът е постановил необосновано решение и неправилно е приложил материалния закон, което е основание по чл. 281, ал.1, т. 3 ГПК за касирането му. След отмяната му ще бъде постановено друго, с което следва да се признае за установено, че касаторката е собственик на 11740/20000 ид. ч. от 1/3 ид. ч. или на 3913/20000 ид. ч. от апартамента № 41 на основание трансформация на лични средства в размер на 11740 евро, с която е заплатена част от цената от 20000 евро на придобитото по време на брака жилище между страните. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по иска И. И. следва да бъде осъден да заплати на ищцата М направените от нея разноски по делото за всички инстанции, които възлизат на сумата 1161.10 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, ІV г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 223 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 3646/2007 г. на Софийски градски съд и решение № 146 от 06.07.2007 г. по гр. д. № 2490/2006 . на СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА. ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. Р. И. от гр. С., че М. А. А. от гр. С. е собственик на 3913/20000 ид. ч. от апартамент № 41, намиращ се в гр. С., ж. к. Младост, бл. 87А, вх. „Б”, ет. VІІ, с площ от 65.20 кв. м., както и избено помещение № 23 с площ от 3.65 кв. м. и 1.366% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място на основание трансформация на лични средства в размер на 11740 евр. ОСЪЖДА И. Р. И. с ЕГН ********** от гр. С., ж. к. Младост 1, бл. 87, вх. 4, ет. 4, ап. 9 да заплати на М. А. А. от гр. С., ж. к. Младост 1, бл. 87-А, вх. Б, ет. 7, ап. 41 сумата 1161.10 ( хиляда сто шестдесет и един и 0.`10) лева разноски по делото за всички инстанции.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: