1 Р Е Ш Е Н И Е № 449 София, 19 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 октомври, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 1333 / 2012 год. Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подс. П. Ц. Х., срещу присъда № 126 от 20. 04. 2012 год. постановена по ВНОХД № 1532 / 12 год. по описа на Софийският градски съд. В жалбата поддържана в съдебно заседание от защитника на подсъдимия /последният не се явява/, се релевират доводи за наличие на допуснати касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се прави искане за упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалби и доводите изложени в нея и след проверка на делото в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 126 от 20. 04. 2012 год. постановена по ВНОХД № 1532 / 12 год. по описа на Софийският градски съд, е била отменена присъда от 24. 01. 2012 год. постановена по НОХД № 11292 / 2006 год. по описа на Софийски районен съд, като подс. П. Ц. Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на основание чл. 335, ал. 3 във вр. с чл. 305, ал. 5 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, на подсъдимия не било наложено наказание, а производството по делото било прекратено. Касационната инстанция намира, че релевираните в жалбата на подс. Х. доводи са неоснователни, поради отсъствие на допуснати от решаващия съд, касационни нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, в претендираното им от касатора съдържание.. Софийският градски съд е базирал своите изводи въз основа на събрания от първата инстанция – Софийския районен съд, необходим обем доказателства за установяване на предмета на доказване визиран в разпоредбата на чл. 102 от НПК, като внимателно същите са обсъдени, посочени са обстоятелствата които са приети за установени и на каква доказателствена основа. Отговорите на въпросите посочени в чл. 301 от НПК са дадени и са взети по вътрешно убеждение, базирано на извършен собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като аргументирано и във взаимовръзка, са обсъдени различните доказателствените източници, в частност показанията на свидетелите К. и С., М. /касателно изследването на кръвната проба взета от подс. Х./, заключението по химическата експертиза, приобщените писмени доказателства. Тук следва да се посочи, че наведения в касационната жалба довод за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Наредба № 30 / 27. 06. 2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е неоснователен. Това е така защото, разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК задължават съда да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което именно е и сторено в настоящият случай. Следва да бъде споделен крайния извод на въззивния съд, че допуснатото формално нарушение на чл. 7, т. 2 от Наредба № 30 не се е отразило върху изследването и анализа на кръвната проба /взета при съобразяване с разпоредбите на чл. 12-14 от Наредбата/ проведено в специализирана лаборатория в лечебно заведение, визирано в чл. 15, ал. 2, т. 1 от същия нормативен акт. Извършеното от подс. Х. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на съответния престъпен състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Правилно на дееца не е било наложено наказание с оглед наличието и приложения институт на така наречената „абсолютна” давност, но неправилно обаче, наказателното производство по делото е било прекратено. Когато подсъдимият твърди че е невинен и отправя искане съдът да се произнесе по въпроса за вината какъвто е и настоящият случай, наказателното производство не се прекратява, а съдът следва да се произнесе със съдебен акт по същество, което и в крайна сметка е било сторено от въззивния съд. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания както за нарушение на материалния закон, така и за допуснато нарушение на процесуалните правила явяващо се съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Поради всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 126 от 20. 04. 2012 год. постановена по ВНОХД № 1532 / 12 год. по описа на Софийският градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.